Почти един милиард евро, инвестирани на трансферния пазар за три сезона (918,85 милиона, за да бъдем точни), 27 привлечени играчи от едната страна и 24 от другата, като резултатът е спечелването (общо) на само една италианска Суперкупа. „Ювентус“ и „Милан“, които тази вечер ще се изправят един срещу друг на стадион „Алианц“, бяха кралете на трансферния пазар през последния трансферен прозорец в Серия А, като заедно похарчиха почти 300 милиона, и бяха сред най-разточителните отбори през последните три години, но между неуспешните опити за революция и вихъра от трансфери, в който бяха въвлечени около сто играчи, те, парадоксално, успяха да се представят все по-зле. С общ дефицит от над 400 милиона изразходвани средства (153,75 за „росонерите“ и 278,3 за „бианконерите“).

Различните философии са били в основата на решенията на отборите на Джон Елкан и Джери Кардинале: първият никога не е пестял дори и големи инвестиции, докато вторият, преди миналото лято, винаги се е стремил да ограничи загубите, постигайки нещо като самофинансиране благодарение на продажбата на ценните играчи от отбора. Така, ако Гонсало Рамош, с цената си от 74 милиона, се оказва най-скъпият трансфер, направен от „росонерите“ и „бианконерите“ от 2024 г. до днес, всички останали места на подиума са заети от трансфери на „Ювентус“: 51,3 милиона за Коопмайнерс и 50 за Дъглас Луис.

Разликата е, че в „Каза Милан“ успяха също така да продадат добре (Райндерс в „Манчестър Сити“ за 55 милиона или Леао в „Галатасарай“ за 43) и да се освободят (особено по времето на Игли Таре) от много излишни играчи, докато в „Континаса“ беше пожертвано бъдещето, като през последните години по-голямата част от ресурсите бяха набрани чрез продажбата на млади играчи, израсли в „Next Gen“ (на първо място Суле, Хуйзен и Савона). И това лято, както и през предишните, излишните играчи са напуснали само под наем, което остава потенциален проблем за бъдещето.

В основата на трудностите, с които се сблъскват два от трите исторически гранда на италианския футбол, със сигурност стои и хаотичният подход към управлението на трансферния пазар: „Ювентус“ три пъти поред смени техническия екип, преминавайки от Джунтоли към Карневали, с преходен период под ръководството на Комоли; „Милан“ първо предаде всичко в ръцете на изпълнителния директор Фурлани, след това се довери на традиционен спортен директор (Таре), а накрая въведе колегиална структура по американски модел. Резултатът беше, че всеки от тях следваше различни, ако не и противоположни стратегии.

В „Ювентус“ Джунтоли проведе революция, струваща 249,5 милиона, Комоли се опита да консолидира отбора със 112,5 (с няколко целенасочени, но неуспешни трансфера), а след това Карневали и Масара отново промениха коренно състава с 9 нови попълнения през това лято. В „Милан“, след два трансферни прозореца, които донесоха много играчи, но на все пак сравнително ниски суми (никога над 37 милиона), Кардинале реши да промени подхода: само три истински попълнения, но с инвестиция от малко под 150 милиона. Кой ще е избрал правилния път? Отсега до юни резултатите ще покажат. Но със сигурност за „Юве“ и „Милан“ е време да се върнат към ролята си на крале на терена, а не на трансферния пазар...