Вече е потвърдено: един от най-обещаващите млади играчи в световния футбол ще се присъедини към един от най-добрите и най-богатите отбори за последните няколко сезона. Във вторник Манчестър Сити официално обяви, че от следващата кампания ще разполага с Ерлинг Халанд, а още преди нападателят да е подсилил състава, футболистите на Пеп Гуардиола са на път да постигнат четвърта титла на Англия за последните пет години.

Халанд - Гуардиола - Сити е перфектен съюз в много отношения и едно от нещата, които най-силно ги свързват, е планирането. В по-голямата част от своята история Манчестър Сити е принуден да играе втора цигулка на градския съперник Юнайтед, а в ранните години от собствеността на шейх Мансур спечели две титли на Висшата лига в резултат от големи харчове и по-скоро разпилян подход.

После ръководството се посвети на дългосрочен проект и се спря на Пеп Гуардиола, категорично най-високо оценения треньор в света в момента на назначаването му на "Етихад". За да стигне до привличането на Пеп, Сити показа желанието си да следва модела на Барселона и реформира школата си по каталунски модел, а после назначи бившите директори на Барса Феран Сориано и Чики Бегиристайн. Когато Гуардиола пристигна, клубът вече беше изградил правилната организация за него и каталунецът се озова в позната среда.

Кариерата на Халанд също е старателно планирана. Отчасти причината е в баща му Алфи, бивш национал на Норвегия, прекарал три сезона в Сити между 2000 и 2003 г. Когато си син на бивш професионалист, това означава, че имаш връзки и познания над средното ниво и Хааланд напълно се възползва.

Той започва в местния си клуб Брин и когато е на 16 вече е следен от половината най-големи клубове на Европа, но остава в родината си и избира Молде. Година и половина по-късно, точно след като навършва 18, се мести в Австрия и заиграва в Залцбург, след като отклонява по-примамливи оферти на по-именити клубове.

Защо Залцбург ли? Защото отборът е част от клубната мрежа на Ред Бул, известна не само с това, че предоставя игрово време на млади футболисти, но и че практикува модерен, бърз футбол с активна, висока преса. Затова австрийците са идеалното училище в този етап от развитието на Ерлинг, а и се съгласяват да включат в договора му сравнително ниска откупна клауза от 20 млн. евро. Ако младият футболист развие потенциала си отвъд тази цена, той иска да бъде сигурен, че ще може да направи стъпка напред.

И точно това се случи в периода, когато феновете от целия континент заговориха усилено за израстването на новия суперталант. Халанд вкара 28 гола в 22 мача през първата половина на сезон 2019/20 и през януари предприе следващия си ход. Трансферната сума от 20 млн. беше по-малко от една трета от реалната му стойност, така че той на практика сам можеше да избере новата си дестинация. 

Изборът му падна върху Борусия Дортмунд, по-голям клуб и по-голямо предизвикателство, но с подобна насоченост към развиването на млади футболисти. И в Дортмунд се съгласиха на клауза за откупуване, както се оказа, в размер на едва 60 млн. евро. Отново доста по-ниска от реалната цена, която клубовете биха платили за нападателя.

Без да е свободен агент, Халанд имаше толкова ниска цена в сравнение с реалната си стойност (която можеше и да достигне 180 млн.), че заедно с баща си и агента си Мино Райола запазваше пълен контрол. Можеше спокойно да назове личните си финансови условия и следващата си дестинация.

Внимателното планиране около Ерлинг не е свързано само с подбирането на клубовете му. Футболистът е отдаден и трудолюбив млад човек, който обича йогата и медитацията, избягва конфликтите, уважава йерархията и макар че не е особено комуникативен с медиите, е успял да набере 15 млн. последователи в Instagram. Той живее с големия футбол от ранна възраст и това си личи.

Манчестър Сити пък не разполага с доминиращ централен нападател още от 2018 г., когато контузиите ускориха залеза на Серхио Агуеро. Отборът все още бележи много голове, но без истински №9 в предни позиции. Миналото лято клубът направи опит да вземе Хари Кейн от Тотнъм, но беше отблъснат от исканите от Тотнъм към 150 млн. евро.

Халанд е седем години по-млад от Кейн и малко или много вече е на неговото ниво, затова сделката е толкова добра за "гражданите". Въобще не си мислете, че трансферът е пример за наивна млада суперзвезда, живееща с някакви илюзии и мечти за огромни пачки. Халанд и съветниците му знаят много добре какво получават в лицето на Манчестър Сити. Наясно са с начина, по който Гуардиола иска неговият отбор да играе, с начина, по който треньорът поощрява всеки следващ пас и цени трудолюбието наред с класата. Знаят и че за мениджъра индивидуалностите са подчинени на колектива.

Изкушаващо е да посочим паралели с големия провален експеримент от 2009 г., защото това е последният случай, когато Пеп привлече мастит скандинавски централен нападател за голяма сума. Нещата със Златан Ибрахимович в Барселона меко казано не сработиха, защото шведът се изпокара бързо с треньора и напусна след само един сезон.

Затова някои анализатори (включително съвсем наскоро Патрис Евра) до днес твърдят, че Гуардиола не може да се справя с големи характери в съблекалнята си и че иска той самият да е звездата, а не някой от играчите. Но това винаги е било доста погрешно разчитане на ситуацията.

Първо, Ибрахимович е прям и агресивен характер много повече, отколкото Халанд някога ще бъде. Второ, тогава Златан вече беше на 27 години и беше напълно оформен като футболист, докато Хааланд все още се развива (което е направо плашещо, предвид колко е добър още сега). А и съвременният Гуардиола не е онзи Гуардиола от 2009-а. И той вече е по-зрял, натрупал опит и работил успешно с редица големи личности в Байерн Мюнхен (Томас Мюлер и Мануел Нойер са само два от примерите).

На терена сработването между Сити и Халанд би трябвало да се получи съвсем естествено. Той е висок централен нападател, но е също така бърз, отличен при подаванията, притежава визия и работливост, две качества, които Гуардиола цени над всичко друго. Откъм характер Халанд е гладен за успехи, може би дори по-гладен от Ибрахимович (който вече беше ставал шампион с три различни клуба).

Витрината на Сити напоследък е пълна с трофеи, а тази на Халанд съдържа само Купата на Германия с Дортмунд и титлата на Австрия от първата му половин година в Залцбург, когато изигра само два мача за първенство. В крайна сметка, Сити има защо да ликува: "гражданите" спечелиха битката за Халанд.

Критиците ще кажат, че така или иначе Реал Мадрид заложи на Мбапе като следващо голямо попълнение, че Барселона е близо до несъстоятелност (а Ювентус не е много по-добре финансово), че Челси е под санкциите на правителството, че Ливърпул е зает с нови договори на сегашните си нападатели, че Байерн има своя стриктен таван на заплатите... но те нека си говорят.

Факт е, че всички искаха Халанд, а този, който го взе, е Сити. Факт е и че футболистът избра клуба си толкова, колкото и клубът му избра него. И двете страни влизат в този съюз с широко отворени очи. А останалото си зависи от Пеп и Ерлинг.


Материал на webcafe.bg