свързани статии

Жестока игра е това футболът. Изсипваш спечелените си с тежък труд петролни и газови милиони във футболен клуб, събирайки отбор от звезди. Гледаш как купчината трофеи расте и даваш още пари всеки месец, за да могат да бъдат направени някои подобрения. Тук един защитник за 50 млн. паунда, там - Анхел ди Мария... Усмихвате се тъжно, когато спечелите поредния домашен трофей през март, през септември или който там месец беше. На този етап тези неща се сливат и не са от значение. През уикендите имате досадно бачкане срещу Бастия, Генган и Лориен.

Показвате това, което считаме за възхитително търпение. Да чакаш твоите планове да се изпълнят. Тези планове за най-голямата сцена. Европа често е отрезвяващо място. Но вълнението се просмуква в душата ти. Челси беше отстранен. На хоризонта е клатещият се Манчестър Сити. Можете да усетите вълнението с кожата си. И след това... нищо. Всичките ти планове се разпадат след 90 минути.

Лоран Блан играе с трима в отбрана, защото очевидно това е моментът за експерименти. Серж Орие играе, все едно на загрявката е бил на въртележка. Слагаш черни точки до имената им в бележника и си казваш: "Историческият марш не познава милост." Още по-потискащо е, че златните ти гъски пляскат безсмислено. Ди Мария изглеждаше смешно на крилото, като играч лека категория срещу малкия и нормална категория Фернандо. Единсон Кавани се бе отдал на каузата, но не беше никаква заплаха. Лукас тичаше напред и назад, но за него това бе от онези дни, че колкото и пъти да ритне топката, тя не отиваше там, където искаше.

Въздишате. Може би всичко ще бъде наред, ако Златан Ибрахимович беше в божествения си режим. Но той не е. Той е просто човек и го мразите заради това. Само Тиаго Силва и Маркиньос ви дават някакво основание за оптимизъм, но вижте - Сити отбелязва и "Мамка му, мамка му, мамка му!", случи се отново. Затваряте очите за кратко, за да усетите атмосферата около вас. Представяте си как Златан вдига големия трофей, но изображението бързо изчезва от ума ви и отново сядате на мястото си, стиснал крака, така както бихте ги притиснали в гърлото на Блан.

След последния съдийски сигнал слагате маската на решителност на лицето си. Знаете, че камерите са след вас в момента. Усмихвате се на края на интервюто. Няма да излезе нищо добро от публичен показ на гнева ви. Вътре обаче зъбите тракат от напрежение. Правите изчисленията след мача шепнешком - "Единсон Кавани - 64 млн. евро, Хавиер Пасторе - 42 млн., Златан Ибрахимович - 20 млн., Маркиньос - 31 млн..."

Отнема малко време, но се успокоявате. Докато не стигнете до цялата сума - 559 млн. евро. Още веднъж обаче се успокоявате, защото знаете какво трябва да се направи. Можете да обновите наум листа с потенциални трансферни цели, да включите нови. Да се уверите, че все още имате телефона на Жозе Моуриньо. Да проверите джоба си за чековата си книжка. Още е на мястото си. Сега можете да напуснете стадиона с обновено чувство за цел. Парите няма винаги да бъдат отхвърляни.

Джак Ланг, "Мирър"

Превод: "7 дни спорт"