Атлетико (Мадрид) стана шампион на Испания по най-драматичния възможен начин, като въпреки изключително лошия късмет (контузии на Диего Коща и Арда Туран, греда на Вия) измъкна точка на "Ноу Камп" от Барса.

Дюшекчиите разбиха монопола на Барселона и Реал (Мадрид). От десет години насам друг отбор не бе успявал да грабне титлата в Испания. За последно това стори Валенсия на Рафа Бенитес през 2004 г.

За Атлетико това е първи шампионски триумф от 1996 г. насам и едва втори от 1977 г. досега. Така Дюшекчиите се наредиха сред най-сензационните победители в историята на футбола.

Сайтът Goal.com припомни част от другите невероятни изненади, които играта е поднасяла на милионите си почитатели през годините. В списъка обаче липсват успехите на Стяуа (Букурещ) и Цървена звезда (Белград) в турнира за КЕШ (съответно през 1986 и 1991 г.), които не отстъпват като степен на изненада на изброените по-долу случаи.

 

1954 – ФРГ световен шампион

По-малко от десет години след като страната е разкъсана на парчета (в политически и културен смисъл) след края на Втората световна война, Западна Германия започва световното първенство като пълен аутсайдер.

На всичкото отгоре в групите тимът на Сеп Хербергер губи с 3:8 от великолепния тим на Унгария, воден от Пушкаш.

Немците обаче стигат до финала, а там сътворяват Чудото в Берн. Пушкаш играе с травма, а над стадиона се излива дъжд. Унгарците все пак повеждат с 2:0, но германците скоро изравняват, а в 84-ата мин. Хелмут Ран бележи победния гол.

1979 – Нотингам Форест носител на КЕШ

Истинските футболни приказки са изключително рядко явление, но възходът на Нотингам Форест в края на 70-те години подарява на феновете история, каквато и най-смелите от тях не биха могли да си представят.

Всичко започва с назначаването на Брайън Клъф за мениджър през 1975 г. Две години по-късно Форест влиза в елита и става шампион от първия опит през 1978 г.

Това обаче е само началото. На следващата година Нотингам започва участието си в турнира за КЕШ, като изхвърля действащия носител Ливърпул още в първия кръг.

Следват успехи над АЕК (Атина), Грасхопърс и Кьолн. На финала срещу Нотингам се изправя шведският Малмьо.

"Скучен отбор от скучна страна!", отсича Клъф по адрес на опонента.

Можем да добавим само, че отборът му постига скучна, но изключително сладка и славна победа с 1:0, за да вдигне купата само две години, след като е играл във втора дивизия.

На следващата година Нотингам бие с 1:0 Хамбургер на финала и защитава трофея си – нещо, което оттогава е успявал да направи само великият Милан на Саки. Но тогава Форест вече далеч не е аутсайдер.

Приказката приключва през 1980/81, когато друг аутсайдер – българският ЦСКА изхвърля двукратния европейски шампион с две победи с по 1:0 в първия кръг на турнира.

1983 – Абърдийн носител на КНК

Днес сър Алекс Фъргюсън е един от най-великите треньори в историята на футбола. През 1982 г. обаче той е бил само дръзко парвеню, макар и показало голям потенциал за успехи в занаята.

Именно през 1982/83 Фърги загатва на какво е способен. Бъдещият сър вече е голяма работа в родната Шотландия, след като разбива хегемонията на Селтик и Рейнджърс. Участието в турнира за КНК обаче дава шанс на Абърдийн и Фъргюсън да хвърлят в шок и целия континент.

Червените не се промъкват към триумфа през задния вход, а надвиват най-страховитите съперници. На четвъртфинала Абърдийн отстранява Байерн (Мюнхен), а във финалния сблъсък преборва Реал (Мадрид) след продължения.

1985 – Елас Верона шампион на Италия

През есента на 1984 г. абсолютно никой в Италия не може да си представи, че скромният Верона ще спечели скудетото. След влизането си в елита Елас заема четвърто и шесто място в предишните два сезона и се наслаждава на статута си на аутсайдер.  Постижението на треньора Освалдо Баньоли начело на работещия здраво и лишен от големи амбиции жълто-син отбор е фантастично.

Ключови се оказват двата летни трансфера. Ханс-Петер Бригел е безкомпромисен халф, който бележи цели 9 гола в шампионския сезон. Датският таран Пребен Елкер пък добавя необходимата мощ в нападение.

Верона започва шампионата с победа над Диего Марадона и неговия Наполи, изстрелва се на върха и не го напуска до края на надпреварата.

В Италия обожават теориите на конспирациите и по този повод се налага да бъде направено едно уточнение. В шампионската година на Верона реферите в калчото се назначават с жребий в опит да се изчисти имиджът на Серия А. Големите фаворити Ювентус и Рома остават далеч назад в класирането. Старата система на назначенията обаче е възстановена още на следващия сезон и всичко потича постарому. Просто съвпадение?

1992 – Дания европейски шампион

Не се случва често някой отбор да спечели турнир, за който дори не е успял да се класира. Мястото на Югославия на Евро 1992 обаче е отнето заради войната, разкъсала страната.

Само с две седмици подготовка Рихард Мьолер Нилсен, който събира играчите си от плажовете и е лишен от най-голямата си звезда Михаел Лаудруп, извежда някогашния Червен динамит в първия мач срещу Англия.

След скучното нулево равенство следва загуба от домакина Швеция, но в последния мач датчаните изхвърлят един от фаворитите Франция, водена от Мишел Платини, и се класират за полуфиналите. Там Петер Шмайхел става герой, като спасява дузпа на Ван Бастен и Червения динамит вече е на финала.

Германците са явни фаворити, но това не пречи на Дания да вземе скалпа на действащите световни шампиони с попадения на Йон Йенсен и Ким Вилфорт.

1998 – Кайзерлаутерн шампион на Германия

Ото Рехагел става легенда във Вердер (Бремен), но решава да напусне северняците след 14 години, за да поеме колоса Байерн (Мюнхен). Големият Ото обаче е уволнен от баварците четири дни преди финала реванш за Купата на УЕФА срещу Бордо, след което поема току-що изпадналия Кайзерслаутерн.

Лаутерите се връщат в елита, но никой не ги слага в сметките за нещо сериозно, защото нито един отбор до онзи момент не е печелил Бундеслигата още в първата година след влизането си в елита.

Играчите на Ото, сред които и Мариян Христов, обаче правят всички прогнози на пух и прах. Рехагел успява да привлече качествени попълнения (сред които и младият Михаел Балак), след което успява да сплоти отбора и да го изстреля на върха.

2000 – Депортиво (Ла Коруня) шампион на Испания

По онова време Супердепор отдавна е сред най-добрите испански отбори, но така и не успява да грабне титлата, макар че през 1994 г. причина за това става единствено изпуснатата от Джукич дузпа в последния кръг срещу Валенсия.

Предишния сезон синьо-белите завършват едва на шесто място, което е значително по-добре от 12-ото място година по-рано. И все пак, никой не мисли, че галисийците могат да щурмуват върха.

Треньорът Хавиер Ирурета обаче има на разположение прекрасен отбор, в който блестят Рой Макай, Педро Паулета и Мауро Силва. Супепор завършва първенството на 5 т. пред подгласника Барселона. В следващите "Риасор" изживява множество незабравими вечери в Шампионската лига, като през 2004 г. тимът се класира за полуфиналите.

Ла Коруня е вторият най-малък град в Испания (след Сан Себастиян, откъдето е Реал Сосиедад), който може да се похвали с отбор, печелил шампионската титла.

2004 – Порто печели Шампионската лига

Странно е, че се навършват 10 г., откакто Жозе Моуриньо блесна ярко на международната сцена, извеждайки скромния Порто до неочакван триумф в най-лъскавия клубен турнир.

Година по-рано Драконите побеждават Селтик със Стилиян Петров в редиците на финала за Купата на УЕФА. В по-големия турнир завършват на второ място в групата след Реал М, но в мачовете на пряко отстраняване нямат спиране.

И до днес се помни спринтът на Моуриньо на "Олд Трафорд", след като отборът му отстрани Манчестър Юнайтед с гол в последната минута. По-късно Драконите бият също Лион и Депортиво (Ла Коруня), а на финала отнасят друг аутсайдер – Монако, воден от Дидие Дешан, с 3:0.

2004 – Гърция европейски шампион

Но случилото се в Шампионската лига е само прелюдия за още по-голяма сензация. Преди Евро 2004 Гърция няма нито една победа на финали на международни турнири.

Ото Рехагел, също като в случая с Кайзерслаутерн, обаче залага на силните черти на тима и постига сензационни резултати. Тактиката му е проста – окопна отбрана в своето наказателно поле и голове след статични положения.

Гърците откриват турнира с победа над Португалия. Следват хикс с Испания и загуба от Русия, въпреки която южните ни съседи се измъкват от групата.

На четвъртфинала пада първата голяма жертва – Франция е победена с 1:0. Следва успех над великолепно представящата се дотогава Чехия. Гърците постигат минимална победа след продължения. На финала бандата на Рехагел отново среща домакините от Португалия и отново ги бие. Иска ли питане, крайният резултат е едно на мъка. Мъката обаче е изцяло за португалците и неутралните фенове, защото в Гърция всички са в пълен екстаз.