Единствено 31 май може да дойде на помощ на този отбор на Интер, останал недоверчива, изумен и най-вече мълчалив, не на последно място, защото беше разгневе от дузпата за Лацио при равенството 2:2. Дузпа отсъдена след намесата на ВАР. Мълчанието на всички членове на щаба на нерадзурите, също произтича от гнева към оценката на ръката на Бисек в ситуацията в края. Симоне Индзаги и останалите от Интер отказаха да говорят пред медиите, след пропуснатия шанс да оглавят класирането кръг преди края.

Отвъд епизода обаче остава съжалението: от пропиляната възможност. От Парма дойде точно този резултат, който треньорът бе пожелал, немислим подарък само преди десет дни. Съдбата като по чудо се бе върнала в ръцете само на неговата група, която също бе вкарала два гола, излизайки пред Наполи на два пъти. По същия начин обаче два гола Интер милостиво допусна на Лацио, на всичкото отгоре второто полувреме беше толкова сиво, че стана неоправдано.

Вторият от тези допуснати голове обаче буквално взриви ръководството и треньорския щаб на нерадзурите, които, макар и с невиждано през последните години пълно мълчание в пресата, открито оспориха действията на Кифи. Освен това през седмицата не остана незабелязано и назначаването на Марко Гуида, родом от Помпей, за ВАР асистент: именно той отказа да съдийства на Наполи, въпреки че вече не съществува териториална несъвместимост между съдиите и отборите. Неговият личен избор, приет от съдийската асоциация в Италия, произтичаше от желанието, откровено признато, да "запази спокойствие в град, където футболът се преживява с много емоции". 

Самият той бе обяснил това на 8 април пред радио Crc, тясно отразяващо Наполи: тази декларирана липса на спокойствие не попречи на Гуида да приеме ролята на асистент ВАР в този мач Интер - Лацио, мач, който ще остане в историята с лудостта във възходите и паденията за Скудетото, а също и с това равенство, решено точно на монитора.

Имаше обаче Ди Бело и Пичинини като ВАР и АВАР в последния мач на Интер срещу Рома с подозрителната финална прегръдка на Ндика с Бисек: може да е съвпадение, но в най-конвулсивните действия винаги е този германски защитник на Интер. Онази вечер съдията Фабри не беше извикан отново за преглед на монитора. Споменът беше погребан, но вчера отново почука в съблекалнята на Интер.

Индзаги, изгонен снощи, остана повече от час след мача затворен в конклав с играчите и персонала си: заедно се опитваха да успокоят гнева си, не на последно място заради многото, твърде много подаръци на Интер на терена. Освен това си спомняха за една ръка, подобна на тази на Бисек, на Баскирото от Лече в мача в Саленто, завършил 4:0 за Нерадзурите.

Нюанси на един луд сезон, но Интер ще трябва бързо да забрави случилото се, както защото ПСЖ е точно зад ъгъла, така и защото ирационалността на това първенство не изключва нищо, дори и други фойерверки в последните 90 минути, които сега изглеждат предрешени. В същото време обаче отборът и треньорът трябва и да си изядат ръцете за едно безсмислено харакири, когато изпреварването в класирането вече беше станало реалност, при това не веднъж, а два пъти.

Това, че Интер можеше да разчита само на себе си, беше всичко друго, но не и предрешено, тогава малките помощници от Дженоа и Парма разстроиха сценария. Резултатът от първенството няма да заличи пътуването до Шампионската лига, но сега това Скудето рискува да кърви повече от загубеното от Милан през 2022 г.

Жестокостта на съдбата винаги е била решаваща, там Арнаутович с фланелката на Болоня, голмайстор в деня на катастрофата на Раду, а вчера като позорен резервен играч на Интер, който влезе в последния щурм: топката, вкарана от него в 95-ата минута докато е в засада, е тъжният край на празния му двугодишен период при нерадзурите.

Чисто от грешката на Арнаутови, рекордьор по пропуснати голове от половин метър, до равенството на Наполи с Дженоа пропиляното преди това в първенството можеше дори да се забрави, след което вчера въпросът се заплете още повече. И отровен, от терена до монитора.