Прогонени от футболния елит, който е естественото им местообитание, Милан и Интер криволичат в мрака и са принудени да се съобразяват с новата реалност. Аут от Купата на Италия, с огромно изоставане от върха от първенството и твърде плахи надежди в Европа (що се касае до росонерите).


За да си припомним кога за последно миланските клубове са били толкова зле, трябва да се върнем чак до сезон 1994-1995. Тогава след 20-ия кръг на Серия А Милан беше седми, а Интер десети, като и двата тима бяха отстранени от Купата на Италия, а нерадзурите се бяха издънили още в първия кръг на Купата на УЕФА. Единственото утешение през въпросния сезон беше участието на росонерите във финала на Шампионската лига (0:1 срещу Аякс във Виена). При все това, тогава Милан представляваше тъжна гледка, точно както и сега.

Рибата се вмирисва откъм главата


Има нещо общо между двата клуба в момента: организационните и управленски промени и свързаните с тях неуредици. Интер смени собственика, Морати продаде клуба на Тохир. По тази причина клубът не действа особено успешно на трансферния пазар и това даде отражение и върху резултатите.
В Милан пък се разиграва някакъв странен танц: 1) Барбара Берлускони "уволнява" Галиани, като критикува стила му на управление; 2) Силвио Берлускони се опитва да закърпи скъсаната дреха и създава нова система с двама изпълнителни шефове; 3) Барбара прави изключително остро изявление, с което на практика прогонва Алегри (и прескача Галиани) и слага началото на ерата на любимеца си Зеедорф. Подобен хаос с толкова внезапни драматични обрати в Милан никога не е имало. Представянето на терена е огледално отражение на тази неспокойна атмосфера по върховете.


Липса на класа


Кризата, започнала от кабинетите на управниците, се разпространи надолу по веригата и стигна до терена. Наполи на Мадзари разчиташе на двама изключителни халф-бекове (Маджо и Сунига) и на атакуващото трио Лавеси (заменен по-късно от Пандев) – Кавани – Хамшик. В Интер няма футболисти, които поне донякъде да могат да се сравнят с тях, което говори за сериозната липса на класа в състава. В Милан пък си помислиха, че връщането на Кака от Мадрид ще бъде достатъчно. Само че разцветът на бразилеца беше през сезон 2006/2007, тоест преди цели седем години. Росонерите привлякоха и Матри (който вече е във Фиорентина). Явно никой от ръководителите така и не разбра, че проблемът на росонерите е разбитата отбрана, която страда от липсата на качествени изпълнители. Ако някой в клуба се беше сетил за това, сега тифозите на Милан може би щяха да са далеч по-доволни.


Андреа Скянки, "Гадзета дело Спорт"