Златната топка отново е награда за най-добрия футболист в Европа, а не наследствено бижу за двете суперзвезди, които я получаваха почти ексклузивно в последните над 10 години. Кристиано Роналдо и Лионел Меси бяха обсебили гласуването на „Франс Футбол“ като част от голямото съперничество помежду си, но в последните години е все по-ясно, че вече доиграват великите си кариери. И сякаш точно сега е моментът някои големи футболисти, останали в сянката им през всичките тези години, да дочакат звездния си миг...

Така беше с Лука Модрич, който дълги години дърпа конците в играта на „Реал“ (Мадрид), докато Роналдо, а сега и Бензема, вкарват головете и обират славата. Също и с Роберт Левандовски, който „пропусна“ своята година и самият Меси се принуди да признае, че полякът е заслужавал Златната топка, когато класацията беше отменена заради пандемията. По ирония на съдбата година по-късно Лео я отмъкна от Лева, според мнозина несправедливо.

Може би 2022-а бележи края на господството на двамата. Роналдо е едва 20-и в класацията, а Меси изобщо не присъства, въпреки че вече играе в „страната-домакин“ на класацията. Французите не пропускат да дадат рамо на „свой човек“ в битката за най-престижния индивидуален трофей във футбола, но в този случай това е напълно излишно. Карим Бензема очаквано и заслужено е новият носител на Златната топка, а това е петият му трофей от престижното списания – четири пъти е футболист №1 на родината си – първият преди 11 години.

Началото е в родния Лион в средата на първото десетилетие от новия век, когато местният тим под вещото ръководство на президента Жан-Мишел Ола е сред най-силните на континента. Треньорът Пол льо Гуен има практиката да кара новите попълнения да говорят пред останалите от отбора, а младият Карим е стеснителен и съотборниците се смеят на думите му. „Не се смейте, тук съм да взема мястото ви“, отговаря ядосаното момче на звездите.

Идват първият мач, първият гол, дебют в Шампионската лига, но заканата ще почака сбъдването си до 2007-а, тъй като отличните играчи в тима са прекалено много, а сериозна травма вади задълго Бензема от терена. След шестата поредна титла обаче Ола разпродава доста от звездите и разчиства съблекалнята за младоците. Карим взима №10 и от една от надеждите за бъдещето се превръща в основен играч – 31 гола в 51 мача през сезона. Става голмайстор на първенството с 20 попадения и помага за първия дубъл в историята на клуба – титла и купа. Вкарва и в Шампионската лига, включително в елиминациите с „Манчестър Юнайтед“, а легендарният мениджър сър Алекс Фъргюсън го засипва с комплименти.

През 2008-а получава наградата „Браво“ на „Гуерин Спортиво“ за най-добър млад играч в Европа, а Ола му предлага нов дългосрочен договор след скромния 3-годишен контракт, чието изтичане наближава. Това е поредният хитър ход на президента на клуба, който е осъществил едни от най-успешните трансфери в европейския футбол. Отсява дребните риби от кандидатите за подписа на Бензема, но не и акули като „Реал“ (Мадрид). През лятото на 2009-а срещу 35 милиона евро Карим преминава на „Сантиаго Бернабеу“ и е представен тържествено като новата звездна покупка – предишните са Кака и Кристиано Роналдо.

Така отново идва време за битка за място на терена с утвърдените имена. Треньорите в „Реал“ се сменят често, а всяка година в атаката идват нови звездни попълнения. Роналдо е със статут на несменяем, Мануел Пелегрини предпочита Гонсало Игуаин, други наставници разчитат на затворена схема с изнесени назад играчи като Рафаел ван дер Ваарт и Анхел ди Мария, а испанските медии започват да наричат французина „новия Анелка“. Бензема решава да вземе нещата в свои ръце – заминава за центъра в спортна подготовка в Мерано (Италия), където провежда интензивни тренировки и сваля 8 кг, а новият наставник Жозе Моуриньо оформя триото „Би Би Си“ - с него, Гарет Бейл и Роналдо. Запазва статута си на титуляр и при Карло Анчелоти, но на практика остава в сянката на Кристиано до напускането му в посока „Ювентус“ през 2018-а. Иначе „кралският клуб“ печели четири пъти Шампионската лига, а Бензема става основен играч при сънародника си Зинедин Зидан, с когото го сравняват още от млад, въпреки че играят на различни позиции.

„Роналдо е моят идол, няма друг нападател като него – признава самият Карим. - Никой не може да повтори това, което той постигна на терена. Той е единственият играч, но когото бих бил резерва без да кажа нищо.“

Когато великият португалец си тръгва, се налага някой да поеме работата му по завършването на атаките. Така Бензема, който е вкарал едва 16 гола в последните два сезона от испанското първенство, започва да бележи почти във всеки мач. Вкарва по над 20 пъти във всичките сезони в Ла Лига оттогава и неизменно е в идеалния отбор в края на първенството. А през 2022-а е голмайстор с 27 гола, също и в Шампионската лига с 15. „Реал“ пък потвърждава максимата, че когато няма отявлен хегемон в европейския футбол, „купата с големи уши“ отива в Мадрид.

И ето, че идва времето за голямото гласуване. Бензема чака дълго този миг, но дори и сега поставя своеобразен рекорд – на 34 години става най-възрастният носител на Златната топка след първия – сър Стенли Матюс (знаменитият англичанин я получава на 41 г. през 1956-а). Също така е и първият практикуващ мюсюлманин с трофея (Зидан дълго не обявяваше вероизповеданието си), тъй като напук на каноните на спортното хранене спазва постите по време на Рамазан.


Материал на "Труд"