свързани статии

Най-важният аспект от загубата на "Манчестър Юнайтед" с 0:3 от "Тотнъм" в понеделник е, че остави усещането, че сякаш е нещо обичайно. В миналото "Юнайтед" е претърпявал тежки поражения на "Олд Трафорд", но обикновено съперникът трябваше да покаже впечатляваща игра, за да си тръгне с подобен резултат.

Не и този път. Отборът на Маурисио Почетино игра добре, но не и учудващо невероятно. Те изчакаха своите моменти и наказаха съперника. Това беше представяне, което най-добрите отбори обикновено показват срещу по-скромните тимове.

Вероятно това вече не е толкова изненадващо. Пет години след оттеглянето на Алекс Фъргюсън "Юнайтед" постепенно се превърна, поне на терена, просто в един клуб, въпреки че мнозина мислеха, че никога няма да се стигне дотам.

Как се случи това? Как "Юнайтед", за разлика от европейските си съперници като "Барселона", "Ювентус" , "Реал" и "Байерн", не успя да запази приемствеността като институция по време на неизбежната смяна на мениджъри. Думата наследство е преекспонирана и понякога неправилно използвана в спорта, но е буквално онова, което беше оставено от Фъргюсън, когато се оттегли след 27 години, 13 шампионатни титли и два триумфа в Шампионската лига.

свързани статии

Фъргюсън изпълни целия клуб с шампионски манталитет, но по-конкретно с екип от хора, които бяха дълбоко вкоренени в подхода му към играта и имаха ноу-хау, опита и разузнаването, за да разберат как точно подходът на шотландеца донесе толкова много успехи.

С малко шум и внимание тези хора постепенно напуснаха клуба, а с тях си отиде и връзката със славните години и "методът на Фърги" (или "методът на "Юнайтед") беше отслабен до точката, която сега носи носталгия.

Масовото изнасяне започна, когато Дейвид Мойс, за когото се очакваше, че ще работи с екипа на Фъргюсън, бързо реши да ги премахне и да доведе свои лейтенанти от "Евертън". Така напуснаха треньорът на първия отбор и асистент Майк Фелън и неговият 14-годишен опит в работата с Фъргюсън, уважаваният треньор на вратарите Ерик Стийл и Рене Мюленстийн, холандският треньор, който Фъргюсън доведе в "Юнайтед" през 2001 г.

Поведението на Мойс беше изненадващо, но породи малко критики по това време. Един от малкото, които надигнаха глас, беше бившият нападател на "Ливърпул" Майкъл Оуен, който прекара три години на "Олд Трафорд" в края на кариерата си и стана свидетел на работата на екипа на Фъргюсън.

"Промяната винаги е рискована и "Юнайтед" нямаше избор, освен да погледне към бъдещето след ерата на сър Алекс, но наистина ли трябваше да има такова масово гонене? Бях изненадан, когато триото беше помолено да напусне и в ретроспекция разстрои динамиката в клуба дори повече от оттеглянето на сър Алекс", каза Оуен през 2014 г.

Но масовата чистка продължи. Брайън Маклеър, който подобно на Филън е носител на три титли като играч на "Юнайтед", напусна клуба през 2015 г. и с него си отиде целият мениджърски опит на резервния отбор и известната академия на клуба.

Бившият директор на академията и треньор на отбора до 18 г. Пол Макгинес също напусна клуба през 2015 г. По време на работата си с Маклеър "Юнайтед" имаше 86 играчи, които стигнаха от академията до първия отбор, а 23 станаха национали.

Двамата с Макгинес и Стийл сега работят в националния отбор на Англия на треньорски позиции. Списъкът продължава с Уорън Джойс, който ръководи резервите на "Юнайтед" от 2008 г. до 2016 г., а Тони Струдуик - главен кондиционен треньор за повече от десетилетие на "Олд Трафорд", си тръгна през юни.

В Уелс Струдуик се събра с друг познат с метода на Фъргюсън - Райън Гигс. Гигс, който работи като асистент на Луис ван Гаал, е един от бившите играчи от ерата на Фъргюсън, за които се очакваше да продължи работата си в треньорските структури на "Юнайтед" в дългосрочен план. Пол Скоулс заедно с Гари и Фил Невил се насочиха към телевизионния ефир, вместо да развиват таланти на базата в Карингтън.

Екипът на Ван Гаал дойде и си отиде и Моуриньо доведе още нови лица, докато единствената препратка към миналото беше назначението на Майкъл Карик като част от щаба на първия отбор.

Нищо от това обаче не беше неизбежно. В миналото големите клубове доказваха, че са способни да задържат легендите си въпреки промените на пейката. Най-известният пример е трансформацията в "Ливърпул" с Бил Шенкли, който беше начело 15 години и дълги години се радваше на успех.

"Юнайтед" никога няма да бъде "просто един клуб" и неговата история и огромната им фенска база го гарантират. Но докато клубът остава пример за успешен бизнес, той направи това, което никоя голяма компания не би направила.

Те позволиха на ключовите си личности да напуснат, взимайки със себе си целия опит и познание, което направи операцията толкова успешна. Всичко това, независимо от краткосрочното бъдеще на Моуриньо, ще затрудни връщането на пътя към успехите.


Материал на "Дневник"