Христо Стоичков изкара четири дни под пара в България. Представи новата си книга за деца, издадена от „Софпрес“, участва във вековния юбилей на първия си тим „Марица“, изгледа вечното дерби ЦСКА – „Левски“ (2:1) и празнува петия рожден ден на внучка са Миа.

Преди да замине на лов за интервюта в Италия, Франция и Испания, най-успелият български футболист даде интервю за „Труд“.

- Г-н Стоичков, как видяхте победата на ЦСКА над „Левски“?
- Един равностоен двубой, в който ЦСКА превъзхождаше и физически, и тактически. С месеци се чака вечното дерби. Сега победи победи по-добрият, по-организираният отбор с повечето положения. Но никой не помни положенията, а резултата. Три точки, които са много важни за спокойствието на отбора, на Стойчо Младенов, на неговия екип, на президента, на феновете. За тази победа ще се говори до другия мач с „Левски“. Важното е, че видях дисциплина и отговорност във футболистите.

- Изгледахте на живо голямата емоция – победата над „Виктория“. Има ли шанс ЦСКА да излезе от групата в Лигата на конференциите?
- Голям! Независимо от загубата срещу „Рома“ видях отбор с авторитет, със самочувствие, че може и иска да играе футбол. След като поведохме с 1:0, може би неголемият опит в тези битки даде крайния резултат. Но всеки очакваше загуба – играеш срещу „Рома“, знаем и кой е треньор – Жозе Моуриньо. Знаем, че тази година тимът се бори да влезе в първите четири на Серия А. Загубата е очакваната. Когато останахме с човек по-малко, стана по-трудно и за 3-4 минути ни вкараха два гола. Нормален резултат беше 2:1 или 3:1.

- Загубата от „Рома“ не показва ли, че все пак разликата с големите отбори е твърде голяма?
- Не. В моята кариера съм имал много такива двубои. Когато си фаворит – може да губиш, а когато не си фаворит – можеш да спечелиш. Разликата дойде от петте гола. Ако мачът беше завършил 2:1 или 3:1, никой нямаше да каже нищо. Футболистите трябва да разберат, че мачът трябва да бъде изигран тактически правилно. Мисля, че Стойчо си извади поуките от грешките, които се получиха. Играчите не трябва да се плашат – напротив, да играят така, както срещу „Виктория“. Знаеха, че им трябват три гола и ги вкараха. В мачовете, които предстоят, ЦСКА трябва да измъкне максимален брой точки, за да може да стане втори в групата. Първото място е резервирано.

- Вие сте близък на Жозе Моуриньо – чухте ли се с него около мача?
- Говорих с Моуриньо и преди, и след мача. Каза ми: „Имате отбор и футболисти с много качества!“ Като имена „Рома“ е с по-голямата тежест. Когато треньор като Моуриньо ти каже, че имаш отбор, значи трябва да надграждаш, да тренираш, да се учиш, да показваш нови неща, трябват нови упражнения, заучени положения, отборът да бъде по-компактен.

- Като човек, който коментира всеки ден пред стомилионна аудитория мачове на най-високо ниво, какъв спортно-технически съвет бихте дал на ЦСКА?
- На футболистите мога да дам само такъв съвет – да излязат и да играят това, което могат. Това, което гледах срещу „Виктория“, срещу „Левски“, а и в други мачове. Трябва още малко да си повярваме, че с ЦСКА можем да направим голямата работа. А това става с много труд, с тренировки, с дисциплина. Когато треньорът говори с теб, трябва да се вслушаш. Нямаш ли дисциплина, няма как. Не може през мач футболист да получава червен картон. Колко пъти по мое време футболистите на ЦСКА са ги гонили? Да, случвало се е, но един-два пъти в продължение на години. Това е първата работа, върху която отборът да работи – да има дисциплина, да има колектив.  Влизаш в съблекалнята и всичко там е едно. Всичко е ЦСКА.

- Наско Сираков каза, че и след 100 години България няма да има футболист като вас. Той е собственик на „Левски“, а вие сте акционер в ЦСКА. Да не би да има промяна в отношенията между двата вечни съперника?
- Винаги ще бъда благодарен на Наско. Аз не забравям, че е от първите хора, които са ми подали ръка през 1986-87 година, когато дебютирах за националния отбор. Няма как да купят моето приятелство. В живота ми не съм делял ЦСКА и „Левски“. Нека един път завинаги го разберат – приятелството аз не купувам! Уважавам и Тодор Батков, и Томас Лафчис, и футболисти, с които сме играли – Емил Спасов, Емил Велев, Божидар Искренов, и Наско. Даже ще го помена и него – Боби Михайлов. Докато не ме предаде и завинаги не затвори вратата си към мен. Да не си прави някой илюзии, че правя пропаганда за конгреса на БФС. Тези хора са ми помогнали. Няма как да деля приятелството, защото единият е в ЦСКА, а другият в „Левски“. Няма как! Аз съм делял с Наско една маса, от една чиния сме яли, с една вилица и един нож, с една супена лъжица, затова постигнахме каквото трябваше да постигнем. Винаги ще уважавам Наско. Нашите деца и семейства израснаха заедно в Барселона. Но няма как да им сложа в главите на онези, които дюдюкат цял ден, защото едно е да си на терена, друго е да си извън терена. Затова съм благодарен на Наско. „Левски“ има голмайстор за всички времена и това е Наско Сираков. Там пише със златни букви колко гола е вкарал Наско Сираков за „Левски“, колко титли е спечелил Ицо Стоичков.

- Вечното дерби като че ли показва, че това е истинското лице на българския футбол. И като публика, и дори като интрига на терена. „Левски“ разчита на дуото “SS” – Сираков и Стоилов…
- Тук пък е Стойчо + Стоичков – пак “SS”! Само че между Стойчо Младенов и Христо Стоичков слагам една „осмица“, защото и Стойчо е играл с номер 8, и Ицо Стоичков е играл с номер 8. А там само Сираков е играл с номер 8.

- Нека се върнем един ден по-рано, когато пак бяхте на стадион „Васил Левски“, но по друг повод и между много деца – как се почувствахте?
- Щастлив и горд, защото дойдоха толкова много деца. Искам да благодаря на Венци Стефанов и „Славия“, на „Царско село“, на ЦСКА, на „Чавдар“ (Етрополе), на Румен Чандъров. Това са приятели. Искам да дам тази книга на децата, да им я подаря историята си със закачливи неща. Да преживеят чрез нея това, което аз усетих на стадиона. И когато майка му и баща му пуснат телевизора, да кажат: „Тази година бат Ицо е вкарал този гол, така го е вкарал, това е направил, онова е направил…“ Малкият да залепи фланелка на националния отбор, на ЦСКА, на „Барселона“.

- Когато влизате в съблекалнята на „Васил Левски“, спомняте ли си нещо специално от вашата кариера?
- Много пъти съм бил там, но естествено си спомням първия мач с националния отбор на България. Няма как да забравя двубоя с Белгия. Това ми е първият официален мач за България. Толкова мачове сме играли – и победата срещу Германия, и победата срещу „Левски“. Също ми остава един голям спомен, когато направихме „50 години номер 8“. Голям празник! Още един път искам от цялото си сърце и душа да кажа едно голямо „Благодаря“ на хората, които бяха там в този дъждовен ден! Показаха обичта, уважението към мен, към моето семейство, към моите приятели, които бяха на терена. Този ден ще остане в историята. Нека и след мен да направят такъв мач, ще им помогнем, защото показахме на целия свят какво може да направи българинът. В един дъждовен ден, в който не спря да вали, 43 хиляди души не мръднаха оттам. Беше ми много тежко, защото двама, които трябваше да бъдат там, бяха горе. Може би небето се отвори заради тях. И Йохан Кройф, и Трифон Иванов. Където играя мач, винаги в третата минута играта се спира. Докато съм жив! Защото израснахме заедно, деляхме една съблекалня, деляхме една стая в толкова лагери. Прибра си го горе Трифон, лека му пръст. Гледа ме отгоре. За „Мистър“ е същата работа. Йохан Кройф ми помогна в „Барселона“ да израсна още повече като футболист. И в в ЦСКА съм имал уникални треньори – и бат Симо, и Стоян Йорданов, и бат Цецо, и Пената, и Петър Жеков, и Стоил Трънков. Всичките са допринесли нещо за мен. Всичките! Вече към края на моята кариера и Стойчо ми беше малко треньор.

- Заради пандемията промоциите на вашата „История“ спряха за повече от година.
- Не е спряла. С моите приятели от „Софтпрес“ ги забавихме във времето. Ситуацията е такава, не е само в България. Трябваше да бъдем и в Испания, и в Португалия, и в Япония, но не ни позволява вирусът. Но това, което съм обещал, ще го изпълня. Може би с по-малко хора, трябва да спазваме всички мерки. Аз съм първият, който трябва да спазвам. Трябва да има дистанция. Трябва да уважаваме това, което ни казват. Аз се интересувам много, знам за какво става въпрос. Не е за подценяване и чрез вашата медия искам да кажа едно: „Ваксинирайте се!“ Аз съм се ваксинирал, моето семейство се е ваксинирало. Да се предпазим! Всекидневно държа връзка с много хора, разговарям с много доктори. В България държа връзка с двама души – ген. Мутафчийски и доц. Кунчев. Само с тях двамата се консултирам. Каквото те ми кажат, това изпълнявам. Както беше навремето – вярвах само на Христо Запрянов да ме масажира. След това дойдоха и Цецо, и Иван в националния отбор. Аз вярвам на тези хора. Както съм вярвал на д-р Гевренов, както вярвам на Христо Мазнейков. Ние имаме много специалисти, но трябва да се вслушаш.

- В големия екшън от събития около вас през тези дни беше и завръщане към началото на вашата кариера на стадиона на „Марица“.
- Уникално! Но захарният завод вече не работи. Нямаше го този мирис, когато тренираш, да се напълниш с енергия. Но това, което преживях на 26 септември в Пловдив… Толкова много хора от „Кършияка“. Ама ние сме кършиякалии. Независимо, че съм играл толкова години в ЦСКА, аз съм си кършиякалия. Минах през училището, където съм учил. Минах през стадионите, където съм тренирал. Минах през махалата, където съм живял. Голям празник е 100 години. Макар че в тази година има много отбори като „Марица“ с вековен юбилей – и „Ботев“ (Враца), и „Хеброс“, и „Свиленград“. Празник за хората.

- Дадохте „Златна топка“ на първия ви треньор Огнян Атанасов. Кой е неговият съвет, който спазвате и до днес?
- Бий, за да те уважават! Затова ги бия. Никога не падам по гръб.

- Вкарахте и гол в юбилейния мач. Спомняте ли си първото попадение за „Марица“?
- Е, как да не го помня! Паднахме 1:5 в Асеновград. Биха ни, биха ни, но накрая викам: „Бат Огнян, дай да вкараме един гол.“ Първият ми гол е при 1:5 срещу „Асеновец“.

- В понеделник вашата внучка Миа наввърши 5 години. Какво й подарихте?
- Това са много лични работи, няма какво да разкриваме на хората. Щастлив дядо съм! В момента повече аз я слушам, защото такава е възрастта. Иска детето там да иде, това да види… Съвсем нормално е.

- След няколко часа отлитате за Лазурния бряг и знаем, че ви чака един футболен маратон. Ще ни разкриете ли каква мисия ви е поставил вашият работодател TUDN?
- Много мисии. Ще направя интервюта с четиримата треньори, които ще бъдат в Италия. Първо ще бъда с Дидие Дешан, след това с Луис Енрике, с Роберто Манчини, с Роберто Мартинес. После имам среща с Моуриньо, ще направя един филм за националния отбор на Италия, за Роберто Баджо, за „Парма“.

- Вашият любим „Барселона“ също минава през труден период, но там треньор е голям приятел от миналото – Роналд Куман. Ще успее ли?
- Ще бъде тежка година, няма какво да се заблуждаваме. Финансовата криза е сериозна. Някои от футболистите, които получаваха много големи заплати, вече не са там. Имаме млад отбор, което е правилна политика. До две години „Барселона“ отново ще направи тим, какъвто бяхме ние по мое време, след това с Гуардиола, с Меси, с Шави, с Иниеста, с Пуйол, с Роналдиньо, с Деко. Никога не съм се съмнявал в качествата на Роналд, защото в продължение на пет години ние сме били всеки ден заедно. Знам, че няма кой да бие неговия характер. Аз съм имал характер, но неговият е повече от моя. С този хъс, бил е европейски шампион и с клубния, и с националния отбор. Куман няма как да се промени и аз вярвам, че с неговите хъс и дисциплина, които имаше като футболист, ще ги пренесе на отбора.

- Лео Меси в ПСЖ – ще успее ли най-накрая мисията този клуб да спечели Шампионската лига?
- Не винаги големите имена могат да печелят. Преди години, когато Флорентино Перес направи онзи звезден отбор с Роналдо, Фиго, Бекъм, Зидан… Завалийките една купичка взеха. „Фантастико“ ли, „мантастико“ ли бяха… ПСЖ притежава големи имена – Кейлор Навас, Донарума, Хакими, Маркиньос, Серхио Рамос, Верати, Меси, Мбапе, Неймар. Уникални футболисти! Един супер треньор – Маурисио Почетино! Но дали сглобката ще стане? Дали всеки ще преживее егото? Това е големият въпрос. Не всеки път големите имена могат да спечелят мачове.

- Бяхте на Националния стадион, сега сме на стадион „Българска армия“, където музеят е като оазис на това как изглежда, бяхте на стадиона на „Марица“. Защо България няма стадиони?
- Защото държавата е такава. Само на 800 км е Унгария. Нека отидат и видят за какво става въпрос. Да идат в Румъния, още по-близо е. Отборите трябва да си направят стадионите, а държавата да им ги даде. Няма друга алтернатива.