свързани статии

Реваншът с Атлетико Мадрид може да бъде последният мач за Арсен Венгер в Европа, в който той ще води Арсенал. На „Уанда Метрополитано“ французинът ще запише юбилей – 250-и двубой в турнирите на Стария континент. Пред него в тази своеобразна класация остава само сър Алекс Фъргюсън, който има 269. Любопитното е, че Арсен Венгер е единственият в Топ 10, който все още не е спечелил трофей в Европа. Този статут обаче може да се промени днес, ако топчиите отстранят дюшекчиите и достигнат до финала в Лион. Има ли светлина в края на тунела за Арсен Венгер в 22-годишното му царуване в Северен Лондон?

Арсенал беше предаден от отбранителни нещастия през последните няколко години. Преди седмица отборът на Арсен Венгер откри нов вариант на клишето „да получиш куршум в крака“ – Косчелни изстреля топката в лицето си, Мустафи падна тежко и Грийзман изравни за 1:1. Това може да послужи като доста сполучлива метафора за късния период на Венгер в Арсенал. Но това бе преди седмица. Сега артилеристите се отправят към „Уанда Метрополитано“, знаейки, че се нуждаят поне от един гол, ако искат да се класират на финал в Лига Европа. Това обаче съвсем не изглежда лесна задача.

Най-добрата защита на Стария континент има 11 поредни сухи мрежи на своя земя. На 20 януари Порту вкара за Хирона при 1:1, а оттогава насам Атлетико не е вадил топката от вратата си – 1007 минути.
Топчиите трябваше да бъдат безупречни на „Емирейтс“, но не бяха. Логично дюшекчиите са фаворити за достигане на пети европейски финал в последните 9 години. В Лондон Атлетико беше пълна противоположност на своя гостоприемен домакин – интензивен, твърд и безпощаден. Всичко това липсваше в редиците на англичаните. 

Сега Арсенал ще посети града, където според Венгер топчиите са направили най-знаменития си мач в Европа. През 2006-а карето защитници, съставено от 4-ма халфове - Фламини, Ебуе, Коло Туре и Сендерсон, запази суха мрежа срещу галактическия Реал Мадрид, което класира топчиите на финал в Шампионската лига. И все пак Арсенал не вкара в този ден, което подчертава мащаба на задачата днес. Реалността е, че артилеристите записаха редица невдъхновяващи представяния при визитите си на Стария континент в последното десетилетие. Дори добрите резултати, които бяха изолиран случай, като победите над Байерн с 2:0 през 2013-а и Монако със същия резултат през 2013-а, бяха последвани от обрат и отпадане. 

Всъщност клубът от Северен Лондон не е взел скалпа на голям отбор в елиминациите от 2008-а, когато топчиите отстраниха действащия носител на Шампионската лига Милан. Тя дойде в период, когато артилеристите бяха безстрашни при гостуванията си, елиминирайки Ювентус през 2006-а и вкарвайки 5 на Интер през 2003-а. 2005/2006 беше сезонът, в който Арсенал изглеждаше най-силният европейски отбор. Парадоксът е, че Венгер, който промени Висшата лига, донесе идеи, сложност и стил, никога не е получил награда на международната сцена.

Французинът има 249 мача в Европа и 121 победи, но нито веднъж не вдигна титла от турнирите на Стария континент. Той държи и един негативен рекорд – единственият треньор в света, който е губил финали във всеки един от трите основни европейски турнира – КНК, Лига Европа (Купа на УЕФА) и Шампионска лига. Тази нощ светлините на прожекторите отново ще бъдат насочени върху Венгер, най-малкото защото Диего Симеоне е наказан заради избухването си в първата среща. Има ли светлина в края на тунела за французина? Ще извърви ли пътя до край в последната си кампания начело на топчиите? И все пак Венгер не трябва да забравя, че понякога светлината в края на тунела е от приближаващ влак, а зад тъмния облак се крие торнадо, а не лъч надежда… 

Любомир Изов, "Тема Спорт"