Може и да сте забравили, че такъв футболист въобще съществува - но някога той беше не просто обещаващ плеймейкър, но и лице на съвременния японски футбол. В Борусия Дортмунд беше звезда редом с Роберт Левандовски, а самият сър Алекс Фъргюсън му предрече голямо бъдеще.

Днес за Шинджи Кагава не се чува почти нищо и той е изпаднал в забвение в белгийския средняк Сент-Трюиден ВВ, като дори там почти не играе. Преди това пък беше останал без отбор след само 3 мача като титуляр за една година в ПАОК. Съществуваха спекулации, че безпътицата ще го накара да прекрати кариерата си още на 32 г.

Иначе в родината си Шинджи Кагава няма как да не е футболна звезда. Той има близо 100 мача за националния си отбор и е участвал на две световни първенства, демонстрирал е много пъти най-важните качества за един плеймейкър: креативност, визия, точни подавания, експлозивност, усет за пласиране и способност сам да завършва атаките. Неговата кариера обаче не се разви по план, колкото и обещаващо да беше началото.

На 21 години Кагава навлезе в европейския футбол с екипа на Борусия Дортмунд в едно важно лято за тима. В същия трансферен прозорец беше привлечен и талантлив млад нападател от Лех Познан на име Роберт Левандовски. Двамата сформираха прекрасен тандем в обновения състав, ръководен от Юрген Клоп, а на Кагава не му трябваше много време за адаптация.

Японецът отбеляза 8 гола в първите си 18 шампионатни мача, включително два при триумфа в местното дерби срещу Шалке. За съжаление, атакуващият халф счупи костица на крака по време на Азиатската купа през януари 2011 г. и пропусна по-голямата оставаща част от сезона.  Но вече беше дал своя принос и накрая вдигна шампионския трофей заедно със съотборниците си - Борусия успя да изпревари хегемона Байерн Мюнхен и да спечели Бундеслигата.

Следващата година беше още по-добра за Шинджи Кагава, тъй като Дортмунд постигна единствения дубъл в историята си, а японецът допринесе с 13 гола и 9 асистенции. Във финала за Купата на Германия "жълто-черните" разбиха Байерн с 5:2, като още в третата минута резултатът беше открит от Кагава. По-късно Левандовски направи хеттрик, подпомогнат и с една асистенция от халфа.

Всичко това беше достатъчно да убеди сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед извадят 12 млн. паунда, за да привлекат първи японски футболист в историята на клуба. В този трансфер от лятото на 2012 г. подбудите не бяха само футболни - Кагава трябваше да върви по стъпките на Парк Джи-Сун и да се превърне в новия любим "червен дявол" на нарастващата фен база от Източна Азия.

свързани статии

За разлика от корееца обаче, Кагава изпитваше доста трудности с адаптацията към Премиър лийг, а опитът от Бундеслигата не се оказваше достатъчен. Забави го и контузията в коляното, получена през октомври и извадила го от игра за близо три месеца.

Все пак Шинджи притежаваше качества и се случваше да ги покаже, както при хеттрика срещу Норич през март 2013 г. Това беше мечтаният мач за него, в който да разгърне най-силните си страни: хладнокръвния завършващ удар, фантазията с топка в краката, увереността и верните инстинкти в атака.

Виждайки такива проблясъци, Фъргюсън до последно вярваше на Кагава. След трите гола срещу Норич, мениджърът заяви пред медиите, че Кагава ще покаже най-доброто от себе си през следващия сезон.

"При него имаше някои спънки след идването му, пропусна един период, докато беше контузен. Но е страхотен играч и много добър в завършването на атаките, днес го видяхме", уверен беше Фърги.

Вторият сезон на Кагава на "Олд Трафорд" обаче се оказа и заключителен. Халфът изпита незабравимите емоции при изпращането на великия шотландец и даже се разписа в последния мач на сър Алекс - лудото равенство 5:5 срещу Уест Бромич.

Години по-късно Шинджи призна, че това е бил най-яркият момент за него в Юнайтед заедно с хеттрика му. А накрая на кампанията Кагава стана шампион с Юнайтед.

Както и много други играчи от онзи състав, той никак не впечатли под ръководството на наследника на Фъргюсън Дейвид Мойс. През новия сезон не се разписа нито веднъж в 30 двубоя и загуби мястото си сред титулярите заради изгряващата звезда Аднан Янузай.

Най-ниската точка за японеца в печалния сезон дойде, когато той пропусна домакинската загуба от Нюкасъл, тъй като влезе в болница за преяждане.

"Беше му зле, смяташе, че е ял твърде много и трябваше да му прочистят стомаха, но мисля, че вече е окей", наложи се да разяснява Мойс.

Когато на мениджърския пост се настани строгият Луис ван Гаал, той обяви Кагава за ненужен и играчът набързо беше върнат на Борусия Дортмунд за 7.2 млн. паунда. Уви, вторият му период на "Сигнал Идуна Парк" по нищо не приличаше на първия с двете поредни титли.

Хубавите моменти (голът при повторния дебют и после красивото попадение срещу Аугсбург, станало гол на месеца в Бундеслигата) бяха редки и оскъдни. В един момент Шинджи Кагава съвсем изпадна от състава и не получаваше никакви игрови минути, затова беше пратен под наем в Бешикташ с надеждата да си възвърне формата.

Пътят му обаче беше само надолу. В Борусия вече беше ненужен и германците го продадоха на Сарагоса във втора дивизия на Испания. Новият тим на Кагава не успя да се пребори за промоция и договорът на полузащитника беше прекратен, за да дойде периодът в ПАОК. И при гърците японецът почти не игра и от него вече нямаше нужда. 

Докато кариерата му потъваше, Шинджи Кагава остана сред най-разпознаваемите лица на японския футбол и активно промотираше спорта сред непривилегировани хора като част от благотворителното движение Common Goal.

Но беше време за нов, може би последен опит за спасяване на кариерата и всъщност решението да премине в скромния Сент-Трюиден ВВ е доста логично.

На първо място, японците са добре приети в белгийския футбол, а конкретно в този клуб играят шестима сънародници на Кагава. Сент-Трюиден е притежаван от японска компания, даваща шанс на азиатски играчи като например Такехиро Томиясу, който сега е част от Арсенал.

Разбира се, случаят на Шинджи Кагава е различен и той не цели тепърва да се наложи - а да докаже, че не е приключил за футбола. Със сигурност ще се намерят фенове на Борусия Дортмунд и Манчестър Юнайтед, които го помнят с добро и искрено ще му пожелаят да играе по-често и да сполучи на белгийска земя. Те обаче са наясно и че дотук Кагава имаше потенциал да направи много, много повече.


Материал на webcafe.bg