България дълбае дъното: Година на загубената надежда

Победа, равен и 6 поражения - това е балансът на българския национален отбор по футбол през настоящата календарна година. 

Поредната загубена такава за трикольорите, в която пропадането продължи с бясно темпо. Година на надеждата, че чудото може да стане и да се класираме на европейското първенство.

Надежда, която се оказа голяма заблуда. Балонът ни се спука още в първия плейоф с Унгария у дома - 1:3 на 8 октомври и така евентуалното участие на континенталния шампионат в група с Германия, Португалия и Франция си остана далечен мираж.

Днес трикольорите гостуват на Ейре в последен мач от своята група в Лигата на нациите. Единственото ни равенство през 2020-а бе именно срещу ирландците в срещата в София -1:1, в която ни изравниха в добавеното време.

Това беше и единственият ни сравнително добър мач през годината, която започна с домакинска загуба от Беларус с 0:1 в контрола, в края на февруари.

В другия ни приятелски двубой за 2020-а дойде и победата с 3:0 над най-слабия национален отбор, срещу когото някога сме играли - Гибралтар. Затова днес в Дъблин трябва да избегнем срама да не останем само с този "успех". 

Отделно трябва да се опитаме да предотвратим и изпадане в Лига С. Но реално погледнато на нас там ни е мястото. Да слезем още едно стъпало по-надолу ще ни приляга, защото е видно, че с отборите от Лига В няма как да се надиграваме.

Впрочем благодарение на силното ни представяне в Лига С в предишното издание на Лигата на нациите с Петър Хубчев успяхме да стигнем до баража с Унгария.

Вместо да се заблуждаваме, че имаме сили да сме в по-горната група или пък да се класираме на европейското първенство, можеше да използваме 2020 година да обиграем един нов състав, наистина подмладен, а не и тези 366 дни да отиват на вятъра.

Младежите показаха, че в тях има хляб и спокойно можеше доста по-смело да бъдат хвърлени в боя. Но за поредна година предпочетохме да се въртим в омагьосан кръг.

Интересното е, че и през календарната 2019-а останахме с една победа - 1:0 над Чехия в безсмислена евроквалификация, но и три равенства. Успехът пак е на сметката на Георги Дерменджиев.  На 99% двубоят с Ейре днес ще му е последният начело на трикольорите. Крайно време е да се сложи точка на излагациите с този треньор и избраниците му. 

Договорът на Дерменджиев е до края на месеца, а все по-усилено се говори, че негов наследник ще е селекционерът на младежите Александър Димитров. А затова какво направи Бат Гошо, говорят цифрите - 10 мача начело на България, 2 победи, 1 равен и 7 поражения. 

Да, по-добре е от при Краси Балъков, но само по отношение на математиката. Играта все така я няма, а се изредиха около 50 различни футболисти... За сравнение ще дадем 10 септември 2019 година. Тогава паднахме с 1:3 от Ейре в Дъблин, в контрола начело с Балъков.

От започналите тогава днес може да се появяват на терена само трима - Кристиан Димитров, Кристиян Малинов и Божидар Краев. Твърде малко за 14 месеца по-късно. А без гръбнак отбор прави ли се? Пропиляхме твърде много време, в което селекцията можеше да бъде подмладена и да се тръгне по нов път. 

Материал на "Тема спорт"