Ювентус е истински валяк на собствен терен: 11 мача, 11 победи. Ето и малко подробности: 3:2 срещу Милан, по 3:0 срещу Наполи и Рома, 3:1 срещу Интер. Зад тези цифри се крие едно скромно първенство, в което интригата се върти около изключителното представяне на два отбора: Ювентус и Рома. В Европа обаче контекстът е съвсем различен и Конте вече го усети със собствената си кожа.

Преди дербито в неделя Ювентус беше завършил наравно срещу Лацио, макар и останал с десет души. Изпадналият в криза Интер нямаше какво да губи… и все пак загуби.

Ювентус изяде интригата на три хапки за по-малко от час игра. На нерадзурите им останаха само жалки трохи, от които обаче Паласио би могъл да се възползва далеч по-добре. Той пропусна да изравни резултата през първото полувреме и да намали преднината на домакините до 3:2 към края на срещата. Стават такива неща, когато си мислиш, че победата ти е в кърпа вързана.

Валтер Мацари оплете конците. Не стана ясно защо Пирло получи толкова свобода. През миналия сезон, когато Интер дойде в Торино и спечели с 3:1, Страмачони беше предупредил Паласио да го хапе непрекъснато, да не му дава да си поеме дъх. А този път Ковачич и Кузманович му предоставиха цялото пространство, което му беше необходимо. Пасът към Лихщайнер за първия гол показа, че при нерадзурите нещо не е наред. Нещо или някой. Като се започне, може би, от самия треньор.

Интер е отбор в процес на развитие. Нерадзурите нямат победа от дербито на Милано, играно на 22 декември. Ернанес ще донесе на тима класа, каквато Алварес вече не е в състояние, а Ковачич все още не може да гарантира. Загубите също са част от процеса на обучение. Ювентус, преди да се качи на върха, завърши на седмо място две години поред. Сега същото се случва на Интер, който завърши миналия сезон на девето място, а година по-рано финишира шести.

Неслучайно нерадзурите толкова искаха да привлекат Вучинич. Защото ако Паласио не вкара гол, почти сигурно няма да го направи и никой друг. А в Ювентус, когато не бележат нападателите Тевес и Йоренте, винаги има кой да поеме щафетата. В конкретния случай – Лихщайнер, Киелини и Видал (който има 11 попадения, колкото и Тевес).

При все това, шампионите допуснаха пореден гаф след корнер. Така беше в Каляри, така стана и срещу Сампдория. Това са тревожни предупреждения, като се има предвид, че Рома още не се предава, а предстоят и мачове в Лига Европа.

Преди дербито написах, че в един мач могат да се случат много неща. Много, но не и всичко. Конте караше своите ту да пресират, ту да се приберат в своята половина. Тевес можеше да открие резултата още в третата минута, но Ханданович спаси двата му поредни удара. Към края пък Вучинич, който си остана в Ювентус, удари греда.

Ковачич се опитваше да връзва играта, Кузманович и Тайдер така и не влязоха истински в мача. Асамоа схруска Жонатан. Недостатъците на Сторари бяха прикрити от стабилната и компактна игра на съотборниците му и от посредствеността на противника. Изходът от дербито на Италия  илюстрира организацията и мощта на Юве, както и хаоса в Интер. Да не забравяме, че миналата година по това време Страмачони имаше 7 т. повече, отколкото е събрал Мадзари до момента.

Роберто Бекантини, "Евроспорт"