Много хора дори не се доближават до мечтите, които са имали като деца. От 17 август Гулиелмо Викарио всеки ден се докосва до малка частица от тях. Подписването с „Ювентус“, дебютът във „Фрозиноне“, великолепната спасителна намеса срещу „Парма“. Желанията на цял един живот, събрани в шестнадесет приказни дни. Но това е само началото на полета на новия вратар на „бианконерите“, под наем от „Тотнъм“, но вече решаващ на терена и лидер извън него. Викарио спечели сърцето на Старата госпожа, като изпревари в спринта известни колеги (от Алисон до Дибу Мартинес), и сега не иска да я пусне. „Да подпиша на празен лист, за да остана завинаги? Ако можех да избирам – разказва фриуланецът – още сега бих решил да остана тук за много години: аз съм в отбора на мечтите си. Ще видим, сега единствената ми мисъл трябва да бъде да помогна на клуба, съотборниците и треньора да дадат най-доброто от себе си. Историята на „Юве“ е ясна: трябва да се борим на всички фронтове, за да спечелим". Ето и пълното интервю от "Гадзета дело спорт": 

- Нека се върнем малко назад. Как се появи детската ти стая, изцяло посветена на „Гадзета дело спорт“ и Буфон? 

- Изрезките от „Гадзета“ бяха залепени от родителите ми, а фланелката на Буфон с автограф е подарък за рождения ми ден от братовчед ми, който е фен на Ювентус, както и баща ми. Те ми предадоха страстта към „Юве“. Фланелката на Джиджи ме пазеше в продължение на много години и ми носеше късмет. 

- След като дълго време заспивахте с фланелката на Буфон, във Фрозиноне я облякохте. Какви бяха усещанията? 

- Ако кажа, че преживях всичко това като нещо нормално, бих бил лицемер. Да облечеш фланелката на „Ювентус“ е привилегия и твърде голяма чест, емоциите са неописуеми. Гордост и положително напрежение – да, страх – не, защото това е чувство, което не бива да изпитваш във футбола. Една мечта. 

- Буфон ви изпрати ли ви съобщение? 

- Свързахме се, когато подписах, но предпочитам това, което ми каза, да остане между нас. Джиджи каза хубави думи за мен и не мога, освен да му благодаря. За щастие сравненията с Буфон са невъзможни – говорим за най-добрия вратар в историята на футбола, извънземен във всичко: техника, харизма, постоянство. Аз трябва да си проправя свой собствен път. 

- Вие сте от Фриули, както и Дино Дзоф: поддържате ли връзка? 

- Той е легенда, винаги е любезен с мен. Казал ли е, че проблемът са вратарите, които говорят прекалено много? Мисля, че моментите трябва да се подбират: не трябва да бъдеш нито прекалено театрален, нито прекалено сдържан. 

- Как изглежда „Ювентус“ отвътре? 

- Веднага усещаш историята, чувството за принадлежност, дисциплината, трофеите, победния дух. И натискът, който е нормално да има: „Юве“ е световна сила. Има милиони фенове, което забелязвам и по броя на билетите и фланелките, които ми искат приятелите… 

- Не е тайна, че преди да се насочи към теб, „Ювентус“ е водил преговори с Алисон (Ливърпул) и Емилиано Мартинес (Астън Вила). Чувствал ли си се като резервен вариант? 

- Винаги съм се надявал да дойда в „Ювентус“, но не мога да контролирам динамиката на трансферния пазар. Прекарах предсезонната подготовка без приятелски мачове, разчитайки на трансфера. Чаках „Юве“, но никога не съм се чувствал като резервен вариант. Ако съм тук, то е защото клубът и треньорът ме избраха и искаха като вратар на „Ювентус“. Това беше моята цел и я постигнах, всичко останало са празни приказки. Важно е настоящето, а не миналото. 

- Спалети е селекционерът, който ти даде дебют в националния отбор: как го намери? 

- Работил съм с него и го познавам добре: той е ясен и директен, дори в своята представа за футбола. Ще видим една „Юве“, която играе активно. Към мен имаше прости изисквания и ми каза да се хвърля с главата напред. 

- Мислиш ли за спасяването срещу „Парма“? 

- Вратарят на Юве трябва да прави трудните неща лесни. Зрелищните спасявания са красиви, защото привличат вниманието, но първенството е дълго и трябва винаги да си уравновесен. Крампите при дебюта във Фрозиноне се дължаха на това, че изразходвах цялата си енергия в този мач, само няколко дни след пристигането ми в Юве и след едно необичайно лято. Имаше и малко вълнение. А и беше такава жега, на която вече не бях свикнал след трите години в Англия. 

- От Висшата лига към Серия А – избор, който отива срещу тенденцията: само сърце ли е? 

- Юве струва повече от Висшата лига! Да спечеля с тази фланелка би било най-голямото удовлетворение и би струвало повече от всичко друго. 

- Франк Кесие предпочете Аталанта пред Юве: изненадан ли си? 

- Аз съм футболист, а не спортен директор.

- В неделя се изправяте срещу Милан: кого се страхувате повече – Рамош, Модрич или Рабио, и какво бихте „откраднали“ от Менян? 

- Милан е голям отбор и има велики играчи, но ние сме Ювентус и трябва да отговорим подобаващо. Модрич, Менян... Всички са от най-високо ниво, но аз не искам да „открадна“ нищо от никого. 

- Коло Муани и Сар бяха ваши съотборници в Тотнъм: колко гола очаквате от французина? 

- Виждам, че Коло се е интегрирал много добре в Юве, щастлив е и изглежда по-различно, отколкото в Лондон: той е амбициозен и решителен. Както всеки нападател, и той очаква да вкара голове и нямам съмнение, че ще вкара много. Сар има страхотна издръжливост, типична за Висшата лига: ще ни помогне да обръщаме мачовете. 

- Волтемаде не ви е вкарал гол с Нюкасъл: с физиката си може ли да окаже влияние в Серия А по подобие на Ибрахимович? 

- Надяваме се на това, физическите му качества са очевидни за всички. Но Ник е и много техничен, добър в играта с глава и в сплотяването на отбора: току-що го опознахме, той е добро момче. 

- Вие спечелихте Лига Европа с Тотнъм (2025 г.) и се опитвате отново с Ювентус: каква е тайната за успеха? 

- Тайната е да го вземем на сериозно, Ювентус трябва винаги да се бори за победа, на всички фронтове. В началото Лига Европа изглежда като досада, но после, когато напреднеш, всички проявяват интерес. Още от първия кръг трябва да излезем на терена убедени, че ще стигнем до края. През май възприятието на хората за Лига Европа се променя, но работата започва сега. Нашата група е наясно с важността на турнира и в отбора има и други, които са го печелили: Кооп, Сар, Дуглас… Лига Европа е много важна цел за нас. 

- Грабара замени Перин: познавахте ли се вече? 

- Между вратарите се познаваме повече или по-малко всички, спомням си един негов страхотен сезон в Шампионската лига с Копенхаген. Той е силен вратар, с качество. Между нас има здравословна конкуренция, както и трябва да бъде. 

- След „Ювентус“ се стремиш към националния отбор на Италия: говорил ли си с новия селекционер Манчини? 

- За щастие бях част от националния отбор в продължение на 4 години, Италия е цел за всички играчи: сега очакваме Лигата на нациите.