свързани статии

Роберт Левандовски спечели шестата си титла в Бундеслигата за 6 сезона с екипа на Байерн. 31-годишният поляк даде интервю пред "Франс Футбол", след като вкара 46 гола в 40 мача (всички турнири) от началото на кампанията за баварския колос.

Хер Роберт, какъв бяхте като дете?
- Дребен и срамежлив. Дълго време тежах 20 килограма, но това не бе толкова важно. Исках само да играя. Винаги съм бил най-малък в отбора. Когато бях на 8, трябваше да играя с 10-годишните. Разликата бе огромна. Вече изоставах доста физически, но научих много тогава. В началото идеята бе да съм щастлив и да се забавлявам. Когато станах на 17, 18 или 19 години, вече си казах: "Започва да става сериозно". Нямаше как просто да бъда добър, за да играя на най-високото ниво. Трябваше да започна да натискам по-здраво и една година след трансфера в Борусия Дортмунд (2010) промених всичко в моя манталитет и начин на мислене по отношение на футбола. Всяка година учех нови неща и бях сигурен, че мога да прогресирам, да работя повече и да стана завършен играч.

Вие сте практикували различни дисциплини като млад, как това ви помогна?
- Това е част от тайната! Просто бях спортно момче. Майка ми е спортен учител, баща ми също (татко му умира, когато Роберт е на 16). Тествал съм се в много спортове - гимнастика, баскетбол, хандбал, хокей, а също и волейбол, защото сестра ми и майка ми го практикуваха. В училище исках да участвам на всички състезания и във всички игри. Дори не оставаше време за футбол, бях разочарован. Баща ми пък се занимаваше с джудо, тренирали сме заедно с него, но той не искаше да тръгвам по неговия път, защото знаеше, че е сложно и опасно. На него му създаде някои проблеми със здравето. Той казваше: "Даваш много на този спорт, но не получаваш почти нищо в замяна". Може би това е една от причините да се насоча към футбола, въпреки че съм тренирал много джудо. Днес си давам сметка защо имам толкова гъвкаво тяло и нямам никакъв проблем с движенията по терена.

Знаете ли колко голове сте вкарали като професионалист?
- Не, не ги броя.

Близо 500...
- Ох! Не е зле... Още от дете головете са ми мания. Помня, че една година вкарах половината попадения за моя отбор. Имали сме около 100, половината на моя сметка. Играл съм на много позиции, но винаги съм искал да бележа.

В един момент става автоматично...
- По време на мач не е никак лесно. Главата работи в 90% от случаите, нивото на концентрация също влияе. Когато си уморен, става по-трудно да мислиш бързо и да взимаш веднага правилни решения. В наказателното поле имаш по-малко от половин секунда на разположение, затова винаги трябва да си готов. Дори не бива да мислиш, а просто действаш. Главата и краката трябва да работят заедно и автоматично. Това се тренира и е част от моята функция. Понякога ключът е в концентрацията и вниманието, което отделяме на малките детайли.

А каква роля има инстинктът?
- Той е фундаментален, но към него трябва да добавите огромно количество работа. Ако не полагате никакви усилия, вашето ниво никога няма да се промени. Върху инстинкта също се работи... Никога не знаеш какво ще се случи, затова трябва да си подготвен. Прекарвам 80-90% от времето пред вратата, но не съм от онези футболисти, които само чакат в пеналта. Обичам да играя с отбора, да участвам в създаването на нови ситуации, да привличам един или двама защитници около себе си и по този начин да освободя празно пространство за друг.

Често забравяме, че сте играли и като №10?
- Точно затова обичам да играя с топката, да се адаптирам и да бъда разнообразен футболист. Дори не мога да обясня какво е чувството да направиш нещо специално, да чупиш рекорди, да вкараш 5 гола за 9 минути (срещу Волфсбург през 2015) или пък четирите попадения на полуфинала в ШЛ срещу Реал Мадрид (2013-а с екипа на Борусия Д). Горд съм, нямам думи да го опиша. Това е да си част от историята на футбола в следващите 30, 40 дори 50 години.

Имахте специална вечер и срещу Челси в Лондон на 25 февруари...
- Да, невероятен мач. Направих две асистенции на Гнабри и отбелязах за 3:0. Беше много важно. Да подадеш за гол е също толкова ценно, но в моята кръв приоритет е да вкарвам.

Анализирате ли много защитниците на противника?
- Имаме хора в екипа, които разузнават и ни казват какво да очакваме, но аз самият познавам много защитници и винаги се подготвям на базата на това. Винаги задачата е трудна да спечелиш дуела, бранителят е крайно мотивиран да ме дестабилизира.

Стеф Къри създаде нов стил на стрелба в НБА, за да бъде по-ефективен. Същото важи и за вас при дузпите, на последната крачка гледате в коя посока ще тръгне вратарят...
- Това е тайна. Ако кажа как го правя, вратарите ще разберат. Може би аз съм първият, който успя да промени начина на изпълнение. Мнозина вече го правят. Винаги дузпите са били лотария, но моята цел е да увелича още повече шанса да вкарам. Как го правя? Това ще си остане малка тайна... Опитвал съм го много пъти на тренировка, оставал съм да експериментирам. Беше дълъг процес. По времето на Гуардиола (2013-2016) вкарах първата си такава дузпа, готвих се за нея един или два месеца.

Вашият начин на живот също се промени покрай футбола.
- Така е, това се случи преди десетина години. Промених си живота в много отношения. Моята жена Анна (бивша шампионка по карате и диетолог) ми помогна в това отношение. Тя е експерт по хранене, хигиена в навиците и тези неща. Учила е много, това ми е от полза. Много съм щастлив, че тя е до мен и ми помага да бъда по-добър. Анна може да ви разказва с часове за тази тема, тя помага с режима на много футболисти. Прави и много други неща, гордея се с нея... Печеля сила и енергия, защото с нейния метод тялото се регенерира по-бързо. Така можеш да даваш повече от себе си на тренировка и на всеки мач.

Ами в деня на двубоите?
- Не ям никакво месо в деня на мач, защото то е много тежко за моето тяло. Храня се с нещо леко, от това имам нужда. Зависи и от колко часа е двубоят. Ако ядеш ориз или паста, получаваш енергия веднага в краткосрочен план, но в дългосрочен не печелиш нищо. Това е много сложна тема и не е лесно да се обясни, но целта в крайна сметка е да бъдеш в най-добрата форма.

Работата със съня също е важна...
- Така е. Особено в този период с много мачове. Играем в сряда късно вечерта, прибираме се вкъщи след полунощ... После в събота пак имаме кръг. Ако не спиш добре, тялото няма време да си възстанови енергията. Имаш само два дни да се вкараш обратно във форма. Затова слушам моето тяло, което реагира на нещата, които правя.

Вашият живот не е само футбол. Дори имате ваша марка кафе...
- Развил съм много неща извън футбола. Кафето дойде от приятел, който го опита и му хареса. Разработихме продукта, добавихме някои неща и го пуснахме. Тези работи са полезни, когато завършиш кариерата си, но в момента съм на 100% концентриран във футбола. Когато имам свободно време, не е лошо да се откъсна от него за момент.

На 31 години считате ли, че сте в най-добрата форма в живота си?
- Не още, но скоро ще бъда! Убеден съм, че най-добрият момент в кариерата ми ще дойде много бързо. Подписах до 2023-а с Байерн, но знам, че това няма да бъде последният ми договор. Искам да играя по-дълго и да бъда във форма. Чувствам се добре. Скоро ще стана на 32, но годините не ми тежат. Не ги усещам, затова гледам по-надалече от следващите 2-3 сезона.

А в по-краткосрочен план какви са целите?
- В Байерн винаги е едно и също - опитваш се да спечелиш всичко. С Полша просто трябва да се борим да радваме хората. Горд съм, ако го сторим.

Ами "Златната топка", мечтаете ли за нея?
- Бях на миналата церемония през декември. Ще видим... За "Златната топка" не мисля, но всичко е възможно в моя живот.

Антоан БУРЛОН, ФРАНС ФУТБОЛ, превод на в-к Тема спорт