Италианският футбол не прилича на себе си, както и трансферният пазар. Футболна Италия се обърна с главата надолу. Централна и Южна Италия командват парада, Северът, някога богат, сега само потрива невярващо очи, въздиша със завист и остава безсилен наблюдател. Това е революционен процес, чието който тече вече известно време. Още през лятото имаше тревожни за някогашните грандове сигнали, но кулминацията обаче настъпи тези дни.

Целият някогашен италиански елит се облизваше за Наинголан – Юве, Милан, Интер – но накрая го взе Рома. Жоржиньо привлече вниманието на всички големи отбори с феноменалното си представяне във Верона. Привлече го Наполи (а Итурбе, другото бижу на веронци, вече е в ръцете на джалоросите от столицата). Това не е всичко: босът на Наполи Де Лаурентис е на крачка от Бастос, когото Юве и Милан преследваха отдавна. Фиорентина, понесла тежък удар заради контузията на Роси, си постла добре за финалния спринт, който се очертава да бъде изключително оспорван. Виолетовите отмъкнаха Матри, а после добавиха в групата и талантливия Андерсон от Манчестър Юн.

А какво правят северняците? Почти нищо. Само трупат беди и нещастия. С изключение на Юве, разбира се, там няма нужда от нови играчи: съставът си е супер и без това, тимът на Конте лети. Отпадането от Шампионската лига остави неприятен вкус, но през януари Старата госпожа трудно може да предприеме нещо сериозно. Но какво да кажем за миланските грандове? Пълен провал.

Вижте Милан: росонерите се отърваха от Матри, но Пацини се контузи и сега няма кой да замести Балотели. Само преди няколко години подобно нещо щеше да бъде невероятно. Да не говорим за непостигнатите цели. Те са цял куп, списъкът се точи още отпреди трансфера на Наинголан в Рома: от Тевес и Стротман, та чак до Ляич.

А Интер. Новият индонезийски собственик Тохир заповяда: първо продаваме, после купуваме. Това е първият президент на голям италиански клуб, който започва да се стиска още в началото на управлението си.

И в миналото клубовете от Централна и Южна Италия са полагали усилия да свалят от власт северняците, включително и на пазара. Но те бяха просто конкуренти на големите – Наполи на Ферлаино, Рома на Виола и на Сенси, Лацио на Краньоти, Фиорентина на Понтело и Чеки Гори, Парма на Танци. Всички те хвърлиха ръкавицата на Юве и на миланските отбори, като за целта направиха огромни инвестиции. Мнозина от изброените президенти и собственици платиха със собствената си кожа за поетите финансови рискове.

В момента ставаме свидетели на нещо съвсем различно. Наполи, Рома и Фиорентина не просто се борят със северняците на пазара, а непрекъснато ги бият. При това не го правят с цената на бъдещ икономически крах. Напротив, водят мъдра клубна политика с добро планиране, вещина и, когато се налага, отлични продажби на футболисти.

Колко ще продължи тази тенденция? Кой знае. Тя обаче намира отражение в класирането. Зад гърба на господаря Ювентус се надпреварват Рома, Наполи и Фиорентина, новите господари на пазара. Дали е просто случайност?

Стефано Агрести, "Кориере дело Спорт"