Левски се отдалечи от фалита

Хубаво за Левски е, че най-после победи, че да се съсредоточат хората и върху спортно-техническия аспект на нещата. Понеделник, сряда и петък Константин Папазов, вторник и четвъртък Павел Колев, а един ден от седмицата и заедно на пресконференция - това взе да идва в повече. Вече знаем кой бил църква на Тити, от кого бил взел заем, как го посреща жена му при финансови операции със семейни пари и т.н.

А след мач треньорът като истински рицар на печалния образ се чудеше как да каже още малко от същото, което много добре знаем. А самият Гошо Тодоров знае, че ние знаем това, което ще каже, и пак го казва. Всъщност почти всички медийни изяви между мачовете се свеждат до това, че ние трябва да чуем това, което вече сме чували.

А от "Герена" много добре знаят, че ние знаем това, което ще ни кажат, но по странни причини, ни го повтарят и потретват с добре познатото "пак казвам". За да приключим с тази тема, ще споменем, че силно се надяваме оттук насетне да говори само изпълнителният директор и то само ако има да каже нещо различно от предстоящия всеки момент фалит. Пет-шест дни, 2-3 седмици и така този фалит се провлачи като родопска народна песен.

Като едното нищо може да се окаже, че фалит така и няма да се случи. Или поне така, както го очаква несинята България. Не се намери никой да обясни в прав текст, с няколко думички, кратко и ясно: фалит не означава заличаване. Отнема се професионалният лиценз и клубът слиза при аматьорите. Но ще си е този Левски с тази емблема, с тези активи и пасиви и това ръководство.

Спортно-техническият фалит, който отбелязахме миналата седмица като потенциален вариант, няма да се случи, ако Левски всяка седмица тича толкова, колкото в Монтана. Естествено, за титулярен състав и за стил е трудно да се говори, дори след такава гръмка победа като четворката на "Огоста".

Идеята е, че футболистите живнаха като единици, а и като колектив се държат стабилно. При събитията на "Герена" от последните месеци имаше, а и още не е изключена опасността от анархия в съблекалнята, разделения на групи - наши на ваши, евтини на скъпи, българи на чужденци, нови на стари. Границата е тънка и треньорският екип и шефовете трябва да дебнат много внимателно да не се появяват търкания, които да прераснат в искри.

Иначе за тези, които умеят да четат между редовете, има слънце на синята улица. Щом Лъчо Танев казва, че до месец-два Левски ще има голям спонсор, значи е така. Той празни приказки не говори. А щом след мача с Монтана нидерландецът Спиерингс казва, че вече е спокоен в Левски и се чувства добре, значи футболистите имат някакви добри финансови новини.

Твърде вероятно да се е случило и нещо, свързано с големите дългове на клуба, но ще оставим на хората от "Герена" да казват, каквото има да се казва. Така че фалитът доста се отдалечава от Левски. И няма смисъл Павел Колев да ни го казва като нивото на река Дунав в сантиметри по националното радио.

Друго за отбелязване в Монтана: Казано накратко - Левски си е Левски. Вярно, че от клуба е останало само името, както отбеляза кметът Златко Живков, но пък това име бе причина стадионът да се запълни прилично.

Ако Левски бе в безнадеждно положение и не можеше да развълнува и Мъртво море, монтанските кибици нямаше да се накачулят да гледат от близките къщи, строежи и огради. Колкото и да е слаб Левски, хората се катерят или си купуват билет. Сигурно местните се надяваха да си направят як купон с четири гола във вратата на Михайлов и след всяко попадение да пускат Драгана Миркович по озвучителната уредба, но не стана тяхната.

Левски изигра този мач като Левски и що се отнася до това, че след първия гол продължи да диктува правилата на терена и като че ли за първи път видяхме отборът да не се огъва или пък дa изпада в моменти, при които рита топката напосоки, за да успокои устрема на съперника. Както се казва - поне срещу новаци в групата Левски може да се стегне.

А всичко това задължително трябва да намери продължение в посока нагоре в преследването на голямата цел - първа победа на "Герена" за годината. Не можем да кажем, че Етър е удобен съперник. На този етап до доказване на противното Левски има само един удобен противник - Монтана. А за две седмици пауза Гошо Тодоров трябва да измисли нещо, с което да привлече публиката на "Герена". Защото едва хиляда човека на последното домакинство с Царско село, това е срам за всеки, който има нещо общо с Левски.

Желю Станков: "Тема: Спорт"