„Мислите на играчите не са еднакви“. Дженаро Гатузо умишлено остана неясен, когато обясни защо Федерико Киеза се яви в базата Коверчано, за да отговори на повиквателната на Италия за баража за Световното първенство, а след това се върна у дома по съгласие с лекарите и селекционера. Нищо повече от лаконично съобщение на федерацията по въпроса, което беше препратено и от Ливърпул. Нищо повече от умишлено неясните обяснения на селекционера, който неизбежно предпочита да мисли за наличните си играчи и за мача в четвъртък срещу Северна Ирландия – първият от двата, които потенциално ще върнат националния отбор на Световното първенство. Това е мисията на Гатузо, единствената, която има значение в този момент. Това трябваше да бъде и мисията на Киеза, който за първи път да облече синьо-белия екип след Евро 2024, но това няма да се случи. 

Последният мач на Киеза за националния отбор остава този от 29 юни 2024 г. – осминафиналът на Европейското първенство в Берлин, загубен с 0:2 от Швейцария. Нападателят, който днес играе за Ливърпул, беше титуляр в отбора на Италия под ръководството на Спалети – селекционерът, който през ноември 2023 г. заяви, че Феде е „нашият Синер“ – сравнение, което нападателят носеше със себе си и за което винаги е казвал, че го счита за чест. Този мач в Берлин нямаше продължение: след Европейското първенство Киеза излезе от състава на Ювентус, премина в Ливърпул, където през целия първи сезон се мъчеше и завърши, като играеше много малко. Той остана в мислите на националния отбор, когато на пейката седна Дженаро Гатузо: новият селекционер винаги се е опитвал да убеди Киеза да се включи, но отказът изглеждаше категоричен.

Няма проблем с Гатузо, няма отказ към Адзурите, а личен избор, както треньорът многократно е подчертавал. Той остана непроменен до миналата седмица, когато, за всеобща изненада, Киеза беше в списъка с повиканите за двата мача на Италия. Въпреки че в Ливърпул продължава да играе малко, въпреки че за Слот остава в дъното на йерархията в атаката, макар публиката на „Анфийлд“ да го обожава. И въпреки че той полага много усилия, решен да докаже, че има място във Висшата лига. Миналата сряда, в Шампионската лига срещу Галатасарай, Киеза игра само в края на мача. В събота в Брайтън, въпреки отсъствията на Исак и Салах и контузията на Екитике в началото на мача, Слот си спомни за италианския си нападател едва 14 минути преди края.

Очакванията за завръщането му в националния отбор бяха други. Киеза трябваше да бъде оценен според физическата си форма, предвид оскъдното му игрово време (само веднъж е играл повече от 20 минути през последните два месеца), но класата и опитът му трябваше да бъдат плюс за отбора. А неговата отдаденост, желанието да разтърси света, което показва всеки път, когато излезе на терена за Ливърпул, било то за 20 минути или в добавеното време, трябваше да е ресурс за Гатузо и за Италия. В понеделник сутринта обаче дойде съобщението от лекарите, в което се говореше за решение, взето по взаимно съгласие, да се изпрати играчът у дома.

После обяснението на Гатузо: „Киеза се яви, но имаше проблеми и решихме, че е безсмислено да остане" – разказа селекционерът на пресконференцията. Защо не остана? "Умовете на играчите не са еднакви и ако някой се колебае, трябва да взема решения. Мога да убеждавам за известно време, но ако някой не се чувства добре, не можеш да настояваш прекалено. Повтарям, решихме заедно: той не беше на 100% и искаше да се върне у дома и е правилно, че го е направил“.

С други думи, темата е приключена, поне засега. Фактът, че Киеза е приел повиквателната, подсказва, че той не смята приключението си с националния отбор за приключено. Фактът, че се е върнал, че „умовете на играчите не са еднакви“, показва, че проблемите са други. Проблеми, които само Киеза може да изясни. Засега и той ще седне пред телевизора в четвъртък, за да подкрепя Италия, надявайки се, че мачът с Северна Ирландия ще бъде първата стъпка към завръщането на Световното първенство.