Обожаван, мразен, хвален, бог, демон: Диего Марадона беше всичко за света. Но той „просто искаше да играе футбол“. „Гадзета дело спорт“ връща лентата на знаменити фрази, посветени на гениалния аржентинец, който ни напусна на 25 ноември.

„Знаете какво правят всички футболисти, когато една топка идва отгоре, но не е достатъчно висока, за да я спрат на гърди: спират падането й с крак, пускат я и веднага след това я ритат или я подават. Но това момче, на което не знаех името, направи друго: укроти топката във въздуха с лявата си ръка и без да я остави да падне, със същия крак вече във въздуха я докосна, за да направи лоб на защитник, който стоеше там като статуя, след което се понесе към противниковата врата. Ахнах. Беше невероятно, никога не бях виждал подобно нещо. Първото нещо, което ми хрумна беше, че това малко момче ме беше излъгало за възрастта си. Но на 8 години, той не е дете, а джудже... Опитен футболист би прекарал живота си, опитвайки се отново, без да успее нито веднъж. А той го направи, сякаш беше най-лесното нещо на света. Така открих Диего Армандо Марадона“ - Франсиско Корнехо, първият треньор на Диего, 2004 г.

„В края на мача Марадона ми направи комплимент: „Клаудио, ти беше коректен. Ако всички защитници бяха като теб, нямаше да си счупя крака като в Барселона“ - Клаудио Джентиле за Италия – Аржентина 2:1 на Мондиал ’82, 2004 г.

„Ако бях аз, щях да се забавлявам, а Джентиле нямаше да види топката. Марадона играеше в атаката, а аз тичах по целия терен“ - Мишел Платини, 2008 г.

„Срещнах Марадона. Бяхме на спокойно парти, само футболисти. На масата бяхме петима. Марадона се приближи и говори с нас известно време. Ние бяхме с отворени уста. В Аржентина има само един идол, един и същ за всички. Не като в Италия, където говорим за Ривера, Мацола, Рива, Баджо...“ - Диего Милито, 2004 г.

„Няма човек на света, който да може всичко сам, няма друг, като Марадона. Той беше най-великият, единственият. Сега има много отлични играчи, които имат възможност да подобрят своите качества, ако бъдат поставени в силна среда. Тук е разликата и тя не е малка“ - Роналдиньо, 2004 г.

„Марадона винаги казва много добри неща за мен, но никой никога няма да повтори подвизите му. Мнозина казват, че трябва да му се обадя, за да му благодаря. Срамежлив съм, срамувам се, не е лесно да вдигнеш телефона и да се обадиш на своя идол“ - Лионел Меси, 2007 г.

„Единственото нещо, което моля Клаудио е, да не прави глупости, като се целува по устата по време на мач. С Марадона ми се струва неморално. Децата заслужават уважение, а жестове като този са лош пример“ - Мариана Нанис, съпруга на Каниджа, 1997 г.

„Сравнявам Марадона с великите проклети гении на изкуството като Моцарт и Ван Гог: след големия си талант той се оказа по-слаб от всеки друг човек. Парадоксално е, че ми се иска все пак да го оставят да играе футбол. Той се нуждае от подкрепа и съотборници: те са неговото лекарство в положителен смисъл“ – бившият футболист и настоящ политик Maсимо Мауро, 1997 г.

„С Диего бяхме съседи. Никога не намерих място да паркирам в двора, влязоха само колите му. Когато го молехме да дойде в Сокаво да тренира, беше все едно го караме да пие лекарства. Но ние знаехме, че с топката в краката си той се превръщаше в друг човек“, съотборникът му в Наполи Чиро Ферара, 2005 г.

„Бразилия беше елиминирана от Аржентина на Мондиал ’90. Тогава Диего дойде в къщата ми в Кампинас и в деня, когато се появи на входната врата, заварих две хиляди души, които го чакаха. Двама аржентинци и две хиляди бразилци. Казах му: „Диего, не е ли достатъчно за теб да ни елиминираш? Трябва ли изобщо да търпя цялата тази тълпа заради теб?“ – Карека, 2007 г.

Галерия

„Един ден бог, наречен Гений, слезе от Олимп и се обедини с дявола. Диего Марадона е роден от тази прегръдка. Поставят топка между краката му и той се превръща в бог на футбола, вземайки със себе си по маршрутите на света райските съкровища и семената на унищожението“ – журналистът Кандидо Канаво, 2005 г.

„Споменът, който имам за Марадона е едно от нещата, заради които си струва да се живее. Диего, с когото винаги съм имал прекрасна връзка, знаеше как да нажежи стадиона като никой: той започва със заканите си през седмицата, продължава да целува всички момчета с топката, призовава подкрепата на хората, беше магия, от която бях много щастлив да бъда част дори и като противник. В Неапол той беше точно в неговата среда, в Юве или Милан нямаше да е същото“ - Джанлука Виали, 2007 г.

„Ние, неаполитанците не сме обективни по въпроса за Марадона: за нас каквото и да прави Диего, винаги ще бъде положително“ – писателят Роберто Савиано, 2009 г.

„Никой не си спомня колко упорито се мъчих да наложа Диего в националния отбор. Преди да спечелим световната титла през 1986 г., Марадона не се смяташе за по-силен от Платини, Зико или Румениге. Всъщност в Южна Америка той споделя популярността с Уго Санчес“ - Карлос Билардо, 2006 г.

„Марадона е най-добрият приятел на аржентинците, най-добрият приятел на нас, руснаците, е Калашников“ - Шамил Тарпищев, капитан на Русия за Купа Дейвис, 2006 г.

„Диего винаги се къпеше последен, а на „Сан Паоло“ редовно свършваше топлата вода. Затова сложихме гърне на огъня и го измихме като дете“ - Томазо Стараче, склададжия на Наполи, 2006 г.

„Когато дъщеря ми се разболя, първият човек, който ми се обади, беше Марадона. Вдъхна ми надежда. Той е такъв и всички в Аржентина го знаят: ако има някой, който има нужда, Диего е там“ - Николас Бурдисо, 2005 г.

„Бях по-възрастен и по-комплексен. Колко гола има с глава? Нито един! А аз имам сто. А колко е вкарал с десния крак? Отбелязал съм общо 1281 гола, това трябва да ви говори. Проблемът е, че аржентинците не се предават: първо те поставиха Ди Стефано срещу мен, след това Сивори, после Марадона. Те решават кой е по-силен, след което признават, че аз струвам повече и от тримата“ - Пеле, 2005 г.

„Беардзот ми каза да пазя това момче, беше на 18. Как да го пазя, като не го видях“ – италианският национал Габриеле Ориали, 2012 г.

„Меси има и ще има моменти като Марадона, но никога не може да бъде Марадона“ - Маурисио Макри, бивш президент на Аржентина, 2007 г.

„Марадона каза, че съм най-добрият играч, когото е виждал. Сега вече спокойно мога да спра“, Франческо Тоти, 2017 г.

„В сравнение с Меси Марадона има вродена дарба – личността му. Можете да усетите харизмата на Диего на десет метра разстояние“, Маурисио Почетино, 2013 г.

„За Марадона футболът е радост, той предава това на околните. Говорим за велик играч: скудето с Наполи, световен шампион и много други трофеи. Но ако му подадете топка, той отново става дете. Тази магия прави футбола най-популярният спорт в света. Прекалено много мислим за бизнес, а феновете искат да се запалят от подвизите на шампиони“ - Марко ван Бастен, 2017 г.

„Да не се шегуваме, Платини би могъл да носи куфарите на Марадона“ – Maуро Каморанези, 2008 г.

„Без Марадона футболът е отборна игра“ – моделът Белен Родригес, 2012 г.

„Морфологично Марадона изглежда като непоправима драсканица: но щом уранът се запали в него, това несръчно патенце се издига до тържествуващ лебед. След това трябва да го изключите от човешката раса и спешно да намерите друг вид за него“, журналистът Джани Брера, 1987 г.

„Марадона е Паганини на футбола. Този тип играчи вече няма. Ако се появи в днешно време, четирима противници ще му нахвърлят“, цигуларят и диригент Салваторе Акардо, 1996 г.

„Веднъж преди мач между Парма и Юве Марадона ме помоли за фланелките на Тюрам и Канаваро. Лилиан не вярваше. След това ми подадоха телефон, беше Диего. „Фабио, за теб е“, казах му. Никога няма да го забравя: Канаваро се изправи, седна на пейка и започна да плаче от емоция“ - Хуан Себастиан Верон, 2012 г.

„Кажете ми дали Марадона наистина е на трибуните, искам автограф за сина ми“ - Жозе Моуриньо, 2008 г.

„В Италия Диего Марадона остави син и мобилен номер, който от уважение никога не е даван на никого“ – „Кориере дела Сера“, 1993 г.

„Аз съм против изтеглянето на номерата: не можете да отнемете мечтите на детето, което започва да играе и иска да бъде новият Дел Пиеро или Тоти. За Марадона обаче може да се направи изключение: Диего не беше просто футболист на Наполи“ - Маурицио Сари, 2017 г.

„За четири години и половина никога не съм чул Марадона да обижда съотборник на терена. Знаете ли колко посредствени играчи го правят?“ – екстреньорът на Наполи Отавио Бианки, 2003 г.

„На 17 съм и Oлартикоечея ми казва, че ще ходим при приятел да взема фланелка на Уракан, че я иска. Вратата се отваря: Марадона. „Здравей Даниел, гледах те в събота, добър си.“ От емоция започнах да плача. Докато му подавах екипа, се тресях“ - Пабло Освалдо, 2014 г.

„Винаги съм му завиждал. Беше съвършен. Син на аржентинската колективна памет. Той въплъти стълбовете на нашата школа - естетика и смелост“ - Хорхе Валдано, 2004 г.

„След Интер - Дженоа за Купата на Италия на „Меаца“ Марадона дойде да ме поздрави. За щастие не ме позна. Може би заради бяла коса... През 1989-а като халф на Пескара го закачих с пръстена си и му направиха 4 шева на устната. Колко заплахи получих от неаполитанци. Представете си, бях докоснал Марадона…“ - Джан Пиеро Гасперини, 2009 г.

„Бих искал да присъствам на разбор на Диего. Мразеше чертежите по дъската. Що се отнася до тактиката, той поклащаше глава и заспиваше. Лесно му беше, защото бе Марадона - за миг спечелваше мача, като изтриваше всичко, което беше написано на дъската“ - Карека, 2010 г.

„Вината на треньорите е, че мислят само за защита и преса, а не за техника и дрибъл. Атлетическата игра вече съществуваше по мое време, но имаше място и за въображение. От години мечтаех да се любувам на нападател, който започва от собствената си зона и с топката на крака стига до гол. Пеле и Ривера, Кройф и Чарлтън, Мацола и аз го правехме. Последният беше Марадона, сега вече не се забавлявам“ - Eузебио, 2002 г.

„Мразя, че Аржентина се идентифицира по-скоро с Марадона, отколкото с Борхес. Това е все едно да мислиш, че Севиля е просто голяма арена за бикове“ – режисьорът Уго де Ана, 1999 г.

„Диего беше мръсен ангел, измамник, светец, огледалото на света, който той представляваше: всички сме направени от човешка кал, горко ни ако го забравим“ – писателят Едуардо Галеано, 2005 г.

„Марадона е революционер, така че той ми е приятел“ – бившият президент на Венецуела Уго Чавес, 2005 г.

„Не бих качил в автомобила си Марадона дори в дъждовен ден“ - Пеле, 2011 г.

„Вие сте Че Гевара на спорта. В допълнение към вашия талант, вашият успех се дължи на факта, че идвате от народа и все още се чувствате като един от тях“, Фидел Кастро, 2005 г.

„Че Гевара беше Марадона с картечницата“ - клошар на гарата в Буенос Айрес, 2007 г.


Превод на "Тема спорт"