ПСЖ заслужи правото си да влезе в отбраната компания на европейския клубен елит. Парижани и досега бяха поставяни там на базата на финансовата си мощ и звезден състав. Липсваха само характерът и самочувствието, които правят големите наистина големи. Не толкова с елиминирането на носителя на Шампионската лига Байерн, а с начина, по който го направи, ПСЖ си заслужи мястото сред богоизбраните. Сега на полуфинала срещу Манчестър Сити извоюваният статут трябва да бъде защитен. Без значение на крайния изход от сблъсъка вече спокойно може да се каже, че ПСЖ е голям и незаобиколим фактор в европейския елит.

Ако има сладки загуби, то 0:1 на „Парк де Пренс” със сигурност е най-сладката за парижани след 3:2 в Мюнхен. Детронирането на шампиона винаги дава и емоционален бонус, но стореното от ПСЖ в реванша не може да бъде подминато с лека лъка. Защото домакините го изиграха коренно различно от предишния срещу Барселона. Срещу каталунците, макар и с добре постланото 4:1 на „Ноу Камп“, футболистите от ПСЖ дадоха достатъчно шансове на съперниците си да повярват, че чудото е възможно. И полученото 1:1 до голяма степен си бе чист късмет.

Срещу Байерн подобна картина липсваше. Домакините в нито един момент в мача не се отклониха от тактическия замисъл и не се поддадоха на паника. Малцина биха издържали, при положение че съперникът се казва Байерн, повел е в резултата и има цяло полувреме пред себе си да вкара нужния втори гол. Безспорно домакините танцуваха по тънък лед и във всеки момент ходенето по ръба на бръснача можеше да се превърне във фатално за тях. Второ попадение във вратата на Кейлор Навас съвсем би объркал сценария им, поставяйки ги в кошмарна ситуация. Затова в подобни деликатни моменти класата и късметът вървят ръка за ръка.

Факт е, че домакините не допуснаха напрежението да ги завладее и продължиха да действат методично и стабилно като отбор. Без изритани топки, бавене на времето и различни тарикатски номера, а като тим, в който звездните нападатели Килиан Мбапе и Неймар не се притесняваха да изпълняват и дефанзивни функции. Това вече говори за новото качествено ниво, на което се изкачи тимът, впрягайки индивидуалността в името на колектива. Затова парижани не допуснаха да страдат до такава степен, след като бяха жестоко тероризирани на „Алианц Арена”.

Разбира се, френският гранд все още е далече от съвършенството и не всичко му се получава. Но да не забравяме, че в хода на сезона бе извършена треньорска смяна и Маурисио Почетино реално действа в движение и пипа внимателно наследството на Томас Тухел.

На полуфинала обаче ПСЖ първо ще е домакин и това поставя тима в различна ситуация. Досега принцовете си свършваха работата като гости, след което вкъщи довършваха започнатото. Стратегията ще е друга и от нейната реализация ще зависи дали ПСЖ ще затвърди вече завоювания статут.

За сегашния вариант на парижани безспорно за предпочитане е ролята на дебнещия ловец. Когато съперникът е настроен офанзивно и има възможност за бърз преход към атаката и пространство за демонстриране на таланта на Неймар, Мбапе и Анхел ди Мария. Ако това трио е на крилете на вдъхновението, за съперника става страшно. И резултатът на „Парк де Пренс“ със сигурност би бил различен, ако този път на баварската врата не бе един безпогрешен Мануел Нойер, а съдбата не бе сключила облог с Неймар колко греди ще удари. За Мбапе пък остава за домашно как да се справя със засадите, след като баварските капани на 6 пъти го оставиха в офсайд…

Отсъствията на контузените Роберт Левандовски и Леон Горецка, както и на карантинирания Серж Гнабри се отразихафатално на Байерн. В същото време обаче трябва да се признае, че с Макиньос, Марко Верати, Алесандро Флоренци и дори Мауро Икарди ПСЖ е съвсем различен отбор. В крайна сметка сега радостта е за парижани и отмъщението, колкото и да е относително предвид загубения финал на „Луш“ (0:1), е факт. Целта обаче вече е Истанбул.

Материал на "Тема спорт"