„Скудето? Ще ви кажа след първите двадесет мача“. Но може би ще може да сподели още едно мнение в събота вечер, след края на мача „Рома – Интер“. Джанпиеро Гасперини, само няколко часа преди дербито, даде дълго интервю за Sky Sport, в което не скри амбициите на „джалоросите“, но призова и към спокойствие. „Осъзнаваме, че около нас се правят всички възможни прогнози и това е нормално: хората имат свои мечти, искат най-доброто“, започна Гасп. „Що се отнася до нас, както всяка година, трябва да погледнем реалността в очите. А реалността е, че за цели може да се говори едва след около двадесет мача. Да ги поставяме след четири или пет кръга няма смисъл. Летвата не се вдига, като си поставяме повече или по-малко постижими цели като титлата. Тя се вдига, като се подобряваме всеки ден, като работим върху себе си чрез това разнообразие от играчи с всичките им характеристики, като се опитваме да се представяме по-добре всеки път“. 

А мачът с „Интер“ ще бъде важен тест. „Това ще бъде моментът да се измерим и да видим, в сблъсък с тези отбори, на какво сме способни. Заслужихме си да играем срещу Интер като лидери в класирането и срещу Реал Мадрид в Шампионската лига – става дума за два изключително силни отбора с голяма слава. Не забравяйте обаче и Комо – за мен той вече е сред големите“, добави треньорът, като взе предвид и мачовете след паузата срещу отбора на Фабрегас и този на Моуриньо. Междувременно обаче Гасперини се наслаждава на този мечтан старт на Рома. „Повече го желаех, отколкото го очаквах“, усмихва се той. „От друга страна, бяхме убедени, че имаме добра подготовка зад гърба си и отбор, който стартира с предимство в сравнение с началото на миналия сезон: сме заедно от по-дълго време, познаваме се по-добре, вече сме усвоили много неща.“ 

Тайната? Гасп веднага я разкрива: „Това е отбор, който се самоподхранва, и не беше лесно да завършим на трето място още през първата ни година заедно. Отборът се състои от млади играчи, но и от по-възрастни, които обаче са от голяма стойност, и всички се подкрепят взаимно: всеки допринася с нещо – младите със своята свежест и желанието си винаги да са готови, а по-утвърдените играчи – с качеството си, като с начина, по който тренират, и с това, което показват всеки ден, са пример за всички“. Той има предвид преди всичко Дибала и Мален. „Характеристиките им се съчетават добре – радва се Гасп. – Дибала има способността да предвижда освобождаванията на Мален, дори когато изглежда, че не го гледа, а качеството, с което му подава топката, е забележително. Мален от своя страна притежава изключителна способност да превръща в голове ситуации, които изглеждат прости, но всъщност не са. Това е комбинация, която работи“ 

След това той се връща към сравнението между Барези и Балерди. „Когато ми задават такива въпроси, понякога ми идват спонтанни асоциации, а когато ги правя, винаги търся характеристиките на най-добрите играчи, които някога са съществували“, уточнява Гасперини. „Преди седмица ме попитаха кой ми напомня Мален и аз казах Милито. За Балерди казах Барези, защото по характеристики, но очевидно не по абсолютно ниво, Балерди ми напомня за тези на Франко: скоростта, с която Барези се втурваше да овладява определени опасни ситуации, интензивността, с която влизаше в единоборствата, увереността, с която организираше играта. Барези беше с тридесет години напред пред колегите си, но принадлежеше към един футбол, много различен от днешния. Именно в тази смесица от модерност и стари ценности виждам приликата. Харесва ми да правя такива сравнения и с момчетата, за да им дам представа за това, в какво още могат да се превърнат“.

И така, що се отнася до обещаващите таланти за бъдещето, треньорът похвали и Лули, Пизили и Гиларди, като ги разгледа и от гледна точка на националния отбор: „Всички те са много позитивни момчета, с желание да растат и да се учат, което не е нещо, което може да се приеме за даденост. Не се чувстват като постигнали всичко, въпреки че вече играят в Серия А на много ранна възраст. Всеки ден излъчват свежест, която е полезна за целия отбор. А освен това притежават качества: иначе останалото не би било достатъчно“. 

Той изказа и ласкави думи за римската публика, за разлика от някои от предшествениците си. „Тази атмосфера оказва огромно влияние. Но както винаги съм казвал, влиянието е положително, а не отрицателно, защото това е среда, изпълнена с голяма страст и голяма любов към собствения отбор, а следователно всички тези елементи са изключително положителни. От моя страна се опитах от самото начало да се впиша с професионализъм, който винаги ме е съпътствал в кариерата ми, като се стремях да бъда оценен за свършената работа. В момента усещам много признание около себе си, а това е и голям стимул да се стремя винаги да оправдавам това доверие“. В последния въпрос към Гасперини го питат какви са достойнствата и недостатъците на този отбор на Рома. „Трудно ми е да посоча недостатъците (смее се, бел. ред.). Със сигурност имаме някои недостатъци, иначе нямаше да имам какво да правя, и затова ще продължа да ги търся, но с все по-внимателно проучване: големите недостатъци сме ги елиминирали. Най-голямото предимство, сред многото други, е, че се създаде голямо единство между обкръжението, отбора, феновете и клуба, и това е нещо, което ти помага да работиш добре и ти дава увереност да постигаш най-добрите резултати“, заключи Гасп.