ЦСКА ще върне старата си сила

Бившият треньор на ЦСКА Томислав Стипич даде интервю за Блиц, в което се върна към престоя си при „армейците“. 46-годишният специалист в момента е в Анталия, където много отбори водят подготовка, и изрази надежда, че ще може да гледа предстоящата в събота контрола на „червените“ срещу чешкия Млада Болеслав.

– Здравейте, г-н Стипич. Разбрахме, че сте в Анталия и гледате футболни мачове. Присъствахте ли на срещата на бившия Ви отбор ЦСКА срещу полския Корона?
– За съжаление не гледах мача. Надявам се да мога да присъствам на следващия.

– Следите ли какво се случва с ЦСКА, откакто се разделихте с клуба?
– Разбира се, следя всичко. Много се радвам на строежа на стадиона, както и на всички хора, които обичат ЦСКА. Известно е в цял свят, че много клубове имат сериозни спортни затруднения по време на строителен период. По някакъв начин тогава всичко е строителна площадка – както на терена, така и извън него.

– Как оценявате представянето на тима?
– Клубът се намира в трансформационна фаза и търси стабилност, което е напълно нормално в такава ситуация. Представянето все още не кара феновете да се гордеят. Смятам, че сега трябва да се съсредоточи вниманието върху това едно „ухапване от комар“ да не предизвиква отново земетресение в спортен план.

– Какви спомени имате от работата си в ЦСКА?
– Моето време беше кратко и интензивно – като нещастна любовна история. Това е първият клуб, в който не успях да се запозная с президента или с хората, които вземат решенията. С времето ЦСКА отново ще намери пътя към старата си сила. Връзката ми с феновете и намеренията ми бяха добри и честни.

– За последно бяхте треньор на мароканския Фес. Какви бяха причините за раздялата?
– Имаше ново ръководство, което не искаше или не можеше да плаща заплатите на играчите и треньорския щаб.

– Имаше ли финансови проблеми в клуба?
– Да.

– Работили сте с отбори от три континента. Къде Ви беше най-лесно да работите и къде най-трудно?
– Културата е по-силна от футбола. Всяка държава и всеки клуб имат свой вътрешен живот. Това са навици, изграждани с години или десетилетия, които като треньор трябва да приемеш. Да приемеш всичко това и въпреки това да бъдеш щастлив и продуктивен – това за мен прави един добър треньор. В Германия срещаш добрата организация, на Балканите – емоцията, в Африка – радостта, а в Азия – времето и спокойствието.

– Можем ли да очакваме в близко бъдеще отново да поемете някой отбор?
– Много се надявам. Но съм зависим от това президент или спортен директор да разпознае в мен добрия треньор, който наистина съм, в една здрава среда. Сега остава търпеливо да чакам и да взема правилното решение.