„Изяжте тревата“. Извън контекста, посланието на Антонио Конте към играчите на Ювентус може да звучи повече като заплаха, отколкото като инструкция, но той не спря да го повтаря, докато те не се завърнаха на върха в италианския футбол. Това бе неговият обичаен начин да им каже да работят усърдно, да бягат по-бързо от всички останали. Може би Конте ще въведе нов коронен лаф в Челси. Той учи английски повече от една година, макар да призна, че не му се отдава лесно. Каквито и думи да избере, чувството ще остане непроменено. Конте изгради кариерата си върху всеотдайната работа и няма да очаква нещо по-малко на „Стамфорд Бридж“.

Тези принципи досега му носят успех. Докато бе футболист на Ювентус, той стана капитан на тима и спечели пет титли в Серия А, а също и Шампионската лига, Копа Италия и Купата на УЕФА, макар „никога да не се е смятал за голям талант“. Като треньор изведе същия тим до три поредни скудета, всяко от които по-впечатляващо от предишното. В първия му сезон начело Ювентус не загуби нито веднъж, след което събра повече точки във всеки от следващите два. В последния (2013/14) отборът му стана първият в историята на Серия А, събрал повече от 100 точки.

Има една история от финалната му кампания, разказана от журналиста Алесандро Алкиато в книгата му „Метода на Конте“. Тя разкрива много за манталитета на треньора. Един кръг преди края Ювентус има 99 точки. Титлата е спечелена от седмици, но Конте се готви усърдно за мача с Каляри, за да мине заветната кота 100. Играчите на Юве се събират за обичайния видеоанализ, когато вратарят Джиджи Буфон пристига с изпълнителния директор на клуба Бепе Марота. „Извинете ме за момент, шефе – казва Буфон. – Директорът просто иска да изчистим въпроса с премиите, които се полагат на отбора при титла“. 
Думите му вбесяват Конте. Той изгонва всички играчи от стаята и се нахвърля на Буфон. „Не искам и да чуя дума повече, крещи треньорът. – Нито от теб, нито от когото и да било. Не съм очаквал подобно нещо. Премии… Разочаровахте ме от мига, в който си отворихте устата. Както и всички тези полуидиоти“.

В друга ситуация такова избухване може да има обратен ефект. Не всеки играч би приел такива думи. Буфон и компания обаче разбраха смисъла на казаното от Конте, не подценихме изобщо Каляри и го отнесоха с 3:0. Изкушаващо е да се сравняват Конте и предшественика му в Челси Жозе Мауриньо. И двамата са биткаджии, инати и талантливи – дори няма да споменаваме общата им любима фраза, че целият свят иска да гледа техния отбор. 46-годишният италианец обаче може би прилича повече на някои от другите бивши мениджъри във Висшата лига. Когато Карлос Тевес бе попитан след първия си сезон в Ювентус какви са разликите между Конте и Алекс Фъргюсън, отговорът му беше: „Не са много“.

Логичната шега тук е за т. нар. сешоар. Кафявите къдрици на Конте претърпяха забележителен ренесанс от края на кариерата му, но неговите разговори с играчите в съблекалнята не предизвикват усмивки. В своята биография Андреа Пирло съжалява, че е избрал шкафче точно срещу вратата в съблекалнята в Ювентус, тъй като именно там отивали най-често бутилките вода, изритани от подивелия на почивката треньор.

Речите на Конте са не по-малко силни от действията му. „Когато той говори, думите му сякаш ви нападат – казва Пирло. – Те се забиват в ума ви, често доста грубо, и се установяват там задълго“.
Тъкмо Пирло си спомня първия път, в който слуша една от речите на Конте. Било лятото на 2011-а, а треньорът и играчът тъкмо са се присъединили към Ювентус. „Момчета – казал Конте. – завършихме на седмо място в последните два сезона. Луда работа, направо ужасяваща. Не съм дошъл тук за това. Време е да престанем да бъдем боклуци“. В известен смисъл Челси е в по-добра позиция, отколкото е бил Ювентус тогава. В Торино Конте бе натоварен със задачата да възкреси топклуб, който не бе печелил важен трофей след скандала „Калчополи“. Докато в Челси ще намери група играчи, които миналата пролет станаха шампион, макар през този да буксуват.

Да ги мотивира може би ще му отнеме повече време, но тактическият му подход ще бъде очарователен за гледане. Конте наложи любимото си 3-5-2 в Ювентус, а понякога използва тази схема и сега в италианския национален отбор, но това не значи, че ще прави същото и на „Стамфорд Бридж“. По-рано в кариерата си – в Бари и Сиена, Конте имаше голям успех с атакуващата 4-2-4. Той се отказа от нея в Ювентус, за да впише Пирло по-лесно в тима. Достатъчно прагматичен е да си подреди нещата съобразно това, с което разполага. Последовател на Ариго Саки, Конте обича отборите му да са компактни – така халфовете да могат да се впускат в атака, а нападателите да се връщат и да покриват освободените зони.

Лесно е да се предположи как някои играчите на Челси ще паснат на разбиранията му. Вилиан е точно този тип футболисти, които Конте обожава: тича много и е способен да направи последния пас в пеналта. Еден Азар също е на „ти“ с това, макар че мениджърът ще има повече претенции към нежеланието му да се връща назад, отколкото към липсата на голове напоследък.
На други обаче ще им е много по-трудно. В Ювентус Конте подбра разнородни защитници със специални умения и в този смисъл дори може да има роля и за Джон Тери – поне на теория. Антонио наскоро в интервю за „Тутоспорт“ подчерта вярата си в меритокрацията: „Няма млади и стари, само победители и победени“. Всеки играч, които се надява да бъде част от плановете на Конте в Челси, ще трябва да го убеди, че иска да успее поне толкова, колкото иска и самият той.

Материал на "Тема спорт"