Хорхе Валдано обобщи последните събития в европейския футбол в обширно интервю за "Ел Мундо депортиво".

Световен шампион с Марадона през 1986 г., неговата биография е неразривно свързана с Реал Мадрид от различни етапи - първо като футболист, после като треньор и по-късно като спортен директор и за финал като помощник на президента Флорентино Перес.

В момента е футболен анализатор на тв канал beIN Sports.

- Като анализатор на Шампионската лига кои са фаворитите за короната на финала в Милано?
- Испанците. Имат голямо предимство пред останалите. Много говорим за Висшата лига, но те са далеч от състезателното ниво в Испания. На английския футбол му трябва повече свобода. Той е застинал в една култура, при която публиката се радва на тъч или на корнер. Това е футбол, на който му липсва тактическа дълбочина, в него отборите са толкова увлечени от силно емоционалния климат, създаван от публиката, че той ги управлява повече, отколкото треньорите им. Ето защо е толкова вдъхновяващо предстоящото заминаване на Пеп, за да предизвика цяла една футболна култура.

- Има ли други кандидати?
- Ще видим как ще се движи Байерн. Ако контузиите не ги накажат, това е отборът, който трябва да бъде държан под око. Юве е в период на възвърнато самочувствие със специални футболисти като Погба и Дибала, с които печели мачове, без да заслужава.

- А този Реал Мадрид?
- Играчите се чувстват по-свободни, но тази свобода с толкова много възможности в атака предизвиква и защитни обърквания. Отборът още не е постигнал баланс, но се съмнявам да му липсва мотивацията, която Европа дава на Мадрид. Не е същото да играеш в Ла Лига, където се чувстваш далеч от Барса, както да играеш в Шампионската лига, където имаш исторически авторитет.

- Да видим Барса, все с Меси. Същият ли е Лео от 2010 със сегашния от 2016 г.?
- Друга версия е. Онзи Меси беше умопомрачително бърз можеше да играе само на максимална скорост. Сегашният Меси владее всички темпове на игра, умее да извлича максимума от всяка зона на терена. 

- Това може ли да удължи кариерата му?
- Без съмнение, защото може да играе дори ходом. Няма по-добър стратег от него, а като голмайстор има само един конкурент. Това ще му удължи кариерата толкова, колкото му позволи главата.

- Защо Меси е лидер на Барселона, но не и на Аржентина?
- Меси е изложен на историческо съперничество с Марадона, което има много висока сантиментална стойност за аржентинците. И то не само за спечелването на един мондиал, а и за реванша срещу англичаните за (войната) Малвинските острови. Това му осигури една почти непоклатима власт. Колективната игра Меси я научи в Барса, а Барса ти създава привички, които не са лесни нито за постигане, нито за разгръщане на друго място. Всеки, който идва отвън, се адаптира повече или по-малко, но за всички остава ясно, че става дума за играч, който е отгледан в друга "ферма", че не е бил на Ла Масия. А онези, които напускат Барса, също имат проблеми в адаптацията и от това не може да се спаси, нито ще успее да се спаси дори един гений като Меси. Барса знае как да го използва, тя дори злоупотребява с Меси, целият отбор е способен да промени комбинацията си само за да може и Меси да участва в нея. За разлика от Барса в отбора на Аржентина някои не знаят, че трябва да подават на Меси дори когато го пазят, така че в селекцията участието и влиянието му е по-малко. Но да обвиняваш най-добрия в света, ми се струва прекалено екстравагантно. Същото се случи със Зидан, когато го купи Реал Мадрид. Някои стигнаха дотам да питат дали е подходящо да играе Зидан, когато въпросът трябваше да бъде дали е подходящо да играе всеки от останалите 10.

- А тази хармония между звезди като Меси, Неймар и Суарес?
- Това е демонстрация, че Барса се намира в едно извисено състояние. Това че трима идоли от такава величина се харесват толкова и на терена, и извън игрището, е вълшебство. Трудно е да намерим друг такъв случай. Неймар си го извоюва с труд, а случаят със Суарес изглежда като любов от пръв поглед. 

- Който притежава Неймар, гарантира ли си превъзходство в бъдещето?
- Поне ще си гарантира забавление през следващите 10 години... Много е трудно някой да има толкова близка връзка с публиката и после да обедини въображение, умение и скорост така, както го прави Неймар.

- Трябва ли да се цензурира въображението предвид тези полемики около Неймар?
- Някой може да ти направи финт при 5:0, без изобщо да го е опитвал някога, но ако е някой тип, който те литка по 10 различни начина... Неймар е Неймар и при резултат 5:0, и при 0:0. От друга страна, когато някой пада 0:5 срещу него, и на него може да му падне пердето. И щом можем да разберем защо Неймар прави всичко това, трябва да разберем и онзи, който му се нервира.

- Кой е таванът на Неймар - Ромарио, Роналдо, Роналдиньо или дори Пеле?
- Пеле се храни на друга маса, на тази на Меси, Марадона, Ди Стефано и Йохан (Кройф). Неймар притежава такива умения и предизвиква такива очаквания, които го открояват като най-големия бразилски играч в момента. Но няма много съучастници в своя национален отбор. Неймар е в едно странно тяло, защото в Бразилия направиха напълно погрешни изводи, след като отпаднаха на Мондиал 1982. Стигнаха до заключението, че не побеждават, защото играят прекалено хубав футбол.

- Как ви се стори комбинацията от дузпа на Меси и Суарес?
- Аз силно подкрепям различното. Футболът в момента се превръща в една скучна рутина. Това не се случва в Барса. Срещу Селта имаше неща не толкова лесни, колкото изглеждаха. Аз съм приятел на различното, точно това ме кара да отида на футболното игрище. То е единственото, което ме привлича. Футболът е прогресирал благодарение на възвишени таланти като Меси. Днешният футбол стана прекалено сериозен и изведнъж с тази дузпа ние си казахме: "Хей, вярно е, футболът е една игра!" Това, което направи Меси, е да превърне една обикновена вечер в един незабравим ден. 

- Преди време казахте за Меси, че всеки ден е като Марадона. Какво бихте казали днес?
- Както отбеляза Хуан Пабло Верски, Меси се намира непрестанно в месец юни 1986 г. (когато Аржентина с Марадона спечелиха световната титла в Мексико). Изненадва неговото постоянство. Той ти печели 2 от всеки 3 мача. Мислехме, че няма да видим такова нещо след Марадона. Имаше малък спад в играта му, както на световното, където краката му натежаха, и аз нямам обяснение за това. Но сега Меси е във върховна форма, защото чрез индивидуалните си възможности постигна изумителен колективен дух, което го прави още по-ценен. И така, заобиколен от Неймар, Иниеста, Бускетс и Суарес, става много трудно да не се забавляваш. 

- Кристиано Роналдо забавлява ли се?
- Кристиано се забавлява от предизвикателствата. Той непрекъснато си поставя нови цели и това е изключително ценно. Меси е един гений, роден с естествени предимства. Роналдо е играч, който вечно се стреми към съвършенството и в подобряването с всяка изминала година. И в годината, в която Меси се успи, му отнема Златната топка, като тренира като морски пехотинец. Да имаш такъв в клуба си, е истинска благословия. 

- Изглежда, че в Мадрид някои вече са готови да отпишат предварително Кристиано...
- Ние правим диагнози и заключения на всеки 5 минути. Всички сме припрени - феновете, журналистите, играта. Днес повечето от отборите играят на по-висока от подходящата скорост. Модната дума е "интензивност". Преди беше "отношение". 

- Кое е интензивността във футбола?
- За мен "интензивност" е това, което показват Барса и Испания - топката да тича повече от играчите. Но треньорите залагат на това, играчите да тичат повече от топката. 

- Повече ли тича Барса на Луис Енрике от тази на Гуардиола?
- Да кажем, че сегашната Барса е по-нетърпелива да подаде на своето трио в атака.

- Но моделът същият ли е?
- Основната линия на сегашната Барса са тримата отпред, а при Гуардиола беше центърът на терена.

- С кое име се свързва тази ера на Барса? С това на Пеп? На Лучо?
- Тя има само едно име, казва се Меси. Реал имаше ерата Ди Стефано, но я приключи, когато той бе на 27 г., почти същата възраст, на която сега е Меси.

- Вие, който познавате мадридистите, какво изпитват те към тази ера на Барса: стрес, разочарование, комплекси?
- Няма как да не гледаш враждебно, но би било лоша идея един грандиозен клуб като Реал Мадрид да завижда на някого. Преди повече от 30 години, когато аз дойдох в Испания, видях подобно отношение от страна на Барса към Реал. Това не е клуб, който се примирява, купува най-добрите, опитва отново и отново.

- Какво е за футбола Кройф футболистът и Кройф треньорът?
- За испанския футбол неговата фигура означава много. Той му показа пътя. Възхищавам се на Кройф като на професионалист, обичам го като човек и никога не е късно да му пожелая бързо излекуване. Той сложи отпечатък върху футбола първо като играч, после като треньор. Той е единственият в историята с толкова силно влияние върху футбола на един пост и да друг.

- А Бекенбауер?
- Не. Бекенбауер побеждаваше като играч и като треньор. Но да побеждаваш, само да побеждаваш, това го може всеки.

- Представяте ли си Меси като треньор?
- Не виждах и Зидан, а гледайте къде е той сега. Има играчи, за които не бих заложил, и после...

- Луис Енрике ли е такъв?
- Един от тях е.

- Тренирахте го в Реал Мадрид. Вярно ли е, че вие го отстранихте?
- Бяхме шампиони с Луис Енрике, който играеше вдясно. После той не продължи договора си с Реал и се обвърза с Барса, а човек трябва да работи с поглед към бъдещето на клуба. Затова пуснах Гути. Затова пуснах Раул...

- Оттогава някога срещахте ли се с Луис Енрике?
- Не, не сме се засичали.

- Защо вие се отказахте от треньорството?
- Защото нямам мании. Винаги казвам, че ако имам 3 живота, само единият ще посветя на треньорството

- Дори на Аржентина с Лео?
- Не, не става дума за някой отбор. Става дума за мен. Във футбола обичам да влизам и да излизам, а не да се застоявам. Защото накрая главата ти се футболизира, а за това трябва да имаш една-единствена страст. А аз имам повече страсти.

- С Флорентино бяхте заедно в два различни етапа в Реал...
- Харесвам футбола и обичам Реал Мадрид.

- Неймар, Дибала, Погба - кой още ще властва после?
- Азар, Дъглас Коста... Това са играчи, които още не са достигнали своята зрялост. Може би след някоя и друга година ще се появи някой футболист, както сега Махрез в Лестър.

- И последно: представяте ли си Моу и Пеп заедно в Манчестър?
- Единият изпитва страст към играта, а другият - страст към резултата. Това са двама големи професионалисти. Но Пеп има едно голямо предимство: важно е не само какво прави, но и какво оставя зад себе си. 

Превод: "7 дни спорт"