Акрапович в ЦСКА: Най-после правилен ход на "Армията"

Веднага след последния съдийски сигнал при победното 2:1 на ЦСКА над Монтана се разбра, че Бруно Акрапович е поканен да поеме червените и назначението му ще бъде официализирано през тази седмица.

Правилните ходове е по-добре да идват късно, отколкото никога. Крайно време беше на „Армията” най-накрая да се усетят.

В Борисовата градина, макар и закъснели, взеха най-логичното и стратегическо решение, което ще донесе позитиви в няколко насоки. На първо място на „Българска армия“ успяха да избягат от водовъртежа, в който обичайно попадат при всяка треньорска криза. Преди години по един и същи начин се въртяха великите Паро Никодимов и Димитър Пенев. Сега в тяхната роля започнаха да влизат Стойчо Младенов и Любо Пенев.

Да, говорим за легендарни имена и големи личности, които винаги ще имат място в сърцата на привържениците, но сега ЦСКА имаше нужда от нещо ново, нещо мотивиращо, събуждащо и свежо. А какъв по-добър вариант от Бруно Акрапович, който от пристигането си в България завоюва всичко, което можеше да спечели. Босненецът показа, че не робува на имена, а следва своето верую във футбола.

Той демонстрира нагледно как може да сплоти колектив и да изгради отбор от играчи, които, макар и да не притежават богати визитки, играят със сърце, хъс, страст, като дават максимума от себе си във всеки един мач. И точно поради тази причина Локо Пд побеждаваше и стана толкова стабилен и постоянен, макар и с многократно по-малък бюджет от ЦСКА.

Смърфовете направиха и немислимото до момента, като в две поредни години триумфираха с купата на страната, а за капак удариха Лудогорец и за суперкупата. Бруно показа как се прави и поканата към него бе най-закономерното развитие на ситуацията на „Армията”. 

Под ръководството на Акрапович черно-белите изиграха запомнящи се мачове и в евротурнирите, където се държаха като равен със Страсбург и дори накараха Тотнъм на Жозе Мауриньо да трепери. Да, същият този Тотнъм, който миналата седмица смаза Лудогорец по всички параграфи, бе изпотен сериозно от Бруно и четата му на „Лаута”.

И всичко това с играчи, които наставникът знаеше, че ще му свършат работа и ще подчинят индивидуалните си качества в името на отбора. Акрапович се доказа на всички фронтове – селекция, първенство, купа, евротурнири... Затова и на „Армията” трябва да му дадат пълни правомощия от А до Я, ако искат, разбира се, да вземат максимума от фактора „Бруно”. Това трябва да е ясно!

ЦСКА имаше нужда от свеж полъх на треньорския мостик. А футболистите имаха нужда да видят кой ще бъде шефът в съблекалнята. Хубавото е, че в Борисовата градина пристига специалист, който носи в себе си манталитет на победител, притежава харизма и отлично познава обстановката в родния футбол. Неслучайно преди няколко месеца той заяви: „Обичам България и тук не се чувствам чужденец!“.

А помните ли как бе посрещнат на „Лаута“? Фенове, легенди, журналисти не спираха да натякват на Христо Крушарски, че трябва да се отърве час по-скоро от ексцентрика. Само година по-късно го боготворяха, а Локо играеше печеливш футбол. Единственото, което трябва да направят шефовете на „Армията“, е да проявят търпение и да дадат възможността на Акрапович да работи и да развие идеите си, така както той си знае.

Нищо повече! Три са ключовите думи – търпение, доверие и свобода. Останалото Акрапович ще го направи, но няма да стане с магическа пръчка, защото неговите виждания за играта са коренно различни от това, което в момента се продуцира в ЦСКА. 

Бруно е много повече от човек, който само да ръководи тренировъчния процес и да реди конусите. И привличането му ще бъде истински удар само ако той получи пълна свобода и нареди пъзела така, както той си знае. 

Явор Пиргов, "Тема:Спорт"