Скъпа госпожо, във всеки смисъл на думата. Въпрос на привързаност, но и на пари. За Джон Елкан Ювентус е дело на сърцето, но от онези, които... струват скъпо. От последната шампионска титла от легендарния цикъл – през 2020 г., с Маурицио Сари на пейката и Кристиано Роналдо на терена – бианконерите отпразнуваха две Купи на Италия и една Суперкупа. Малко конфети и много милиони (875 млн. евро) за покупки на трансферния пазар. Огромна цифра, компенсирана (поне) отчасти от продажбите: нетният баланс на инвестициите е 400 милиона от 2020-21 до 2025-26.

Умни сделки (започвайки с Йълдиз без трансферна сума, току-що подновил договора си до 2030 г.), но и няколко луди разходи. От 80-те милиона за Артур (2020 г., размяна с Пянич с Барселона) – бразилецът все още е собственост на клуба и е под наем в Гремио – до най-скорошния провал, този на Опенда за 46 милиона. Между тях има много други попълнения: някои успешни, други не толкова. Душан Влахович през януари 2022 г. беше закупен за 70 милиона (около 85 с бонусите) от Фиорентина, отбеляза 66 гола, но след около четиридесет дни ще стане свободен агент. Подновяването на договора на сърбина, който достигна до 12 милиона заплата през този сезон, е горещ картоф, който се прехвърля между поне три различни ръководства на Ювентус.

Дъглас Луис (2024 г., 38 милиона плюс картите на Айлинг Джуниър и Баренечеа), освен ако Лучано Спалети не реши да го възроди по подобие на Лоботка, рискува да се превърне в нов случай „Артур“: през този сезон той беше даден под наем първо на „Нотингам Форест“, а след това на „Астън Вила“ – клуба, от който Ювентус го беше купил. Беше лятото на 2024 г., това на бяха пръснати над сто милиона за Дъглас Луис и Коопмейнерс. Нидерландецът все още е в Торино, но може да остане там още малко: след Тиаго Мота и Тудор, дори Спалети не успя да преоцени капитала.

В крайна сметка, от лятото на 2021 г. само 3 трофея и много класирания: веднъж трети (2023-24), три пъти четвърти (2020-21, 2021-22 и 2024-25), веднъж седми поради наказание (2022-23) и сега, на 90 минути от края, Ювентус е шести и извън Шампионската лига. Това напомня за периода преди 9-те титли от ерата на Андреа Аниели, когато Старата госпожа завърши два пъти на седмо място (2010 и 2011). 

При изчисляването на трансферите след спечелването на титлата през 2020 г. взехме предвид само играчите, които действително са играли в първия отбор: изключен е, например, Мандрагора, бившият играч, който в неделя отбеляза гол за Фиорентина. Халфът беше обратно привлечен през октомври 2020 г. от бианконерите, за да бъде преотстъпен в друг отбор. Говорим изключително за трансферни сделки, въпреки че знаем, че един футболист се отразява на баланса както чрез амортизацията (счетоводните вноски за покупките), така и чрез заплатите, които не са включени в това проучване. Дори без заплатите – които, между другото, са в спад през последните сезони – цифрите остават огромни и дават добра представа за ситуацията. 

Парите никога не са били проблем за Елкан. Акционерите, начело с Exor, подкрепиха четири рекапитализации от 2019 г. насам на обща стойност 998 милиона. Различни ходове, както и многобройни и разнообразни бяха мениджърите, които се сменяха на „Континаса“. Юве през последните години беше разглобен и сглобен наново. Почти всеки сезон беше като нулева година. Един след друг напуснаха офиса спортният директор Фабио Паратичи, изпълнителният директор Маурицио Аривабене, спортивният директор Федерико Черубини, вицепрезидентът Павел Недвед, спортният директор Джовани Манна, генералният директор Франческо Калво, административният директор Маурицио Сканавино и техническият директор Кристиано Джунтоли, който след четвъртото място през 2024-25 г. беше заменен от всемогъщия Дамиен Комоли. 

Елкан лично е избрал Комоли, но в последните си публични изяви той споменаваше само Спалети и Йълдъз, когато говореше за бъдещето на Ювентус. Отпадането от европейските турнири от най-високо ниво би било истинска катастрофа (загуба на приходи от поне 70–80 милиона евро) и потвърждение на провала в постигането на минималните цели за сезона: четвъртото място и осминафиналите в Шампионската лига. Внукът на адвоката Аниели ще претегли всичко на везните по време на супер срещата с най-близките си съветници, насрочена за следващия вторник, веднага след края на първенството. Среща, която ще послужи за вземане на решение дали да се върви надясно или наляво. Преведено: да се приписва на Комоли негативният сезон, малко както се случи с почти всички предшественици, с които се сбогуваха през последните години, или да се даде на французина втори шанс, за да се избегне поредната нулева година. В очакване на присъдата, сигурността е в лицето на Джорджо Киелини, който във всеки случай ще бъде все по-централна фигура в Ювентус.