Героят Йоги вече е големият кошмар на Германия

Историята на Йоахим Льов като селекционер на Бундестима прилича много на приказките, в които живеят българските чалгаджийки. Когато отговарят на въпроса за бившия си любим, те казват – „той ме качи в рая, а после ме пусна в ада“. Долу-горе същото изпитват милионите фенове на немския национален отбор, които, както добре се знае, са по целия свят. 

И тези верни фенове трябваше да преживеят най-големия кошмар в модерната история на Германия с 0:6 от Испания. Което беше твърде малко на фона на огромното превъзходство на Ла Фурия в целия мач. На мястото на испанците немците сигурно биха гонили двуцифрен резултат! Но и 0:6 си е достатъчно голямо унижение.

В такива случаи виновникът е ясен и присъдата му не подлежи на обжалване. След 2014 година Йоги унищожава със садистична последователност немския национален отбор. Напълно съсипва неговата идентичност. Гаври се с основния постулат на този велик тим, чиято основна задача е да олицетворява немската сила, воля и дух на футболния терен. Така, както го направиха през 1954 година в Берн, през 1974 в Мюнхен и през 1990 в Рим. Направи го и самият той на „Маракана“ в Рио, но по неговия си начин. Признавам, че тогава писах дитирамби за Льов, защото бях на седмото небе.

Йоахим Льов наистина промени коренно представата за немския футбол и това е факт. От 2006 до 2014 той извърши революция в националния отбор на Германия. И всички бяхме много щастливи. Германия беше млада, играеше прекрасен футбол и стигаше задължително най-малко до полуфинал на голямо първенство. Центърът на концепцията на Льов не бяха резултатите, а играта и най-вече перспективата пред отбора. 

За всички тогава бе ясно, че той поставя постамента на машина за победи, която тепърва ще достига своя пик. И дори в Бразилия през 2014 година беше малко рано да се мечтае за титла. Но в Бело Оризонте Германия срази Бразилия със 7:1 и стана ясно, че време за чакане вече няма. Четвъртата звезда бе поставена върху свещената бяла фланелка и всички очаквания бяха, че възходът ще продължи. Доминиращата дотогава Ла Фурия бе потопена и пътят за дългогодишна доминация на маншафта бе открит.

Уви, нещата въобще не се случиха по сценарий. Логиката се оказа съвсем различна. Льов се оказа напълно изчерпан за Бундестима, но старите лаври се оказаха невъзможно препятствие да бъде уволнен. Все пак той бе любимецът на нацията. Готиният, младеещ Йоги с буйната, боядисана в гарваново черно коса. И провалите му трябваше да бъдат изтърпени. Провал на европейското във Франция през 2016, резил на световното през 2018 в Русия. Най-лошото обаче бе играта на отбора през това време. Да гледаш Германия бе най-голямото наказание, което можеш сам да си причиниш.

Някакви сополи се носят по терена като народна песен, без никакво желание да играят футбол. Това представлява Бундестимът от дълго време насам.

И както много пъти съм писал – неизбежно е фарсът да се превърне в трагедия. В пълния й блясък я видяхме на стадиона в Севиля. Германия, която беше попиляна от Испания, е срам за футбола. И този, който е отговорен за срама, е Йоахим Льов. Затова, Йоги, запазвайки всички хубави спомени, е време да си кажем „сбогом”. Думите от песента на Андреа Бочели и Сара Брайтман не са били никога по-актуални, както в твоя случай. Тази мъка е време да свърши и случаят да приключи.

В последните години може би нямаше по-объркан човек на света от Йоахим Льов. Кадровата му политика може да бъде наръчник как не трябва да се правят нещата. А най-важният извод е, че наистина пътят към ада е осеян с добри намерения. Германският футболен съюз трудно взема решения и обича да спазва традицията. В случая с Льов обаче традициите не са от полза. Последния футболен треньор от най-малкото немско село е по-добър вариант от сегашния. И решението трябва да се вземе на мига.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"