Шампионската лига е голямата мечта на Барселона. На големия Меси, на президента Бартомеу също. Всички лос кулес мечтаят за нея, най-красивата купа в европейския клубен футбол. Провалите на международната сцена в последните години направиха всеки следващ сезон още по-важен, но по всичко личи, че за сегашния отбор на Барселона триумфът в ШЛ изглежда невъзможен. Или почти... Просто няма как с тези футболисти и с тази игра да бъде постигната целта. 

На мача с Наполи за пореден път си пролича, че в момента Барселона е много далеч от най-добрите в Европа. Единствено някое чудо на Меси може да помогне на отбора да се спаси от поредното европейско разочарование. Видяното на "Сан Паоло" в Неапол е най-добрата демонстрация на реалността. Ако се доверим на очите си, Шампионската лига би трябвало и тази година да бъде кошмар за лос кулес.

Кике Сетиен изгради стартовия състав по модела на Ернесто Валверде. Заложи на четирима халфове, за да държи контрола на топката. Успя да го постигне, но това не послужи за нищо. Гостите си подаваха, но без никаква острота. Без да стигнат до нито един точен удар в очертанията на вратата през първото полувреме. Така задачата на Наполи стана максимално лесна. Домакините трябваше просто да се защитават организирано, за да неутрализират блаугранас. За капак глупава грешка на Жуниор Фирпо подари гола на Мертенс, който прати в нокдаун гостите. При положение че Меси също нямаше ден, няма на какво повече да се надяваме.

Суперзвездата не успя да блесне в храма на Марадона. Много трябваше да се промени след паузата, за да се обърне развоят на сблъсъка. Блаугранас бяха отчайващо бавни, неточни, непрецизни, надпреварваха се да бъркат - с две думи селекцията на Сетиен бе един безвкусен състав.

На фона на посредствената игра 1:1 си е отличен резултат. Смущаващото усещане обаче остава, наставникът дори наруши принципите си и пусна прекалено консервативен състав (с Ракитич и Видал едновременно на терена). Ако предишният треньор Валверде например бе наредил същата постройка, срещу него щяха с право да текат реки от мастило седмици наред. 

Кике изпрати катастрофално послание още със своя избор за титуляри. Когато Наполи поведе, за няколко минути се върнаха призраците от Рим и Ливърпул. Все пак Сетиен опита да се поправи, пусна Артур и така играта на отбора стана поне малко по-динамична.

Самият Меси обаче го призна много правилно - ако играеш така, няма как да спечелиш Шампионската лига. След мача с Наполи можем да добавим и следното - с подобно представяне е много вероятно дори да не минеш осминафинала. Голът на Антоан Гризман послужи само за маскиране на резултата, но не и меката, скучна и неефективна игра на гостите. 

Истината е, че Барса е изчерпан отбор, в който зад всеки ъгъл и почти на всяка позиция личат проблеми с планирането. Играчите са малко, за капак някои от тях са доста под желаното ниво. Точен пример е Жуниор Фирпо, който доказа, че е твърде зелен за състезание от нивото на ШЛ. Ракитич пък се оплаква, че не играе, но не е в състояние да се защити, когато му дадат шанс да го направи. 

Юмтити отзад също не предлага гаранции в голям мач, но защо тогава Сетиен започна да го предпочита пред Ленгле?! Ами какво да кажем за глупавата постъпка на Видал с червения картон накрая? Чилиецът постъпи супердетински и по този начин остави Барса само с 13 играчи от първия отбор за реванша. Да посрещаш реванш от ШЛ с толкова малко играчи е недвусмислен симптом за това колко много лоши неща са направени в този клуб през последните месеци.

Барса има само един план и той се нарича „Меси”. Но какво правим, когато аржентинецът няма ден? В крайна сметка 1:1 дава опции за елиминиране на Наполи в реванша на „Ноу Камп”, но реалността е такава, каквато е: В тази Барса отвъд Меси няма футбол. И диагнозата е написана: по този начин е почти невъзможно да се спечели Шампионската лига.


Материал на вестник "Спорт"
Превод на вестник "Тема спорт"