Би било твърде наивно да прогнозираме дали и кога мажоритарният акционер на Левски щеше да откликне на питанията в пространството за евентуални преговори за продажба на клуба, ако не бе свикана пресконференция на миноритарния акционер. Подобни отношения между държателите на дялове в едно акционерно дружество, притежаващо футболен клуб, не са нещо странно в световен аспект, но за България това е интересно.

За да направи Наско Сираков впечатление на безкомпромисен и твърд, публикува позицията си по време на брифинга на „Левски на левскарите“, който бе насрочен за 11:00 часа и стартира навреме. Собственикът на сините можеше да пусне дългото си писмо примерно в 10:50 минути, а също и в 12:00. В единия случай сдружението щеше да разбере отговорите на някои от въпросите си преди срещата с медиите и да отправи контравъпроси. А в другия щеше да се окаже, че Сираков е изчакал питанията и пуска предварително разработените отговори. Посланието на такова действие е ясно – тези да си получат заслуженото.

Въпросът беше ясен. От Левски обикновено не търпят да бъдат засипвани с въпроси, когато те съдържат проверена информация. А когато става въпрос за концептуални казуси, какъвто безспорно е собствеността на мажоритарния пакет акции, от „Герена“ щяха да отговорят незабавно на информациите за преговори със Sport Republic.

До едно време подобни обръщения от шефа завършваха с „Ваш Наско Сираков“, а от година-две с „Наско Сираков, президент на Левски и председател на Надзорния съвет“. Тази разлика се роди, след като той от пазител една сутрин се събуди като мажоритарен собственик и феновете, които искат президентът да е изборна длъжност, му обявиха война с плакати, които са на всеки мач и до ден днешен. Широко обещаната пълна прозрачност вече е в историята и предизвиканите признания нa Сираков, че повторна среща с кандидат-купувача е проведена още през юни, говори по-скоро за непрозрачност.

Ясно е, че миноритарният акционер не може да избира кой да бъде следващият мажоритарен собственик, може само да пита и толкова. Това е в прерогативите на Сираков, а по думите му от онзи ден излиза, че той няма добро мнение към конкретния кандидат поради увъртания миналия път и неконкретни намерения сега. И един детайл – тогава от Sport Republic се срещали с трети лица от клуба, като не е трудно да се досетим, че това са Иво Ивков и Станимир Стоилов, които сами информираха, че са имали срещи с Драган Шолак. Но сега Сираков в свой стил го каза леко загадъчно, разчитайки на къса памет в част от аудиторията.

Не е трудно да предположим, че собственикът би имал имиджова, а и финансова изгода при продажба на клуба на въпросните други компании. Той даде не намеци, а направо жокери, че вече има нов предпочитан купувач. И със сигурност няма да пуска анкета сред феновете, след каквато преди 5 години той взе акциите.

Материал на Желю Станков, „Тема Спорт“