Наполи даде фалшиви надежди, като до 60-ата минута беше по-силен от контузиите, водеше срещу Челси и с този резултат щеше да се класира за плейофите. И за Интер си направихме илюзии: когато Димарко вкара гол за преднина в Дортмунд, десет минути преди края, нерадзурите бяха на осмо място и щяха да се класират директно за осминафиналите. Но накрая това се оказа недостатъчно: двата гола на Жоао Педро обърнаха мача в Неапол и върна всички в Италия към реалността. Антонио Конте отново отпада от Шампионската лига, а Кристиан Киву отива на плейофите заедно с Ювентус и Аталанта. Тази година Шампионската лига е турнир на пропуснатите възможности за клубовете от Серия А

Преди да мислим за раните, които този прекрасен турнир с 36 отбора оставя на италианския футбол – емоциите от последния кръг са наистина невероятни – нека опитаме да погледнем напред. Какво очаква сега Интер, Юве и Аталанта? Какъв жребий може да им предложи утрешната церемония? В плейофите през февруари (17 и 18 първи мач, 24 и 25 втори мач) отборът на Киву ще се изправи срещу Бодьо Глимт или Бенфика. Лесно? Само на пръв поглед. Норвежците продължават, като спечелиха шест точки в последните два мача с Манчестър Сити и в Мадрид срещу Атлетико. Що се отнася до Бенфика, ами, Моуриньо е си Моуриньо: за да се класира, изпреварвайки Марсилия на Де Дзерби по голова разлика, той трябваше да победи Реал с два гола разлика. И за да успее, при 3:2, в последната минута на мача той изпрати в наказателното поле вратаря Трубин. Който, разбира се, вкара гол. Типично за Моу.

Юве, който е на 13-то място, ще се изправи срещу Брюж или Галатасарай. И тук не трябва да се заблуждаваме: миналата година белгийците елиминираха Аталанта в плейофите, а турците имат играчи от най-високо ниво, начело с Осимен. Аталанта рискува да се изправи срещу Борусия Дортмунд и това би било голям и много труден двубой. Ако жребият й е благосклонен, ще се изправи срещу Олимпиакос. Не без значение е и фактът, че всички италиански отбори ще имат предимството да играят втория мач у дома. Но това има значение до известна степен: преди година Италия изгуби три отбора в плейофите - Милан и Юве, освен Аталанта, и два от тях (росонерите и бергамаските) играха втория мач в Италия. 

Пътят може да се усложни в осминафиналите, както е нормално. Интер ще се изправи срещу Манчестър Сити или Спортинг (и тук жребият ще направи голяма разлика между един по-лесен и един много труден път), Юве ще играе срещу английски отбор – Ливърпул или Тотнъм, а Аталанта ще има проблеми, независимо от резултата (Арсенал или Байерн).

Провал –  това е грозна дума, но отпадането на Наполи е много болезнено. И то не се дължи на Челси, а на предишните лоши резултати. Когато загубиш с 2:6 от ПСВ, губиш в Лисабон от Бенфика, равенства у дома с Айнтрахт и в Копенхаген с противници с десет души, трудно е да виниш само контузиите. Които, между другото, в началото на сезона не бяха толкова важни и сериозни. Пропуснати възможности, да. 

Клубовете в Серия А се бореха в последния кръг с идеята, че никой не вярваше напълно в възможността да се класират сред първите осем: нито Паладино, нито Киву, а още по-малко Спалети, който стартираше зад другите двама. За да се убедите в това, достатъчно е да погледнете имената на тези, които останаха извън съставите за последните мачове. Три имена над всички, по един от всеки отбор: Лаутаро, Йълдиз, Де Кетелаере. Последните двама, за да спестят енергия, а аржентинецът и за да избегне жълт картон, който би го изключил от следващия кръг. А после на пейката започнаха Бастони, Камбиазо, Локатели, Дейвид, Скамака, Де Роон. Вярата в обрат беше малка, много малка, и затова беше по-добре да се дозират силите с оглед на шампионата.

Може би в края на първото полувреме и трите отбора са имали съмнения – дали съм направил правилния избор? – предвид трудностите, с които се сблъскваха много от големите отбори – Реал М и Барселона, ПСЖ и Атлетико, Челси и Тотнъм. В междинното класиране в средата на мачовете всички италиански отбори щяха да бъдат в първите осем, ако вместо да са при резултат 0:0, бяха водили в резултата. След това ситуацията се промени, много от големите отбори се събудиха и, както се очакваше, възвърнаха лидерските си позиции. С няколко изключения: Спортинг е новодошлия сред силните, а изненадващо е, че Реал Мадрид и ПСЖ трябва да минават през плейофите. Но французите играха плейофи и миналата година, и знаем как завършиха. Този път заедно с тях ще бъде и другият финалист от 2025 г., Интер. Дали това е добър знак?