ЦСКА спечели Купата на България за 21-ви път в своята история. "Армейците" надвиха Арда в един доста вълнуващ финален двубой. За мнозина мачът не бе достатъчно атрактивен, но всъщност не беше така.

На терена, един срещу друг, се изправиха може би двата най-добри български отбора през тази футболна кампания. Съвсем нормално беше тимовете на ЦСКА и Арда да са малко по-предпазливи и мачът да бъде съпътстван с доста нерви. От едната страна Арда, който за първи път достига до такъв етап от турнира и за тях това беше исторически шанс. От другата страна ЦСКА, за който пък този трофей беше изключително важен поради ред причини.

Може би най-важната причина е, че "червените" отдавна не бяха печелили трофей. Вече 5 години "армейците" остават в подножията на върховете, а това е изключително болезнено и трудно за преглъщане и за привържениците, и за футболистите, и за ръководството. Все едно опитваш да изкачиш някоя планина и, или на последна база, или някъде по-надолу в подножието се завихрят бури, които ти пречат да достигнеш заветната цел. През тези 5 години ЦСКА неизменно бе 2-ри в шампионата, а в турнира за Купата загуби един финал и два пъти отпадна на 1/2-финалите. Веднъж от вечния съперник Левски, и веднъж по изключително драматичен и болезнен начин от Ботев Пловдив.

След завръщането си от "В" група ЦСКА възвърна традициите да бъде незаобиколим фактор в българския футбол, но така и не успяваше да премине бариерата към триумфа. И когато винаги не ти достига нещо малко, нормално е да започнеш да се обезверяваш. Задаваш си въпроси... Къде грешим? Защо ни преследва такъв малшанс? Имаме отличен отбор, страхотни футболисти, прекрасни и верни привърженици, но не става и не става. Загнездването на тези мисли стават все по-отчетливи с всеки следващ неуспех, а тежестта и бремето започват да тежат все повече на плещите на всеки, който работи в този клуб. Да, това е просто спорт, но и в него би трябвало да има малко логика. И когато работиш отдадено и правилно, успехите не би трябвало така да закъсняват.

Минутата бе 85-та! Редовното време изтичаше. Привържениците на "червените" вече виждаха задаващия се ад на продълженията и евентуалните дузпи. Спомените от миналогодишния финал започнаха да се връщат във всяко едно червено сърце. А, убеден съм, и в доста от играчите. Почти половината футболисти от тези на терена участваха и в миналогодишния злополучен финал, който бе загубен от Локомотив Пловдив. "Червените" не спираха да търсят път към вратата на Арда, но нищо не се получаваше. Храбрите момчета на Николай Киров се защитаваха отлично и затваряха добре всички постъпи към вратата си. И тогава на сцената се появи Бисмарк Чарлс...

Поредната многоходова комбинация в опит да се матира защитата на Арда. Матей пресече атака на Арда и Тиаго овладя топката, като я пусна към Вион. Французинът взаимодейства с Йомов отдясно, който пък върна към Турицов. Турицов към Матей, той към Кох. "Армейците" обърнаха фланга на атаката. Кох подаде на Амос Юга, който му върна паса, а холандецът я прати в краката на Мазику. Той от своя страна отново я даде на Юга. Полузащитникът от Централна Африканска Република видя търсещия пространство Бисмарк и с ювелирно подаване от около 20-30 метра залепи топката на гърдите му. А какво да кажем за действията на младока!? Едва 19-годишен, а отигра ситуацията с финес, със самочувствие и с много хладнокръвие. Още с поемането на гърди той елиминира съпротивата на защитника, който го пазеше и се озова очи в очи с Иван Караджов. Ганаецът не се замисли нито секунда повече и технично завъртя топката в горния десен ъгъл на вратата. Магическо изпълнение. Миг на гениалност.

Над 15 000 привърженици на "червените" по трибуните щяха да съборят стадиона. Викове, скачане, прегръдки, облекчение, сълзи в очите. Неописуемо! Бусато е на колене и прави жеста си, с който сочи с две ръце към небето. Любо Пенев вдига двете ръце...сякаш за да каже "Спокойно, мачът не е свършил". Резервният вратар Димитър Евтимов прави знаци към своите колеги, с което им казва "мислете". Греъм Кери ръкомаха от тъчлинията. ЦСКА не можеше да изпусне този момент! Оставаха 5 минути до поредния исторически миг в историята на най-великия български отбор.

Волен Чинков даде последния съдийски сигнал и вече всичко бе ясно. Само след малко капитанът на ЦСКА Тиаго Родригес щеше да вдигне трофея над главата си, а огромният товар от плещите на всички падна с всичка сила на земята. Беше миг на едно голямо облекчение. Облекчение, което се четеше в очите на всички след мача. Голяма радост, велика и силна емоция. ЦСКА отново ликуваше с Купата на България.

Тази Купа я заслужаваха всички! Заслужаваше я цялото ръководство, заслужаваха я всички футболисти и най-вече я заслужаваше собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев. Босът на "армейците" извади този отбор от калта, инвестира много средства, изхаби доста нерви, но го превърна в една добре смазана и работеща машина. ЦСКА отново придоби онзи облик, който през годините е създавал фенове, митове и легенди. Великите Европейски нощи се върнаха, трофеите се върнаха. Остава титлата, но и тя ще дойде. Отборът имаше нужда от тази купа, за да се докаже и пред себе си. За да си повярва.

Заслужаваха я, разбира се, и изстрадалите привърженици на ЦСКА. Тези, които не спряха да бъдат зад тима и в добро, и в лошо. Не спряха да подкрепят отбора на сърцето си! Никога! И в тази прохладна майска вечер, те отново изпълниха позволените места по трибуните на стадион "Васил Левски" и въпреки различията си по дадени теми - каузата ЦСКА обедини всички. Феновете съдраха гърлата си и създадоха една прекрасна атмосфера, която подхожда на мач от подобен калибър. Купата стопли сърцата на всички и доказа, че ЦСКА ще пребъде. Доказа, че червената любов ръжда не хваща. Доказа, че ЦСКА си е ЦСКА!

Александър Линдарев, Gol.bg