Гилем БАЛАГЕ, BBC

Всичко приключи за Лука Модрич в Реал Мадрид. След 597 мача, 28 трофея и 13 сезона, 39-годишният хърватин изигра последния си двубой за клуба. И макар че загубата с 0:4 от ПСЖ в 1/2-финала на Световното клубно първенство не е идеалното сбогуване, кариерата на полузащитника в испанския гранд никога няма да бъде забравена.

Треньорът Шаби Алонсо заяви: „Горчив край за него, но той е легенда на футбола и ще бъде запомнен завинаги от Реал Мадрид“. Носителят на „Златната топка“ за 2018-а спечели с кралете 6 Шампионски лиги и 4 титли на Испания, откакто се присъедини от Тотнъм през 2012-а.

„Настъпи моментът, който никога не исках да идва, но такъв е футболът, а и в живота всичко има начало и край – написа Модрич в социалните мрежи при обявяването на раздялата. – Пристигнах през 2012-а с амбицията да постигна велики неща, но не можех да си представя това, което последва. Да играя за Реал промени живота ми – както като футболист, така и като човек. Горд съм, че бях част от една от най-успешните епохи в историята на най-великия клуб“.

Модрич, който от следващия сезон ще играе за Милан, записа 2 гола и 6 асистенции в 34 мача в Ла Лига тази кампания, в която Реал загуби титлата от Барселона. Той участва във всеки двубой от Шампионска лига, където лос бланкос стигнаха до 1/4-финалите, но отпаднаха от Арсенал с общ резултат 1:5.

Той напуска Реал като най-титулувания футболист в историята на клуба – 597 мача, 43 гола, 95 асистенции и 28 трофея (б.р. – два повече от Начо Фернандес). „Модрич завинаги ще остане в сърцата на всички мадридисти като уникален и примерен футболист, който винаги е олицетворявал ценностите на Реал. Неговият футбол плени въображението на всички фенове на отбора и по света. Наследството му ще живее вечно“, отсече президентът Флорентино Перес през юни.

В допълнение към шестте трофея от Шампионска лига, хърватинът има 6 Световни клубни купи, 5 европейски Суперкупи, 4 титли от Ла Лига, 2 Купи на краля и 5 Суперкупи на Испания за своите 13 сезона. След като изведе Реал до триумф в Шампионска лига през 2018-а, а после Хърватска до финал на Мондиал 2018, Модрич стана първият футболист извън Кристиано Роналдо и Лионел Меси, който печели „Златната топка“ след 2007-а. Той е и най-възрастният, играл за лос бланкос в Ла Лига, както и най-възрастният голмайстор – с попадение срещу Валенсия при победата с 2:1 на 39 години и 116 дни, с което подобри рекорда на Ференц Пушкаш. А през април легендата на хърватския футбол стана „инвеститор и съсобственик“ с миноритарен дял в английския Суонзи.

Въпреки че Модрич все по-рядко беше титуляр в последните сезони, той е от онези състезатели, които влияят на играта, защото се превръща в магнит за целия отбор. В определени моменти вероятно е усещал, че е полезен, но футболът вече се развива в различна посока – например нуждата от покриване на много пространство, а Лука вече не може да го прави.

Той самият настояваше да остане, но клубът имаше съмнения. В крайна сметка всички бяха подготвени за раздялата. Модрич обаче бе пример за професионализъм. През последните две години ситуацията го остави донякъде в несигурност. Не знаеше къде точно се намира в йерархията. Смяташе, че още може да играе по 90 минути. Но този сезон разбра по-добре ролята си и бе лидер на отбора.

В крайна сметка решението бе на Реал. Шаби Алонсо вероятно е бил съгласен, но то е взето най-вече на клубно ниво. Начинът, по който играят отборите на Алонсо, изисква много усилия – нещо, което той не може да поиска от Модрич. Това определено изглежда и като край на една епоха.

Нова култура трябва да бъде изградена в този тим. Анчелоти се сблъскваше с разделения и его в състава, а с оттеглянето на Модрич може да се даде път на нови лидери – вероятно точно това е и замисълът на Реал.