Базел не е просто познато име от европейския футбол. Точно този клуб има уникалното свойство постоянно да се появява срещу името на български отбор. Само за последните 11 години четири пъти говорителят на УЕФА спомена Базел в последвала връзка с България. Времената обаче се променят, а във футбола това става още по-бързо. Днешният Базел няма почти никакви допирателни с онзи страховития от 2009 година с атомните бомбардировачи Александър Фрай и Марко Щрелер.

Сегашният изглежда далеч по-скромно и преживява не най-добрите си времена. Думите хегемон и доминант вече не са приложими за синьо-червените. Достатъчно е да се види последното класиране в щвейцарската Суперлига, за да се отчете колко много е пропаднал този клуб. Трето място и 14 точки разлика спрямо шампиона Йънг Бойс. Само 18 победи в 36 мача, което е антирекорд за отбора. С цели 10 поражения в първенството, при само 2 при последната титла през 2017-а. И поне като статистика е напълно преодолим съперник.

Така обаче си мислеха и от Айнтрахт Франкфурт, които през миналия сезон прекалено много се довериха на цифрите и получиха три безответни гола на своя "Комерцбанк Арена". Независимо от видимите си слабости през пролетта Базел отстрани в елиминациите на Лига Европа АПОЕЛ Никозия и Айнтрахт Франкфурт, стигайки до четвъртфинал. Двубоят с Шахтьор Донецк завърши с фиаско 1:4, но постижението да влезеш в Топ 8 остана респектиращо. В добавка Базел бе излязъл като победител с 13 точки от тежката група с Хетафе, Краснодар и Трабзонспор. Забележете - с 3 домакински победи, една от които с 5:0 срещу руснаците. Същият Краснодар, който може би ще достигне до групова фаза в ШЛ днес.

Истинско предизвикателство е да се открие последният евромач, в който Базел не е победил на свой терен. Серията от 8 поредни успеха на "Сант Якоб Парк" е впечатляваща и този, който я прекъсне, определено си осигурява място в историята. Но във футбола, както добре се знае, няма вчера, а само днес и утре. Независимо от респекта, който всеки съперник трябва задължително да има към Базел, шансовете му за победа не са никак химерични. По всички меродавни критерии Базел не е особено високо препятствие за преодоляване.

В момента класата на отбора е на типичен европейски средняк. Такива има бол в Австрия, Швейцария, Белгия... Липсата на достатъчно класа в подобни отбори идва от равнището на местното първенство. А швейцарското определено не е от най-силните на Стария континент. Конкуренцията е добра, но качеството на изпълнителите не е с високи карати. Значение имат и финансовите параметри, първостепенна задача на Базел винаги са били продажбите. Базел може би е продал играчи за над половин милиард евро в последните 10 години. Но в сегашния отбор няма футболист, който да струва повече от 5-6 милиона евро. Така стоят нещата и основната цел е някой от многото млади футболисти рязко да си вдигне цената в близките 12 месеца. А какъв е най-прекият път това да се направи - забележително присъствие в Европа.

Няколко са футболистите, които ще се промотират. Един от тях e 27-годишният Силван Видмер, който играе като десен защитник и определено може да донесе добри пари в касата на клуба. Него що го видим в четвъртък. Халфът Самуеле Кампо ще е на терена и вероятно ще опита да се превърне в герой на мача. Той е на 25 години и отдавна чака първа повиквателна за националния отбор. Там конкуренцията е убийствена, но Кампо изглежда готов за предизвикателството. Най-обещаващият бъдещ приход е бразилецът Артур Кабрал. През миналия сезон той бе взет под наем от Палмейрас, сега вече е с перманентен договор. 22-годишен, 186 сантиметра, Артур може да се превърне в новото бижу на Базел. Най-доброто от него бе видяно в дербито с Йънг Бойс, когато отбеляза две решителни попадения за 3:2.

Но в много от мачовете е абсолютен фигурант. Надежди за добро бъдеще се възлагат и на вратаря Джордже Николич. Неговият предшественик Йонас Омлин бе трансфериран в Монпелие, а преди това Вацлик отиде в Севиля. Николич е само на 23 години. Също 23-годишен е парагваецът Омар Алдeрете. Централният защитник притежава сериозни качества, но нашият човек в Швейцария Петър Александров наскоро го обяви за дупката в тима на Базел. Другият централен защитник е локален герой. Ерай Кьомерт е само на 22 години и вече произведе дебют за националния тим на Швейцария. Политиката на Базел е винаги да търси следващото копие на предишна своя звезда. 21-годишният анголец Пюлюлю е такова на Емболо, който от години се подвизава в Бундеслигата. Резервоарът от таланти изглежда неизчерпаем - Риверос, Ван дер Верф, Жегрова, Маршан, Буняку, както и Фон Моос (наказан за мача с ЦСКА) - всичките са между 19 и 22 години и всеки може да се окаже бъдещ диамант.

По-малка част са опитните вълци. Това са Валентин Щокер, който вече има мачове срещу ЦСКА, Фабиан Фрай и Рики фон Волсфинкел. Но ветераните са просто за цвят, младите ще връщат голямата слава и хегемонията. В ЦСКА могат да се надяват, че времето още не им е дошло...

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"