Никой не е там, за да бъде втори

Бащата на звездата във Формула 2 Никола Цолов – Димитър Цолов, даде обширно интервю специално за Веселин Коларов от Bloomberg Businessweek. В него той разказва за началото на пътя към световния автомобилен спорт, огромните финансови предизвикателства, семейните избори и цената на мечтата за Формула 1.

В откровения разговор Цолов говори за трудните моменти, непрестанната битка за финансиране, ролята на семейството и философията, която ги е водила през последното десетилетие. Той споделя и как оценява представянето на Никола през настоящия сезон във Формула 2, както и какви са следващите големи цели пред младия български талант.

- Как започна интересът му към картинга?
- Никола като дете обичаше да си бръмчи с колички, да кара колело и имаше една картинг количка от тези, на които въртиш педали, за да се движиш. Разбира се, там скоростта е много ниска, но може би именно това е основата да управляваш „нещо на колела“. Когато порасна достатъчно, за да го пускат на картинг, започнах да го водя на картинг пистата в Ring Mall в София. Разбира се, веднага си „паснаха“. И започнахме да ходим редовно през лятото.

След това се появи обява за картинг академия за млади пилоти, в която го записахме, като целта ни беше по-скоро да придобие добри умения за шофиране от гледна точка на безопасността, когато порасне. Но се оказа бърз и постепенно стигнахме до професионалния картинг. След две години последва Италия, която е „меката“ на картинг спорта, а в нейните шампионати се събират най-добрите пилоти от цял свят, за да премерят сили. Така, сезон след сезон, след три години стигнахме до Формула 4.

- Кога разбрахте, че Никола има потенциал за професионален автомобилен спорт?
- Да си в Топ 10 в Световните картинг серии е повече от показателно. От друга страна, в началото не сме имали подобни намерения. Доста хора от света на моторните спортове ни казваха, че Никола има талант, но често гледахме на това с недоверие и се питахме дали не е просто търговски подход към нас.

Все пак професионалният автомобилен спорт е изключително финансово интензивен. Дори професионалният картинг е много скъп. Но където и да отидехме, Никола беше бърз, а когато покажеш скорост, отборите започват да те канят при тях. В моторните спортове скоростта е валутата, по която всички те оценяват.

И макар да не разбираш много-много за какво става въпрос, ако в „меката“ на картинга – Световните картинг серии – детето ти се представя добре, си длъжен поне да направиш всичко, което зависи от теб, за да го подкрепиш. Или поне такова е нашето разбиране – моето и на съпругата ми.

- Кои бяха най-трудните моменти в първите години? Заминаването за Италия, което е наистина много смела стъпка, знаейки каква е историята, или е имало и други, по-трудни?
- Всяка година основният проблем е финансирането. Всяка нова категория изисква по-голям бюджет и попадаш в непрекъсната спирала по набиране на средства. За да можеш да продължиш в моторните спортове, освен скоростта на пилота е ключово и финансирането. Това е реалността. Парите няма да ти купят купата, но липсата им ще те лиши от важна подготовка. А доколкото разбирам, това напоследък важи за всеки спорт на високо ниво.

В началото, разбира се, беше най-трудно. Никой не се интересува от теб, липсват резултати, липсва доверие, а непопулярността на спорта в България води до почти нулево финансиране. Всеки чака да види как ще се развиеш. Малко са тези, които са готови да заложат „на зелено“ – на едно дете, а не на отбор.

Какво ще стане, ако в пубертета реши, че иска да бъде музикант или художник? А за да покажеш резултати, ти трябва подготовка. За подготовката е необходим бюджет. За да отидеш в добър професионален отбор, трябва да се ангажираш за цял сезон или поне за най-важните шампионати и подготовката към тях. В противен случай трудно можеш да бъдеш конкурентен. За да се бориш с най-добрите, трябва да натрупаш достатъчно състезателен опит през сезона.

- Имало ли е момент, в който Никола е искал да се откаже или е бил истински разочарован? Как успяхте да го убедите да продължи?
- Никола никога не е искал да се откаже. Разочарованията са част от пътя. Падаш, ставаш и продължаваш. Това е процес. Той калява.
Ако искаш да си там, трябва да обичаш това, което правиш. Иначе не би оцелял психически. Ако искаш да се откажеш, може би това така или иначе не е твоето „нещо“. Ако наистина обичаш това, което правиш, не мисля, че има сценарий, в който сам се отказваш.
Обаче аз всяка година се отказвам поне по пет пъти. И обикновено, след като си почина и се наспя, на следващата сутрин ми идва някоя нова щура идея. И ето ни тук – десет години по-късно.

- Коя е най-голямата жертва, която семейството направи?
- При нас не бих използвал думата „жертва“, защото всичко е въпрос на осъзнат избор. Когато имаш цел, всичко останало става второстепенно. Да, от материална гледна точка сме се лишили от много неща, но същевременно получихме много други, които не се купуват с пари – емоции, преживявания, нови приятели, широк мироглед и постигнати цели, за които дори не сме подозирали, че могат да ни се случат. Но животът е именно това – едно голямо приключение. И поне за нас си струва.

- Как се променя ролята на бащата, когато детето стане професионален спортист?
- По отношение на спорта това е много труден въпрос за мен, тъй като винаги съм бил далеч от спорта и поне в това отношение не съм човек за пример. За щастие, когато работиш последователно в една посока, започваш да срещаш хора, които споделят същата визия и са готови да помогнат.

Това, което направихме като семейство, беше да се научим да учим бързо в движение, година след година, и да се постараем да осигурим всичко, което зависи от нас, за да се случат нещата – докъдето успеят да се случат. Бяхме си казали: стъпка по стъпка и докъдето успеем да стигнем. И някак си това проработи.

Доста хора ни се подиграваха и ни съветваха да се откажем. Всичко се случваше, а и все още се случва, в движение. Няма нищо сигурно. Но ако се постараеш и опиташ, има поне 1% шанс да промениш нещо, докато ако се откажеш, имаш 100% гаранция, че няма да се случи нищо. Трябва да си гъвкав, но без да губиш фокус.

- Колко трудно е да се финансира кариера в автомобилния спорт?
- Много. 9,9 от 10, а може би и повече. Статистически е по-вероятно да те удари гръм от ясно небе, отколкото да стигнеш до Формула 1. А Road to F1 е сериозна инвестиция. Като пари. Като време. Като отдаденост. Като лишения.

Като цяло навсякъде по света финансирането идва от семействата и/или от частни спонсори и компании. Има приказно богати хора. Разбира се, има и държави с традиции и политики в тази посока, които също оказват подкрепа.

Ако говорим за България, това, което би помогнало, е компаниите да получат повече стимули и облекчения, за да подпомагат различни спортове, включително и моторните спортове. Не всички ще станат професионални пилоти, както не всеки, който се занимава с изкуство, става професионален артист. Но малко по малко придобитите умения водят до по-висока безопасност на пътя.

Друг важен фактор за финансирането е медийното отразяване и популяризирането на моторните спортове. Това ги прави по-привлекателни за рекламодателите и улеснява талантливите състезатели в намирането на финансиране.

- Няма по-подходящ човек от Вас в момента за следващия въпрос: Какво трябва да знаят българските компании за инвестициите в млади спортни таланти? Това е наболяла тема за всички спортове у нас...
- Че има невероятно много млади и талантливи деца, които са „диаманти, заровени в калта“. Ако не ги открием, те ще си останат там.
Според мен в България спортният мениджмънт все още не е достатъчно развит. А това отваря огромен потенциал за развитие. Тези диаманти имат нужда от шлифоване. Инвестицията в младите е инвестиция в бъдещето ни.

Не всички ще стигнат до върха и ще се превърнат в големи успехи, но въпреки това вярвам, че си струва. Да, рисковете са много, но всичко е въпрос на управление и стратегия. По света има отлични практики, от които можем да черпим опит.

Инвестицията в младите е маратон, а не спринт. Това е стратегически въпрос. Всяко време има нужда от своите герои и лидери. Защо те да не са българи?

Най-важното е да не се отказваш. Аз лично все още нямам напълно смислено обяснение как точно работи това, но съм убеден, че всичко се връща. Нужно е търпение.

- Какво бихте посъветвали родители на деца, които мечтаят за кариера в моторните спортове?
- Всеки има свой собствен път и, ако погледнем хората, достигнали най-високото ниво, ще видим, че историите им са много различни. Затова предпочитам да не давам съвети, а просто да споделя нашия опит:
• Всяко дете има собствен път и собствена индивидуалност.
• За да преминете през трудностите, детето и семейството трябва истински да обичат това, което правят.
• В моторните спортове това е семеен проект. Ако не сте заедно в него, по-добре да остане хоби.
• Бъдете готови за сериозни лишения.
• Бъдете готови да инвестирате многократно повече време, усилия и средства, отколкото първоначално сте си представяли.

- Вие сте компютърен специалист и заради това ще Ви задам и следния въпрос: Ако Никола беше стартъп, каква инвестиция щеше да е днес?
- Никола вече не е идея или обещаващ прототип. Той е стартъп, преминал фазата на доказване на продукта и достигнал реална пазарна валидация.

Титла във Формула 4 в Испания, вицешампионска позиция във Формула 3, победи в Монако, членство в Red Bull Junior Team и победи във Формула 2 показват, че „продуктът“ работи в реални условия и срещу най-силната конкуренция в света.

От инвестиционна гледна точка той вече не е Seed инвестиция. По-скоро е компания от етап Series A или дори Series B – с доказан модел и ясно очертана пътека към най-високото ниво в автомобилния спорт.

Рискът остава висок, защото във Формула 1 съществуват едва 22 места. Но потенциалната възвръщаемост е изключително голяма. Малко стартъпи достигат статут на еднорог, а още по-малко пилоти стигат до Формула 1.

Никола вече е сред много малкия процент хора, които реално имат шанс да го направят.

- Имало ли е оферти или партньорства, които сте отказали въпреки финансовата изгода?
- Не всяко партньорство е подходящо, дори когато носи финансови ползи. Важно е да има съвпадение на ценностите, дългосрочна визия и възможност то да бъде реализирано качествено.

Макар да се нуждаем от сериозно финансиране, трябва да се съобразяваме с много фактори, което прави процеса още по-труден. Тук влизат ангажиментите към F1 Academy, състезателният календар, който е изключително натоварен, но същевременно и много динамичен, както и различните регулации и политики, с които сме длъжни да се съобразяваме.

- Как се справяте с напрежението по време на състезанията? По-трудно е за родителя или за пилота?
- Всеки от нас има свой собствен ритуал за справяне с напрежението. Най-общо казано, всеки си прави някаква форма на ментална настройка по свой собствен начин. Дали чрез медитация или нещо подобно, което помага за концентрацията и фокуса.

На въпроса за кого е по-трудно – това е интересен въпрос, но ми е трудно да направя сравнение. За всеки усещането е различно. Предполагам, че за пилота винаги е най-трудно.

От друга страна, ние като родители, след толкова години и толкова състезания, продължаваме да се вълнуваме така, както и преди десет години. Не толкова защото се страхуваме, че нещо може да се случи, а по-скоро защото преживяваме всяка секунда от състезанието изключително емоционално.

Емоциите, които те заливат, са огромни. Има уикенди, в които на никого не му е до храна и пропускаме обяда, докато не приключи състезателният уикенд и напрежението не спадне.

- Какво правите, когато Никола се съмнява в себе си?
- Съвсем нормално е човек понякога да се съмнява в себе си. Съмненията са част от развитието на всеки, особено когато си поставя високи цели. Но увереността не идва от това никога да не се съмняваш. Истинската увереност идва от способността да продължаваш напред въпреки съмненията.

В спорта, както и в живота, няма шампиони без трудни моменти. Разликата е в начина, по който реагираш на тях. В такива моменти се опитваме да насочим вниманието към постигнатото дотук и към препятствията, които вече е преодолял. Това помага да погледне на ситуацията в перспектива и да си припомни колко дълъг път вече е извървял.

- Как Ви се отразяват последните седмици, изпълнени с драми и обрати?
- Емоционален ролеркостър, комбиниран с хронично недоспиване. Всъщност това важи за повечето състезателни уикенди. Някои са изключително драматични, други – по-малко, но всичко това е част от приключението.

Най-важното е да не губиш фокус. Научили сме се, че когато един уикенд приключи, той остава в миналото. Точка. Пред нас стои следващото предизвикателство и трябва да насочим цялото си внимание натам.

По-тежко е, когато има голяма пауза между състезанията. Когато стартовете са близо един до друг, някак нямаш време да преживяваш отново и отново случилото се. Гледаш да си починеш, да се наспиш и продължаваш напред.

- Ако трябва да оцените сезона на Никола до момента, какво Ви радва най-много и какво все още бихте искали да видите от него?
Сезонът дотук според мен заслужава оценка между 8,5 и 9 от 10. Нека бъдем реалисти – никой не е там, за да бъде втори. Една трета от грида са реални претенденти за титлата. Толкова силен състав във Формула 2 не е имало отдавна. Конкуренцията е изключително ожесточена и на много високо ниво.

Никола е втори в класирането въпреки няколко решения (б.р.: интервюто е направено, преди Никола Цолов да се изкачи на лидерската позиция, на която се намира и в момента), които според нас можеха да бъдат интерпретирани по различен начин. Радвам се, че заедно със спонсорите му успяхме да осигурим адекватна и навременна подготовка за новия клас. Никола се представя отлично. Не сме го виждали толкова дисциплиниран и мотивиран, колкото е в момента.

Ако ме бяхте попитали преди началото на сезона, щях да кажа, че целта е една победа и една полпозишън за целия сезон, както и борба за подиуми. В момента ситуацията изглежда значително по-оптимистична.

Никола е бърз, което е най-важното. Автомобилът на Campos също е конкурентоспособен. Не е реалистично да се очаква, че във всяко едно състезание ще разполага с най-добрата кола на стартовата решетка, така че поне засега представянето е на необходимото ниво.

Какво бих искал да видя още? От Никола – същата отдаденост и постоянство. Може би понякога трябва да поема по-малко рискове, дори това да означава по-малко зрелищни изпреварвания и по-скучни състезания, но с повече точки на финала. От друга страна, това е Никола. Това е неговият стил.

Бих искал също да виждам правилата да се прилагат последователно и в интерес на спорта, а не само заради самите правила. Но това е дълга и донякъде горчива тема, която не е под наш контрол.

- Преди началото на сезона имаше ли поставена конкретна цел – непременно титла, след като самият Никола говореше за по-предпазлив подход след Монако?
- Както споменах по-рано, никой не е там, за да бъде втори. Титлата винаги е била целта както за Никола, така и за отбора. Това е основната задача. Минимумът е място в Топ 5.

Истината е, че можеш да станеш шампион по точки дори без нито една победа, а ако трябва да сме по-реалистични – дори и без подиум, стига постоянно да завършваш сред първите пет. Победата в конкуренция с още седем-осем пилоти, които са на сходно ниво, изисква поемането на сериозни рискове. А те невинаги се отплащат.

Ако караш по-консервативно, вероятността да стигнеш до финала е по-голяма, а това означава точки. Може да са по-малко, но са постоянни и сигурни.

- През годините сигурно сте си представяли много сценарии. Представяли ли сте си момента, в който Никола печели състезание във Формула 1 и звучи българският химн? Как изглежда тази картина във Вашето съзнание?
- Мисля, че си представяхме тази картина още в самото начало, през първите години в картинга. Тогава бяхме доста наивни и реално не знаехме в какво се впускаме. Днес дори ми е забавно, когато се сетя колко наивни сме били.

През последните години не си правим грандиозни планове. Всъщност никога не сме си правили. Всичко е много гъвкаво и се планира година за година. Не че не бихме искали да имаме по-ясна дългосрочна перспектива, но реалността е такава.

Що се отнася до крайната цел, тя остава непроменена – Формула 1 и победа във Формула 1. Но там има огромен брой фактори, които влияят на крайния резултат и трябва да бъдат отчетени. Просто има изключително много работа, докато се стигне дотам, и е важно да останем фокусирани и здраво стъпили на земята.

- Какво никой не знае за пътя на Никола досега?
- Че преди две години беше почти сигурно, че ще кара колело, а не във Формула 3. Освен това малко хора знаят каква всъщност е цената на пътя към Формула 1. И не говоря за парите.

Цената са усилията, разочарованията, десетките неуспехи, както неговите, така и моите грешки в стратегически план, лишенията и, разбира се, непрестанната битка за финансиране.

Но в крайна сметка малцина се интересуват от тези неща. Накрая всички гледат само резултата. Може би някой ден ще разкажем и тази история. Засега предпочитаме тя да остане на заден план.

- Ако можехте да върнете времето назад, какво бихте направили различно?
Може би щяхме да започнем с картинга две години по-рано. Може би щяхме да започнем директно в Италия.
Тогава пътят вероятно щеше да бъде различен, но не знам дали това щеше да доведе до Формула 4 или до Red Bull Junior Team. Както казват старите хора – всяко зло за добро.

Досега всяка трудност в крайна сметка е водила до положителна промяна. Така че, ако трябва да бъда честен, вероятно бих направил само козметични промени.

В основата си пътят пак щеше да бъде същият. Не защото е бил перфектен, а защото това е пътят на Никола. И защото очевидно работи за него. Както казват инженерите: „Работи ли, не го пипай!“

- Кой разговор с Никола никога няма да забравите?
- Вероятно някой от безкрайните ни и напълно безсмислени спорове върху задачи по математика.

- Кои са Вашите идоли в моторните спортове?
Всяко поколение има своите герои. За мен исторически на първо място е Аертон Сена. Вероятно той беше първият ми истински идол във Формула 1. След това отново се върнах към спорта покрай Фернандо Алонсо. А от съвременното поколение Макс Верстапен за мен е безспорният номер едно. Невероятен пилот. Направо извънземен.

Разбира се, харесвам и много други пилоти във Формула 1, всеки със своята индивидуалност и стил. Когато гледам Формула 1, а и това, което виждам във Формула 2 и Формула 3, оставам с впечатлението, че всички са на изключително високо професионално ниво. Честно казано, не се чувствам достатъчно компетентен, за да давам оценки на подобно ниво.

Сред най-младите пилоти във Формула 1 Кими Антонели е изключителен талант. Цялото ни семейство искрено се радва на неговото развитие и успехи.

- Вие лично качвали ли сте се някога в болид – било преди Никола Цолов да започне да се състезава, или след това?
- Ха-ха! Мисля, че това би ме убило доста по-бързо, отколкото ми се иска. Дори не съм физически подготвен за професионален картинг, камо ли за болид от Формула 3 или по-висок клас.

Тези автомобили са като еднорози, които непрекъснато се опитват да те изхвърлят от гърба си. Изключително трудни са за управление и изискват не само талант и умения, но и сериозна физическа подготовка. Обожавам високите скорости и адреналина, но мисля, че моето време вече е отминало. А когато бях по-млад, по една или друга причина просто не поех по този път.

Снимка: БГНЕС