Носител на 23 златни олимпийски медала - два пъти повече от всеки друг в историята, Майкъл Фелпс е свръхестествен и петте основни етапа в живота му го доказват.

Това е текст за героя, който губи всяко усещане за себе си, вманиачава се и мрази дарбата, която е предопределила съдбата му.

Етап №1. Момчето със СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) става световен шампион преди 16-ия си рожден ден. 

Етап №2. Фелпс като Особняк - диета с 10 000 калории на ден, хоризонтален разтег на ръцете 2,08 м, свръхраздвижени глезени, обем на белите дробове - два пъти колкото обема на средностатистическия зрял мъж. На Олимпийските игри в Атина през 2004 той ще загуби "съперничеството на века'' с австралийския си съперник Иън Торп, но ще спечели 6 други златни медала. Тяло, сътворено за вода. Момче, влюбено в басейна. 

Етап №3. На игрите в Пекин през 2008 г. той вече е Суперзвезда. Притежава 8 златни медала и няма рекорд, който да не е покорил. Светът е в неговите размери - 1,93 м. 

Етап №4 - Циникът. Всичко започва през 2009 г. Снимка на американския герой Майкъл Фелпс, който пуши канабис, се появява в медийното пространство. Феноменът не влиза в басейна следващите 3 месеца и губи концентрация. Представете си какво значи това за човек, който е толкова вманиачен, че брои загребванията във всеки финал, в случай че очилата му се напълнят с вода и му попречат да прецени разстоянието до стената. Все пак на игрите в Лондон 2012 Фелпс печели 6 медала, четири от тях са златни. Победен е обаче на 200 м бътерфлай от Чад ле Кло. След олимпиадата Фелпс обявява, че прекратява своята състезателна кариера. Оттеглянето трябва да внесе разнообразие в живота му. 

Следват нощни запои, нови приятели и рестарт на връзката с дългогодишната му приятелка Никол. Но нищо от всичко това не може да замени плуването - единственото нещо, което му носи душевно спокойствие, откакто навършва 7 години. И така победата на Торп става причина за завръщането на Фелпс. Но на шампионата на САЩ през лятото на 2014 г. Майкъл се проваля. Тогава, шофирайки към вкъщи през нощта на онзи септември, плувецът е спрян от полицията заради превишена скорост. Обвиняват го за шофиране в нетрезво състояние, придружено от 6-месечно отстраняване от американското плуване. Рио не може да изглежда по-далеч.

"Той нямаше никаква представа какво да прави с остатъка от живота си - разкрива пред "Ню Йорк Таймс'' неговият дългогодишен треньор Бил Боумън. - Един ден му казах: "Майкъл, притежаваш толкова пари, колкото всеки на твоята възраст би мечтал да има. Влиянието ти в света е огромно, разполагаш със свободно време, а си най-нещастният човек на планетата, когото познавам". 

Етап №5 в живота на Фелпс започва с 6-седмичен престой в Центъра за възстановяване и лечение "Медоус" в Аризона. Майкъл Фелпс, един от най-известните спортисти в страната, свикнал с привилегиите и покровителството, е само поредният пациент. Преминава през същата терапия, настанен в същите спартански стаи и принуден да се изправи срещу миналото, превърнало се в бреме вместо в благодат 

Фелпс открива, че медалите не носят щастие. Нито плуването - единственото нещо, което може да прави. Единственото нещо, в което е по-добър от всеки друг мъж в историята на олимпийските игри.
В "Медоус'' намира един малък басейн. И понеже водата винаги е била светилище за Фелпс, той веднага е привлечен от нея. Но плуването ли е проблемът? Не трябва ли нещо друго да запълни зейналата дупка в живота му? 

Майкъл Фелпс изтрезнява. Той скъсява дистанцията между себе си и баща си Фред, с когото не е разговарял от 2004 година. Събира се с бившата си приятелка Никол, започва да чете мотивационни книги и тогава... С помощта на Боумън Фелпс взима най-значимото решение в живота си - да се посвети на плуването за пореден път. Тази постъпка го кара да се влюби отново. Плуването - първо дар, а после бреме, започва отново да го вдъхновява.

С това вдъхновение идва и старата бързина. Новият фокус подновява старата скорост. От тялото, което притежава 13% мазнини в Лондон, остават само 5% за удара в Рио. Усилените тренировки надминават тези за олимпиадата в Пекин. Боумън остава, а годеницата му го дарява със син - Буумър. В Рио Фелпс е щастлив да бъде разсейван. Никол и Буумър са в публиката на всяко негово състезание."Не съм си и помислял, че някога ще се промени", заявява Боумън.

Фелпс е нахъсан, както никога досега. Видя се в реакцията му, когато си върна на Чад ле Кло за шокиращото поражение преди 4 години. Докато Майкъл обикаляше около плувния басейн след първото си злато във вторник, имаше и още нещо.

Не беше просто свитият юмрук или начинът, по който си проправи път през фотографите, за да стигне до Никол и майка си Деби, които чакаха да му подадат 15-месечния Буумър. Беше огромната му усмивка, неприкритата емоция на мъж, който е истински щастлив. Видът на човек, най-накрая открил хармонията в живота си. В петия период на Майкъл Фелпс той е Възроденият.