Нашите спомени за Роберто Баджо в националния отбор на Италия неизбежно са свързани със Световното първенство през 1994 г. в САЩ. На 5 юли във Фоксборо Нигерия беше на път да елиминира Адзурите на осминафиналите. Италия е с 10 души заради червения картон на Дзола. Божествениата опашка изравни две минути преди края, а след това реализира дузпата, която класира Италия напред. След това на полуфинала вкара два пъти срещу България, за да прати Адзурите на финал. А там дузпата се превърна в негов кошмар в Пасадена, когато грешката му във финала срещу Бразилия запечата триумфа на Селесао. „Винаги ще го нося в себе си“, каза Роби Баджо. Сякаш все още усещаше тежестта на топката, която премина над напречната греда, 16 години по-късно Роби пое друга отговорност (да, защото трябва да имаш кураж, за да изпълняваш дузпи в такива обстоятелства): да се опита да възстанови италианския футбол.

Неговото предложение не беше типичното популистко предложение, едно бързо прочистване, „да започнем от нулата“, което може и да е полезно, но трябва да има зад себе си конкретни проекти. Неговото „Обновяване на бъдещето“ беше точно такова – пакет от 900 страници, върху който бяха работили 50 души, проучен до най-малките подробности, подробен план за възстановяване на движението. Той дори не беше взет под внимание.

Преди години Баджо разказа, че „когато го представихме, ни накараха да чакаме 5 часа, за да ни дадат 15 минути да говорим“. В тези страници като един от основните акценти се посочваше необходимостта от „подходящи спортни съоръжения, около сто федерални центъра“. След това – събиране на данни, наблюдение на периферно ниво, обучение на федерални инструктори, които да имат висше образование, професионален опит и добри педагогически качества. И създаване на постоянна изследователска група (федерални изследователи и стажанти от университетите) в постоянен контакт с хората на терена. Още тогава Баджо беше разбрал как се променя (в лоша посока) методът на тренировка за най-малките, нещо, което и днес много хора подчертават, а именно прекомерното внимание, отделено на тактиката вместо на техниката. Бившият играч на Ювентус залагаше на непрекъснат контакт с топката. Всички млади играчи трябваше да бъдат подлагани на „смесени тестове, физически и технически, защото само физическите са напълно извадени от контекста на играта“.

Всичко това можеше да се обобщи с няколко думи: откриване и развитие на таланта. С – и тук се вижда как Роби вече беше изпреварил времето си – пълната компютъризация. Беше 2010 г., Италия беше отпаднала от Световното първенство в Южна Африка, завършвайки на последно място в групата с Парагвай, Словакия и Нова Зеландия. И все пак все още далеч от катастрофата на три поредни Световни първенства, гледани по телевизията. По-късно щеше да дойде това от 2014 г. в Бразилия. И там не премина груповата фаза, отстранени от Уругвай и Коста Рика. Последният мач на Адзурите в елиминационната фаза на Световно първенство и до днес остава финалът от 2006 г. в Берлин. В най-добрия случай, когато ще играем следващия, ще са минали 24 години... И все пак този проект се превърна в хартия за изхвърляне.

Мисията на Баджо беше да възвърне централната роля на техническото, но и на моралното обучение на младите футболисти, с цел да се създаде нова система за скаутинг на територията и да се преосмисли обучителната дейност в младежките сектори. Ролята на техническия сектор трябваше да включва цялостно наблюдение на цялата територия, разделена на 100 района, всеки с по 3 федерални треньори. Целта беше „да се наблюдават 50 000 мача годишно, като се взаимодейства ежедневно с младежките сектори, за да се създаде голяма мултимедийна база данни: упражнения, тестове и мачове, заснети и каталогизирани“. Нищо от това не се осъществи.

По онова време, а именно от 4 август 2010 г., след провала на Световното първенство в Южна Африка, Баджо беше назначен за председател на Техническия сектор на Италианската футболна федерация (FIGC), за да подпомогне така необходимата реорганизация. „През декември миналата година предадохме на ФИГЦ проекта, върху който работех, а именно обучението на треньорите“, обясни Баджо. „Въз основа на моя опит във футбола разбрах, че веригата, която започва от върха и стига до грижата за младите таланти във футбола ни, не може да пренебрегне темата за модернизирането на техническия сектор. Но минаха десет месеца и все още чакам отговор. И не крия, че съм и малко разочарован. Средствата бяха отпуснати, но досега беше реализирана само една инициатива в Тоскана, безплатна и много успешна, в която участваха различни клубове като Пиза и Понтедера. После нищо повече. Политическо вето? Не знам, не искам да се впускам в подробности. Този път обаче клубовете нямат нищо общо с това“.

И още, след оставката си от поста. „Опитах се да изпълнявам ролята, която ми беше поверена, не ми беше позволено и вече не съм склонен да продължавам. Работих за обновяване на формацията от основите, за създаване на добри футболисти и добри хора. Представих проекта си през декември 2011 г., 900 страници, и той остана мъртва буква. Не обичам да заемам постове, а да върша нещата, затова със свито сърце реших да напусна“. Когато го попитаха дали това е окончателно сбогуване, той отговори така: „Обичам футбола и моята страна. На разположение съм за всяка инициатива в името на спорта“. Кой знае дали тези 900 страници няма да станат отново актуални".

Може би сега са актуални отново.