Тук говорим за човек, който никога не се е плашил от предизвикателства. Напротив, те бяха добре дошли за него в кариерата и живота му. Ще говорим за един усмихнат тип от Източна Европа, който развяваше неподстриганите си, невчесани коси по крилото на британските стадиони в началото на 90-те, играейки за три от най-пропитите с история клубове. Не му пукаше за Желязна завеса и прочие глупости, които не се случват на игрището за футбол.

Също така ще прочетете за онзи, който не се поколеба да иде в Саудитска арабия още в началото на века, далеч преди един куп застаряващи звезди от Европа да изберат петролните долари от региона. За понякога скандален, често непредвидим и избухлив характер - за него също ще говорим. Първо, за Андрей Канчелскис понятието "у дома" е доста разегливо. Роден в Кировград, Украйна днес, но през 1969-а - част от СССР. Би следвало да се нарича гордо украинец, нали? Но родителите му са литовци, а той и след отделянето на Украйна продължи да играе за Русия и да се самоопределя като "руски човек".

На 19 години радарът на Динамо Киев го засече и той се появи в един от най-силните отбори в Европа, който преминаваше етап на перестройка (както и цялата държава) в края на 80-те, след поколението на Блохин и Беланов, заминали в чужбина през 1988-89 г. Валерий Лобановский му даде дебюта, а след това го извика и в отбора на СССР, един от последните преди разпада. След само 22 мача обаче замина за Шахтьор (Донецк), като в Киев му казват неособено елегантно, че не е достатъчно добър.

Шахтьор по това време не е сила. Но само за 7 месеца убеди някак Манчестър Юнайтед, че този 22-годишен мощен тип по крилото си струва парите. През март 1991-ва Алекс Фъргюсън го привлече за 650 000 лири и в Англия всеки запалянко, репортер и експерт повдигаше вежди: Играч от СССР? Сериозно ли? Сериозно, разбира се. Норвежкият експерт по млади играчи Руне Хауге вече е станал агент и е пробил на източния фронт. Следи няколко таланти от региона. Знае, че Фъргюсън търси крило отдясно, за да има баланс с чудото Гигс, което вече се е наложило отляво и изглежда с огромно бъдеще.

20 години по-късно Руне Хауге ще се изправи срещу вълна от обвинения за това как са ставали сделките му с играчи - подкупи, заплахи, плащания под масата и фиктивни договори... В случая с украинското крило, норвежецът е само посредник по сделката. Но Канчелскис вече е на "Олд Трафорд" през пролетта на 1991 г., редом до Хюз, Робсън, Брус и останалите. В онзи момент в елитната дивизия на Англия, която все още не е Висша лига, чужденците са общо 11 без да броим играчи от Уелс, Шотландия и Ейре. Андрей започна само един мач до края на сезона, като в него Юнайтед падна с 0:3 от Кристъл Палас.

Остана извън групата за Ротердам, където Фъргюсън и тимът му вдигнаха Купата на купите срещу Барселона във велик финал под поройния дъжд. Бъдещето му в този прогресиращ отбор на "червените дяволи" изглеждаше в този момент доста съмнително. Но още в първите мачове на новия сезон Канчелскис убеждава, че може не само да тича бързо (макар и - според някои вестници в Англия, доста смешно), а и да стреля мощно с двата крака, да печели единоборства и да участва в динамичната игра на Юнайтед, ориентирана категорично към атаката.

По това време в разпадащата се съветска империя се развиват процеси, много по-сложни от това, което един материал за футболист може да си позволи да обясни. Но в чисто спортно отношение звездите трябва да избират принадлежност, национален отбор, герб. Андрей избира Русия, а в родната му Украйна това е прието като предателство. Но той има своите причини за това. Месеци след трансфера му в Юнайтед, в родината му става страшно - босът на Черноморец (Одеса) е убит пред дома му. Три години по-късно същото се случва и с президента на Шахтьор, който е продал Андрей в Англия.

Футболът в Украйна е в ръцете на хора, които не са символ на чистите икономически отношения в първите години след СССР. Спорно е дали в Русия нещата са много различни, но - по тази и други причини, Канчелскис избира герба на Руската федерация. И там нещата се развиват не съвсем според плана. Преди световното в Щатите през 1994-а, точно звездата на Юнайтед е в основата на бойкота срещу треньора Павел Садирин и много от асовете не се качват на самолета. Канчелскис обаче играе за Русия и ОНД на Евро 92 и Евро 96.

В клуба му нещата вървят добре, той е култова фигура за феновете, а Юнайтед е шампион през лятото на 1993-а след 26 години пауза. Андрей преподписва с клуба, Алекс Фъргюсън е доволен, но една случка променя всичко. През лятото на 1994-а Юнайтед отново печели титлата. И в отбора вече напират да пробият един куп младежи от академията на клуба, които имат много талант и още повече енергия и желание да играят и печелят с екипа на клуба.

Фъргюсън обаче не бърза да ги налага, а във втория мач от сезона с гол от воле на Канчелскис е измъкната важна точка на терена на Нотингам Форест. Около 1 ч след полунощ автобусът на Юнайтед се добира до базата в Клиф, за да се приберат играчите по домовете си. Но пред автомобила на Фъргюсън се появява Григорий Есуленко, агентът на Канчелскис. Той настоява за среща с шотландеца в хотел "Екселсиор", недалеч от летището в Манчестър, защото имал "малък подарък".

Сър Алекс се явява почти в 2 ч след полунощ в хотела и получава пакет. Отваря го у дома, а вътре намира 40 000 лири в брой. На следващата сутрин Фъргюсън депозира сумата в касата на клуба и описва случката пред изпълнителния директор Мартин Едуардс и адвоката на клуба Морис Уоткинс. Тримата обсъждат и каква да е реакцията... В следващите дни Канчелскис започва да се оплаква от стомашен проблем, но клубните лекари не могат да поставят диагноза.

Всички в отбора забелязват, че Андрей е различен. Държи се странно, в тренировките не е толкова енергичен, колкото всички са свикнали да го виждат. "Къде отиде усмивката му? Това вече не бе момчето, което доведохме от Украйна и озари стадиона с представянията си, с енергията и желанието си. У дома е печелил по 6 лири на седмица, тук всичко се промени за него. Но в онзи момент това вече не бе Андрей, а някакъв объркан и намръщен млад мъж."

Година по-късно, когато Канчелскис е продаден на Евертън за около 6 милиона лири, всичко се изяснява. Фъргюсън не е наясно, че при преговорите в договора на украинеца, предодписан през лятото на 1994-а, е включена клауза. Играчът получава 1/3 от трансферна сума при евентуална продажба. И затова вероятно е опитвал да влезе в конфликт и да принуди Юнайтед да го продаде. И до днес Фъргюсън не е простил на Андрей за историята, въпреки че веднъж някогашната звезда говори по темата години по-късно. И каза, че не е знаел за това, което прави агентът му...

В Евертън крилото пак блести, както е в първите му години на "Олд Трафорд". Все пак говорим за човек, който е едва на 26 години, в разцвета на силите му и достатъчно добре познаващ английския футбол. Последва трансфер във Фиорентина, а после Рейнджърс го върна на Острова. През 2003-а Андрей, вече на 34 години, премина в Ал Хилал, където го чакаха пачките на шейха. Беше огромно разочарование, като изигра едва-едва ти мача, а отзивите в Русия бяха унищожителни. "Наемник", "алчен" и други такива думички...

След него в тази посока отидоха стотина звезди, играли за клубове от ОАЕ, Саудитска Арабия или След отказването му през 2006-а с Криля советов, Канчелскис пое нова роля почти веднага. Стана генерален мениджър на Носта Новотроицк във втора лига на Русия, подкрепен с парите на казахстански милиардер. В решителния мач за влизане в елита в края на 2007-а мениджърът отказа да плати подкуп на съдията, който идва и си го иска. На терена Волга Уляновск спечели с 2:1, като очевидно е подкрепян от рефера.

Андрей загуби работата си месец по-късно и стана треньор. Пое Торпедо Армавир във втора лига, но след 7 мача без отбелязан гол от отбора му бе уволнен. Изпадна с два руски отбора от втора в трета лига, а успя да го стори и с латвийския Юрмала. Може да се каже, че не се носи върху гребена на успеха като наставник, както бе по крилото като играч. Освен това бързо качи килограми, изглежда заоблен и странен в сравнение с онзи на терена, но пък поне усмивката се е върнала на лицето.

Но годините му с Юнайтед и Евертън, когато тероризираше отбраната на съперниците с пробивите и шутовете си, не се забравят. Андрей Канчелскис бе част от революцията на Фъргюсън в началото на 90-те години, от първия шампионски отбор на шотландеца в Юнайтед, сложил старт на доминация, продължила близо 2 десетилетия. Канчелскис на едното крило, Гигс на другото.
За три сезона това бе плашеща парола за съперниците, произнасяна с тимовите листове преди мач.

Материал на SportingLife