Мъри Стоилов „шокира“ с много силни думи за собственика на ЦСКА

Треньорът на Гьозтепе Станимир Стоилов даде интервю за Gong.bg. В него той коментира настоящия си клуб, като се спря и на шампионската титла на Левски и развитието на българския футбол.

Каква е оценката ви за изминалия сезон в Гьозтепе? Отборът постигна впечатляващи резултати, но малко не ви достигна да се класирате за евротурнирите.

– Казах и на футболистите, че давам добра оценка на годината и на отбора. В никакъв случай не е перфектна, не е и лоша. Не е перфектна, защото имахме мечта, която подехме всички – фенове, ръководители, играчи и треньори, а именно да се класираме в Европа. До последния кръг бяхме в битката. Смятам, че отборът заслужаваше да бъде в Европа с оглед показаното през годината. Имахме си и нашите грешки. Направихме три равенства, като ни отбелязаха голове след 95-ата минута в продължението. Това трябва да се отчете. Можеше да бъдем още по-добри. Имаше и намеси, които не бяха чисто футболни. Това не е толкова важно и аз никога не съм коментирал тази тема. Смятам, че хората, футболните ръководители и фенове ги видяха и ги оценяват по-добре от мен. Имам предвид съдийски неща, които други хора ги оценяват и коментира. Общо взето сезонът беше добър. По-важното е, че продължаваме да се развиваме като фамилия – имам предвид клуб, отбор, играчи и фенска маса. Нашите играчи продължават да работят усърдно и да ги притискаме да стават по-добри и по-добри, за да можем да изпълняваме целите и задачите си.

Какви ще са целите през новия сезон? Вече обявихте едно ново попълнение в атака. Очакват ли се още такива?

– Предвид начина, по който работим, рано или късно ще постигнем целта си – Европа. С работа и усилия на всички в клуба. Няма да сваляме целта. Ще продължим да мечтаем и да преследваме мечтата си. В клуба има създадена перфектна организация и доста добри връзки между треньори, спортния директор Иван Мансе и президентите, ръководството на клуба и феновете. Смятам, че комуникацията е на много добро ниво и това носи вяра, че ако Гьозтепе продължи да работи по този начин, рано или късно ще стане постоянен участник в евротурнирите. Ние винаги се подсилваме, защото за нашите футболисти винаги пристигат изключително добри оферти, както за играча, така и за клуба. Ние ги продаваме и даваме възможност да направят следващата стъпка. Моята задача като треньор е да има следващият и никога не сме се оплаквали, че продаваме едни от водещите си играчи. Това е стилът и начинът ни на работа. Ще се опитаме с новите играчи да запълним празнините, които остават от напускащите или продадените футболисти.

През миналото лято продадохте Ромуло за 25 млн. евро на РБ Лайпциг. През това се говори, че и Хуан ще премине в друг клуб за подобна сума. Колко е трудно да се намерят заместници на такива футболисти и още по-трудно ли е да се създадат, защото и двамата дойдоха от клубове, където бяха периферни играчи?

– И двете неща са доста трудни. С изходящите трансфери повече информация може да даде нашият спортен директор Иван Мансе. Той показа, че знае как да продаваме и как да купуваме футболисти. По-трудно е да създадеш тези играчи и да ги развиваш. Това е тежък процес. Но това е работата на треньора и затова съм нает. Силата на мен и треньорският щаб е да развиваме отборите и играчите ни, които да държат висока цена. Доста трудно е да се открият реални заместници на играчи от нивото, което достигнаха Ромуло и Хуан. Това обаче е доста добро предизвикателство за новите играчи, които идват – имат пример, знаят къде трябва да стигнат и колко трябва да са добри, за да заместят тези играчи. С изходящите трансфери повече се занимават спортните директори и президентите като цяло. В никакъв случай няма да се разделим с играч под цената, която е определена от нашите собственици.

След трансфера на Ромуло в РБ Лайпциг превърна ли се Гьозтепе в по привлекателен клуб за играчите, които вие искате да привлечете и за отборите от Топ 5 първенствата, които да гледат по-сериозно към играчите на “жълто-червените”?

– Гьозтепе се превърна в клуб, от който всеки иска да вземе играч, защото е добре обучен и добре развит. Това не е следствие на усилията на един или двама човека, а на всички в клуба. Футболистите на Гьозтепе имат качества да играят на много високо ниво. За нас е изключително трудно да намерим точният профил играчи, които хем да са талантливи и млади, хем да не са скъпи. Това е доста сложен процес, но засега се справяме на едно добро ниво. Всички направихме Гьозтепе атрактивен пазар. Същевременно е изключително важно, че футболните резултати на Гьозтепе не страдат. Дори напротив. Миналият сезон имахме по-малко точки и бяхме две позиции по-назад. Сега имаме повече точки и две позиции сме напред. Просто трябва да продължим да се развиваме.

В края на сезона излязоха различни индивидуални статистики. Гьозтепе е отборът с най-много сухи мрежи в Суперлигата, с най-много спечелени въздушни двубои и с най-много спечелени единоборства. Това няма как да не ви радва, въпреки че крайната цел не беше постигната.

– Това са факти, върху които играчите и треньорският щаб работят много. Треньорският щаб непрестенно ги притискаме да стават все по-добри. Аз винаги съм казвал, че треньорите могат да научат играчите да играят добре във фаза защита, но във фаза атака последният пас и завършващият удар, който много тренираме, са повече на индивидуални идеи и класа. Ще продължим да развиваме нашата игра в защита и да се подобряваме значително в завършващата фаза. Имаме доста работа върху нашите атакуващи действия в атака.

През зимата взехте Филип Кръстев. Той обаче получи доста сериозна контузия, за съжаление.

– Филип стартира на едно добро ниво. Беше титуляр в първите 3-4 мача и показа потенциал. След това дойде паузата за националните отбори, където имаше тежко пътуване. Върна се след 20 часа пътуване и се наложи да играе. Имаше видим спад в спортната му форма. Не казвам, че това е причината, но след като цяла плеяда от играчи от чужбина си намериха фалшиво или не извинение да не пътуват, смятам, че футболист като Филип Кръстев, който се бори да намери своя дом, а не постоянно да бъде под наем, не трябваше също да пътува. Никога обаче не ми е минавало през ума да спирам футболист за националния отбор. Винаги съм се радвал играчите ми да играят за националния си отбор. Това беше индивидуално решение на Филип Кръстев, което след това се оказа, че е неправилно. Това се отрази на формата и представянето му. Не искам да мисля, че това може да е дало отражение и на контузията му. Трябваше по-гъвкаво той сам да процедира.

Президентът на турската федерация Ибрахим Хаджъосманоолу няколко пъти каза как Гьозтепе трябва да бъде пример за останалите клубове в Турция. Вие сте един от клубовете с най-нисък бюджет, един от клубовете, който дава най-ниски заплати. Това са цифри, които са публично достъпни. Вие, когато говорите с ваши колеги, става ли Гьозтепе пример за останалите в Турция?

– За мен Гьозтепе е един европейски клуб. Организиран е и изряден към всички – футболисти, треньори, служители, държава и други клубове и агенти. В нашия клуб няма никакви проблеми от финансова гледна точка – всичко се плаща на време и затова президентът на федерацията дава Гьозтепе за пример. И в трансферни суми и в отношения с агенти и играчи е така. Всички трябва да са така, защото иначе няма честно състезание, както казва нашият спортен директор. Много от клубовете дават двойни и тройни заплати, но не плащат след това по 2-3 месеца, както и данъци и дължими суми към клубове и агенти. Така много по-лесно печелят битката с нас за определен играч. Тук, според мен, и турската федерация, и ФИФА трябва да се намесят по-сериозно, за да има честно състезание. Обещават се двойни и тройни заплати, а след това бавиш заплати по 2-3 месеца. Това са неща, които се чуват за част от клубовете. Това не е сериозно и честно състезание. Ние сме наясно, че разполагаме с най-малкия бюджет и може би заплати. Такава е нашата стратегия и политика. Опитваме се обаче с намирането на точните играчи, много работа и тактическа организация да компенсираме тези неща.

През новия сезон предизвикателството в Суперлигата със сигурност ще бъде още по-голямо. Бешикташ ще назначат Винченцо Италиано за треньор, за Фенербахче се споменават Антонио Конте за наставник и Роберт Левандовски за ново попълнение. Фактът, че такива имена продължават да идват в Суперлигата, говори за това колко много се е развил турският футбол в последните години.

– Турската Суперлига вдигна много нивото си и стана привлекателна за много треньори и качествените играчи. Вие изброихте имена, а като кажем само Жозе Моуриньо, е достатъчно, за да разберем на какво ниво е лигата. За мен лично винаги е било чест да се конкурирам и да водя футболни битки с такива имена. Едно е сигурно – всички клубове се опитват да се подобряват. Ние също. Гьозтепе не се плаши от никого в тази тежка конкуренция и ще се опитаме да играем нашия футбол. Най-важното е да останем едно семейство, а когато една фамилия върви заедно, много по-лесно преодолява трудностите и постига резултати. Силата на Гьозтепе е във фамилията, както аз я наричам, а не в един или двама човека.

През миналия сезон Левски стана шампион след 17-годишно чакане. Имахте ли възможност да гледате някои от мачовете на отбора и какво е мнението Ви като цяло?

– Не съм гледал българското първенство и не мога да бъда конкретен за игрови неща. Искам да поздравя всички левскари със спечелването на дълго чаканата шампионска титла. Поздравявам и футболисти, и треньори, които показаха една стабилност и заслужиха шампионската титла. Смятам, че сега е моментът Левски да се опита да надгради и да върви напред.

Въпреки че измина доста време, откакто вие си тръгнахте от Левски, продължава да има коментари за това, че напуснахте. Едни го приемат, а други не….

– За всеки е различно защо и как. За мен беше важно, че дойдохме във фалирал клуб и в трите направления – спортно-технически, финансово и морално, и успяхме да го спасим. Успяхме всички заедно – феновете, работещите в клуба и спонсора, да го изкараме на магистралата. Тръгнах си без скандали и разправии. Не искам да нарушавам принципите си и вижданията си в работата. Не желаех да работя по този начин. При моето тръгване предложих да ни се постави най-високата задача – шампионската титла през следващата година. Ако не я бях изпълнил, щях сам да си тръгна. Това беше преди три години. Радостното е, че три години след това Левски успя да стане шампион.

Вие продължавате да сте част от Сдружение “Левски на Левскарите”. Следите ли как се развиват процесите там и отношението, което взима за случващото се в клуба? Според мен, фактът, че “Левски на Левскарите” е коректив на ръководството на клуба до голяма степен помага на ръководителите да вървят напред.

– Продължам да бъда член на Сдружението, защото вярвах и продължавам да вярвам в този начин на управление. Имам предвид управление като това в Байерн, Барселона, Реал Мадрид, Фенербахче и други турски клубове. Там клубът принадлежи на членовете на клуба и те избират кой да бъде президент, след като всички кандидати представят своя програма. Запали ме това, че всички фен клубове участваха. Аз не съм бил нито идеологът, нито човекът, който е бил най-активен в създаването. Сираков ходеше на всички срещи и той програмираше идеята на Сдружението. Аз повярвах в това нещо и стоях зад тази идея. Продължавам да мисля, че това е най-доброто за Левски. Не съм от хората, които лесно се отказват от това, което мислят или да си сменям постоянно позицията и може би на моменти това не е много добро. Това обаче са моите принципи. Винаги съм знаел на коя страна съм и къде стоя. Продължавам да вярвам, че това е добра идея за съществуването на нашия клуб. Смятах, че феновете, сдружението и работещите хора в клуба можеха сами да си създават европейски Левски. Средствата да се генерират от работещите в клуба, с няколко добри спонсора и неизменната помощ на феновете. Левски беше спасен от феновете, работещите в клуба и спонсора. Аз продължавам да вярвам, че Левски щеше да е още по-народен и да изглежда по начин, по който изглеждат големите клубове в света. Пример е Байерн Мюнхен, където клубът се управлява от футболни хора, а принадлежи на привържениците с членска карта.

Сега Левски има нов собственик. Нека да видим как ще се развие клуба. Спортно-технически трябва да се наложи като хегемон в българския футбол. Сега е моментът за това. Същевременно ангажимент на Сдружението е, защото в него участват фенове и фенски организации, да бъде коректив на което и да е ръководство. Дори Левски да е станал клуб на народа. Аз чух всякакъв вид простотии и български глупости, дори такива, че аз съм искал да взимам акциите или да взимам клуба. Нито на мен, а и от това, което съм чувал, на нито един член не е минавало през главата да бъдат акциите в Сдружение или лично в мен. Идеята винаги е била Левски да бъде на народа. Тези фалшиви истории и фалшиви разказчета е време да спрат. Аз винаги съм следвал идеите и плановете, които съм имал. В повечето случаи съм успявал в крайния резултат. Сдружението не беше моя идея, а на привържениците. Впоследствие само видяхте какво се случи.

Лично на мен не ми хареса начинът, по който стана предаването на властта и акциите. След като Sport Republic ги искаха, от клуба казаха, че щели да питат хората, щяло да бъде поставено на обсъждане с феновете. Сега се появи нов инвеститор, който се надявам да бъде добър, но клубът се продаде тихомълком без да се дискутира с никого. Най-смешно ми стана, че няма да се обявяват параметри по сделката, след като твърдим, че Левски е отборът на народа и е на хората. Навсякъде по света се обявяват сделки, когато се отнася за клубове. Това беше нещо, което аз лично не харесвам. Когато Sport Republic пита за Левски изкараха хиляди точки, сателити. Говориха как щяло да бъде обсъждано с фенове, с хората, сега сигурно и директорите в клуба и спонсорите не знаеха, че ще бъде продаден на нов инвеститор. Новият инвеститор показа най-важното – желание и заявка, че ще строи стадион. Това е жизненоважно за Левски. Но пак казвам – с добра работа в клуба, спонсори и привърженици през тези три години, вече можеше да е започнало строителството на стадион със собствени средства.

Какво е мнението ви за това, което се случва в ЦСКА и Лудогорец?

– Собственикът на ЦСКА е модел за подражение. Оттук нататък хората в клуба трябва да направят така, че футболните успехи да отговарят на инвестициите на собственика. Лудогорец вече е показвал, че след неуспехи знае как да се върне на пътя на успехите отново. Те имаха такъв пример след едно злополучно отпадане от Европа, но успяха бързо да намерят пътя към успеха. Хората, които работят там, знаят как да намерят този път. При тях обаче явно има значително отстъпление на футболния терен.

Успяхте ли сега да гледате двете контроли на националния отбор? Въпреки че става дума за приятелски мачове, България се изправи срещу съперници от много ниско ниво, но не успя да победи нито Черна гора, нито Молдова.

– Нямах желание да гледам мачовете. Може би да съм хвърлял по едно око. За мен България не притежава достатъчно ниво на играчи, за да се конкурира със средноевропейско ниво отбори. България трябва да произведе кадри, клубовете трябва да произвеждат по-добри български играчи. Има някакви наченки на млади играчи, които се показват. Твърде далеч сме обаче да се конкурираме с другите. Подобряването на националния отбор идва със сериозна работа и подобряване на играчите в клубовете. За пример мога да дам и Левски. Когато се върнах, нямаше нито един национал на България. Седем-осем месеца по-късно шест човека бяха национали на България, пет от които бяха титуляри. Тогава треньор беше Младен Кръстаич. Това показва, че когато в един клуб се работи добре, играчите се развиват.

Знам също така, че треньорът на националния отбор е много тънкообиден. Дадох едно изявление, в което казах, че поне треньорът на националния отбор трябва да бъде сериозно име и да има визитка зад гърба си. Без да искам да обиждам някого от сегашните, бившите или новите, които ще дойдат. Това ми е било винаги мнението. Не визирам някой конкретно, колкото и някой да се припознава. Като нямаш отбор, поне трябва да имаш успял треньор. Ако имаш отбор, понякога не ти трябва и треньор.

Ще бъде ли положително за българския футбол това ново правило, което се въведе за футболист до 23 години?

– Лимитът има някакви положителни черти, но аз не съм бил привърженик на силови методи на лимит. Това понякога води до високи цени на младите играчи. Самите клубове трябва да имат планове и стратегии за развитието на собствените си играчи. Понеже ние не можем да създадем достатъчно добри български играчи, футболните ръководители са принудени да правят лимит. Какъвто и лимит да имаш, ако не работиш достатъчно добре, не можеш да развиеш играчи, които да ти носят резултати. Всички искаме да работим и да играем в чужбина, но се превръщаме в диктаторска държава. Може би сме единствената държава в Европейския съюз, която има някакви лимити за българи. Това ми прилича малко на това, което беше в Казахстан. Минах и през това – по пет-шест местни играчи да играят. В Турция сега също има ограничена бройка чужденци, но там са 14. Аз не смятам, че кой знае колко ще помогне това правило. Помощта идва от това да работим. Треньорската професия в България беше унищожена. Ние треньорите спомогнахме за това, защото дори не можахме да създадем един синдикат, който да ни защитава или помага. Не можахме да се развием достатъчно, за да имаме ниво, което да ни гарантира тропане по масата, че без нас не може. Затова и голяма част от водещите ни отбори прибягват до чуждестранни треньори. Трябва да се опитаме да работим по-добре и да показваме уважение и респект към успелите треньори, които постигат резултати в България – и българи, и чужденци. Освен това, ние треньорите, сме длъжници на нашите футболисти.

Аз винаги съм казвал, че футболът не е само футбол, а футболен бизнес. От много години насам. Ние трябва да се опитаме да сменим принципа, в който собствениците дават едни пари, а ние да ги похарчим. Трябва да направим така, че след няколко години работа да направим така, че собствениците да не се налага да дават много пари, а клубът да заработва достатъчно, за да се самоиздържа.