Повече от час по-късно те все още бяха там. Всеки в червено искаше да вземе трофея. Някои просто го вдигаха, а други го прегръщаха като дете. Имаше времена, когато Ман Юнайтед печелеше ФА къп, позираше за снимки и изчезваше обратно по магистралата. Не сега. Всеки знае колко ценни са тези моменти и колко рядко се случват.

И в края на това изкупление на червения дявол Ерик тен Хаг потърси двамата герои в сблъсъка. Всъщност почти всички играчи заслужават похвала – от бруталния Бруно Фернандеш през несломимия Лисандро Мартинес до вдъхновения Андре Онана. Но Тен Хаг искаше няколко минути насаме с Алехандро Гарначо и Коби Мейно – двамата тийнейджъри, които отбелязаха попаденията за Ман Юнайтед. Нидерландецът ги прегърна силно, разроши косите им и засия като горд баща, който се кани да тръгне на война.

Може би в ретроспекция това беше моментът, в който настоящето и бъдещето на червените дяволи се разминаха. И сред цялото това въодушевление се създаде и усещането за край.

Според информациите Тен Хаг е на път да бъде уволнен. Това може би беше последният му двубой като мениджър на Юнайтед. Което повдига няколко свързани, но и противоречиви въпроса.

Първият – как е възможно да приключи така? Защото това не беше просто страхотна победа, а едно почти перфектно представяне. Като се има предвид какви бяха очакванията, дори може би е едно от най-великите представяния на 20-кратните шампиони на Англия. Имаше усет, ентусиазъм, скорост, решителност, футбол – всичко, към което трябва да се стреми този горд отбор. През последните дни ни беше казано, че би било абсурдно за новия режим на Юнайтед да направи преценка за Тен Хаг въз основа на един мач. Контрапункт – не е ли спечелването на финал и съответно трофей най-важното нещо във футбола?

Вторият въпрос – защо Юнайтед не може да играе така всяка седмица? През целия сезон нидерландецът обвинява контузиите за лошите резултати. Травмите се случват, но това само по себе си не обяснява защо отборът толкова често изглеждаше психически и технически рухнал, който беше превъзхождан не само по отношение на тактиката, но и на желанието. Но съвременният Юнайтед работи по този начин.

Това е клуб, създаден за върхове и спадове. Комерсиално развлекателно превозно средство в спортни дрехи, което понякога побеждава най-добрия отбор в Англия, а след това се срива срещу Кристъл Палас.

Въпреки всичко най-после разбрахме какво има предвид Тен Хаг, когато говори за „игра на нашата идентичност“. Ако първият гол на Гарначо беше късметлийски, то този на Мейно беше зашеметяващ. Брилянтна плетеница от подавания – къси и дълги, феноменална асистенция на Фернандеш без да гледа и клиничен удар на младия халф.

Какво следва? Налице е нов футболен режим и поредна европейска кампания. И макар семейство Глейзър все още да е там и да лази по нервите на феновете, поне има усещане за обновление. Нови лица зад кулисите, нови трансфери през лятото, може би дори завръщане на Джейдън Санчо и Мейсън Грийнууд. И, разбира се, остава да видим дали в това светло бъдеще има място за Тен Хаг. Но така или иначе, той остави наследство от надежда – два 19-годишни диаманта, които биха играли във всеки голям европейски клуб, златни спомени, трофеи и четлив стил на игра – всичко това е в ДНК-то на клуба от „Олд Трафорд“. Може да не е достатъчно, за да спаси работата му. Но Тен Хаг върна на Юнайтед част от себе си.

Джонатан Лю, Guardian, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС