Марчело Липи - Шампион в пенсия

Какво е общото между бразилеца Роналдо, Зинедин Зидан, Роберто Баджо, Александро Дел Пиеро, Джанлуиджи Буфон, Тиери Анри, Франческо Тоти, Хавиер Санети? Всички те са футболни легенди от най-висока класа, но също така са имали един и същи треньор през годините, въпреки че са играли в различни отбори - славния Марчело Липи. Преди броени дни, на 72 години Липи се оттегли от футбола, след като спечели всичко възможно.

Само един ден е необходим на Марчело Липи, за да окачи бутонките за винаги и да се захване с треньорството. Едва 34-годишен, първите стъпки логично прави в детската си любов “Сампдория”, където играе близо десетилетие. Привързаността му към тима от Генуа не е едностранна. Ръка му подава президентът на клуба Паоло Мантовани, който харесва Липи заради вижданията му за футбола.

“Когато си тръгнах, разказва Липи, Мантовани ми каза: “Иди да завършиш кариерата си на играч, после се върни тук. Сядаме и заедно решаваме какво ще правиш”. Затова след “Лукезе” му казах: “Искам да бъда треньор”.

И това става реалност само с едно телефонно обаждане към спортния директор Паоло Бореа, а младият треньор поема юношите на “Самп” до 19 години през 1982-а. По-късно трупа опит в отбори от долните дивизии като “Понтедера”, “Постейезе”, “Караресе”. Следва период в “Аталанта”, но талантът му е забелязан в “Наполи” през 1993/94. В Неапол остава само година, тъй като успява да впечатли Виторио Куизано, президента на “Ювентус”. А в Торино светът на Липи се променя напълно. От този момент Марчело разгръща напълно потенциала си и това води до впечатляващи резултати. Под негово ръководство “Старата госпожа” печели втория си и засега последен трофей в Шампионска лига. На финала през 1996 година съперник е страховитият “Аякс”. Логично грандът от Амстердам е фаворит, но Липи има друго мнение. В продължение на месеци, той е изучавал стила на нидерландците, водени от Луис ван Гаал. Гледането ежедневно записи дава резултат, за да дойде големият ден - 22 май. Тогава след надлъгване, продължило 120 минути, драма с дузпи праща трофея в Торино. Следват още два поредни финала, които обаче са загубени - от “Борусия” (Дортмунд) и “Реал” (Мадрид). Но друг мач за трофея остава най-болезнен за Липи. Той е от втория му престой на “Деле Алпи”, който идва след разочароващата година в “Интер”. През 2003 година “Юве” спори с “Милан” на митичния “Олд Трафорд”. Рулетката на дузпите този път е благосклонна към “росонерите”.

“Ако можех да преиграя някой мач, щеше да бъде този - признава по-късно Липи. - Останахме с горчив вкус в устата.”

Само година след разочарованието в Манчестър, треньорът смeня рязко посоката, поемайки Италия. Балансът му в “Юве” след двата престоя е 5 титли на Серия А, 4 Суперкупи, Шампионска лига, Суперкупа на Европа, световен клубен шампион. През 2004 година “адзурите” са в нокдаун, отпаднали току-що още в групите на европейското, където е и България. Следва успешни квалификации, за да дойде черешката в кариерата на Липи - световната титла. Но и тя е изпълнена с куп перипети. В навечерието на големия форум в Германия избухва скандалът “Калчополи”. Бившият му отбор “Ювентус” е изваден от елита, други клубове са наказани с отнемане на точки, а голяма част от потърпевшите футболисти са част от “адзурите”. И въпреки сътресенията, скандалите, унищожителните материали в пресата на Апенините, Липи прави невъзможното. На 1/2-финал Италия изхвърля домакините от Германия след продължения и 3:1.

“Усещах, че Дел Пиеро ще вкара решителния гол - разказва Липи. - Имах предчувствие и то отново не ме излъга. Да победиш германците у дома им е нещо невероятно.”

На финала чака Франция на Зинедин Зидан, а Италия печели с дузпи. Тифозите ликуват, Мауро Каморанези си реже дългата коса директно на терена, а Марчело Липи захапва пура, наслаждавайки се на мига.

През 2008 години наставникът отново поема “скуадрата”, но този път следва провал и отпадане в групите на Мондиал 2010. Зенитът на своята кариера Липи прекарва в далечен Китай, където печели всичко. За последно бе селекционер на азиатците, но напусна през 2019 година. Обичаният италианец се пенсионира като един от най-великите във футбола. През 2007 година “Таймс” го нареди сред топ 50-те треньори за всички времена.

Владимир Иванов, в-к "Труд"