Понякога е важно да си зададеш въпроси в търсенето на по-голямо разбиране. Много футболни фенове например сигурно са изкарали час и половина в гледането на Словакия - Англия и са се чудили: "Какво, по дяволите, правя?" Което съвсем не е нещо изолирано. Лесно е да се обяви всеки мач на Англия за скучен, само че става дума за далеч по-голям проблем: че значението на мачовете на националните отбори намалява и пада качеството им. 

Непрекъснатият възход на суперклубовете, на Шампионската лига и на тв договорите за милиарди за националните първенства необратимо насочиха футболните приоритети към клубовете. Евро 2016 бе слабо, но тенденцията е далеч по-дълбока и не е от вчера. Увеличеният брой на участниците превърна френското първенство в изкуствено раздут турнир, в който имаше само проблясъци на висока класа. А една от най-ярките липси бе отсъствието на големи треньори. 

Антонио Конте се открои над всички треньори и бе единственият, който е печелил голямо национално първенство през последните 5 години. По правило селекционерите бяха или застаряващи, или неудачници, или млади треньори, търсещи напредък и престиж. Затова и стратегията бе защитна, родена от намаляващото значение на националните отбори, и резултатът бе скука. Патриотичната гордост е един от най-важните стълбове, на които се крепят националните отбори, и точно тя накара това лято един от най-добрите клубни треньори - Диего Симеоне, да обмисли дали да не поеме своята Аржентина. Тъй като неговата работа в Атлетико Мадрид е недовършена, Чоло бе твърдо против да напусне клуба си, но той открито оспори съществуващото статукво треньорите от неговата класа да не се захващат с национални тимове. 

"Аз много пъти съм се питал защо Гуардиола не е треньор на Испания, защо Моуриньо не тренира Португалия. Защо Пелегрини не е начело на Чили, Клоп - на Германия, Анчелоти - на Италия. Много треньори, може би най-добрите, не могат да тренират националните си отбори. Трябва да потърсим нещо различно, щом тези, за които се предполага, че са най-добрите треньори в света, не могат да ръководят своите национални тимове. Това не е хубаво. Трябва да потърсим решение за тези от нас, които искаме да тренираме най-добрите клубове в света, а също и националните си отбори." 

Висшата лига тази година ще изправи едни срещу друг някои от най-великите треньори в света. И в ерата на суперклубовете и суперзвездите, може би именно тази банда от супертреньори ще спаси националните отбори. Жозе Моуриньо е изявявал желанието си един ден да поведе Португалия, а хората от близкото му обкръжение са убедени, че това ще бъде следващият му пост. Предложението на Симеоне - да бъде позволено на клубните треньори да водят отделно и националните си тимове, си заслужава да бъде обмислено. 

Ако съответните футболни власти и органи искат да обърнат тенденцията, тогава те ще трябва да подпомогнат промяната. Симеоне изрази пределно ясно позицията си. Проблемът на международния футбол може би е дали ръководните организации, прочули се повече със своята свадливост и корумпираност, са готови да отчетат, че тяхното значение във футбола намалява, че те са пометени от все по-богатата, мощна и зрелищна игра на клубно ниво. 

Ед Малиън, "Мирър"
Превод на "7 дни спорт"