През 2010 г.  Интер беше на върха в Европа и на домашната сцена. Спомените от онези успехи обаче са избледнели сериозно на фона на последвалите провали. Кризата на терена оказа сериозно влияние и върху финансовите показатели на клуба. Без нови трофеи, без участие в Шампионската лига и без големи звезди годишните приходи на нерадзурите за намалели с 56 млн. евро. Стойността на състава им пък направо се е сринала.

През 2010 играчите на Интер са стрували 270 млн. евро, докато настоящите се оценяват на 165 млн. Нерадзурите се разделиха с доста от героите на финала в Мадрид. Интер обаче продаде повечето си звезди със закъснение от 2-3 години и не успя да се възползва от пика на стойността им.

Вратарят Жулио Сезар, оценяван на 20 млн. през 2010 г., премина в Куинс Парк Р без пари само две години по-късно. За две години цената на Майкон се срина от 25 до 3,75 млн. евро – толкова изкара Интер от трансфера му в Манчестър С. Уесли Снайдер бе продаден на Галатасарай само за 7,5 млн. евро през 2013 г., а три години по-рано се оценяваше на 35 млн. Подобна бе тенденцията и с останалите продадени футболисти от шампионския състав – Тиаго Мота (11,5 вместо 15 млн.), Горан Пандев (7,5 млн. вместо 15). Диего Милито пък е при нерадзурите и до днес, но вече е на 34 г.  и едва ли някой би платил 20 млн. евро за услугите му. Единствено продажбата на Балотели, осъществена още през лятото на 2010 г., може да се смята за успешна. За нападателя Интер получи 29,5 млн. евро от Ман Сити.

Така или иначе, преди нерадзурите бяха способни да плащат годишна заплата от 10 млн. евро на Самуел Ето'о, а в момента (като се изключи сделката за Ернанес) се стремят да привличат играчи без пари, под наем, чрез размени, схеми за съвместна собственост и т.н.