GOAL, превод "Тема Спорт"

Трент Александър-Арнолд изглеждаше малко раздразнен в края. Това беше малко след последния съдийски сигнал при комфортната победа на Реал Мадрид с 3:0 над коравия Реал Овиедо, а бившият футболист на Ливърпул не изглеждаше в настроение за празнуване. Вместо това той просто обикаляше терена – половинчата прегръдка тук, юмручно поздравче там.

И с право. Английският национал бе изиграл едва три минути срещу новака в Ла Лига. Докосна топката само веднъж. Единственото му реално действие бе влизането на терена и един спринт, с който спечели въздушен дуел в края. В социалните мрежи това бе прието със смях – особено от феновете на Ливърпул, които с известно злорадство се радваха да видят бившия си любимец как се задоволява с резервна роля, след като направи такъв спектакъл около трансфера си в Испания.

Но колкото и забавно да е на мърсисайдци, ситуацията с Александър-Арнолд е напълно типична дори предвидима. Чаби Алонсо е майстор на ротацията. Той обича да държи състава си свеж и да използва най-силните си единайсет само в най-важните мачове. И колкото и любопитно да е да гледаме Александър-Арнолд като резерва, изглежда, че ще трябва да свикне с ограничени минути, докато испанецът търси точната система.

Мечти за „Златната топка“

Истината е, че първите предупредителни знаци за евентуална раздяла с Ливърпул се появиха още в началото на сезон 2024/25. Разбира се, след време всичко изглежда очевидно. Някои посочват, че Александър-Арнолд не изглеждаше особено щастлив дори след победата над Ипсуич в първия кръг. Причините може да са различни.

Но голямата подсказка дойде в едно иначе обикновено интервю. Журналист на Sky Sports го попита дали предпочита да спечели „Златната топка“ или Световното първенство. Повечето играчи биха отговорили, че националната слава е най-великото постижение. Александър-Арнолд обаче имаше друго мнение: той искаше „Златната топка“.

„Вярвам, че мога. Искам да бъда първият краен защитник, който печели това отличие. Истинската равносметка идва едва сутринта, след като се пенсионираш, когато можеш да погледнеш в огледалото и да си кажеш: „Дадох всичко от себе си“, каза той през октомври 2024 г.

Това прозвуча много мадридско – почти като изявление на галактикос, при все че обикновено Александър-Арнолд държи нисък профил. Играчите на Ливърпул рядко печелят „Златната топка“. Трофеят е запазена територия за Реал, Барселона и може би ПСЖ. С други думи – ако искаш да го вземеш, Мадрид е правилното място.

Но без достатъчно минути

Тук идва и иронията. За да спечелиш отличието, трябва да си постоянно на терена. Александър-Арнолд стартира първия мач на сезона за Реал, като се представи стабилно. Не блестящо, но прилично. Отборът като цяло игра средно, но спечели. За мадридчани това е въпрос на система и правилни комбинации, които да улеснят по-късните етапи. С други думи – галактикос-ите се добраха до трудна, но рутинна победа с 1:0 над Осасуна.

Там Александър-Арнолд изпрати няколко прекрасни подавания към Винисиус Жуниор. Имаше добри моменти. Но и няколко пъти бе оставен зад гърба си от противникови играчи. Ако потърсите „типичен мач на Трент Александър-Арнолд“, ще намерите точно това.

Очакваше се той да надгради върху това. Реал има много опции, но кой би си помислил, че новата им звезда ще остане на пейката? Оказа се обаче, че точно това стана – в следващия мач Алонсо заложи на Дани Карвахал, който игра далеч по-убедително.

Алонсо, Леверкузен и Фримпонг

Всъщност това е типичен почерк на Алонсо. Испанецът бе възхваляван за работата си в Байер Леверкузен през сезон 2023/24. И с право – почти непобедената кампания е сред най-впечатляващите треньорски постижения в последните години. Отборът бе на една победа от „непобеден требъл“ – постижение, което мнозина нарекоха най-великото клубно представяне изобщо.

Но този успех почиваше на ротацията. Почти нямаше играчи, които да са „бетонирани“ титуляри. Гранит Джака бе изключение в средата, като игра всяка възможна минута. Алекс Грималдо, Йонатан Та, Едмонд Тапсоба и Флориан Вирц също бяха редовно в стартовия състав. Но около тях Алонсо въртеше състава. Петнадесет футболисти минаха границата от 2000 игрови минути. Виктор Бонифейс – голямата звезда с 20 попадения – често отстъпваше мястото си на Патрик Шик и завърши пълни 90 минути само 23 пъти от 34 възможни.

Най-показателното е с човека, който замени Александър-Арнолд в Ливърпул – Джереми Фримпонг. Считан за един от най-добрите десни бекове в Европа, той започна 52 от 67 мача в Бундеслигата, в които бе на разположение.

Алонсо намекна, че ще прави същото и в Реал: „Зависи от нуждите на мача, натоварването и съперника“, каза той след победата над Овиедо.

Проблемът „Карвахал“

Голямата трудност пред Александър-Арнолд е конкуренцията с вече утвърдена звезда като Карвахал. Макар и да се връща след тежка операция, само преди година 33-годишният ветеран бе дори обсъждан за „Златната топка“.

Карвахал е коренно различен профил от Трент. Той е по-добър защитник, безкомпромисен в единоборствата, по-дисциплиниран позиционно и много по-удобен в поддържането на широчината вдясно – ключово, ако Реал продължи да има проблеми с претрупването вляво.

И още по-важно – лидерските му качества. Карвахал е в клуба от десетилетие, знае какво е да играеш и печелиш с Реал. Това бе и първото, което Алонсо подчерта за представянето му срещу Овиедо:

„Днес той изигра 85 минути по типичния за Карвахал начин – борбено, комуникирайки, поемайки лидерска роля. Внасяше ред във всичко“, каза наставникът. Това определено не звучи обнадеждаващо за Александър-Арнолд.

Вариантът „халф“

Разбира се, има и други конфигурации. Алонсо вече показа, че обича да експериментира. В испанската преса дори се появиха слухове за „ядрения“ вариант – Трент като полузащитник.

Феновете на Ливърпул и Англия ще кажат, че той не е халф. Но е изкушаващо – той израсна с идола Стивън Джерард, има пас, удар от дистанция и физика. Всичко сочи, че би могъл да бъде топ №8.

Англия дори го пробва като дефанзивен халф срещу по-слаби отбори – и Александър-Арнолд блесна. Алонсо пък не се страхува да тества – Килиан Мбапе дори за кратко игра като №10 миналия уикенд. Така че е напълно възможно Карвахал и Трент да бъдат заедно на терена – единият като бек, другият в халфовата линия.

Доказателството ще дойде в големите мачове

Най-интересното в цялата история е, че все още не знаем какво ще се случи. Алонсо има двама топ десни бека с различен стил. За него това може да е мечта – той обича тактическата гъвкавост. Да въртиш двама световна класа играчи е лукс.

Самият той каза, че смята да използва всички: „Имаме над 20 футболисти и ще се опитам да извадя най-доброто от всеки. Понякога можеш да играеш само няколко минути и пак да бъдеш важен… Намерението ми е всички да допринасят. Това ще е нормата.“

Но в един момент ще трябва да избере най-силния състав – било срещу Ливърпул на „Анфийлд“ в Шампионската лига, било в първото Ел Класико. И тогава ще стане ясно: Алонсо ли е същият треньор, който вярва в ротацията, или просто няма пълно доверие на първия си голям трансфер.