ЦСКА нав­лиза в шампионски ритъм

Бившият треньор на ЦСКА Георги Василев-Гочето направи любопитен коментар пред "Тема Спорт" за моментното състояние на армейците и за битката за шампионската титла.

ЦСКА отново нав­лиза в шампионски ритъм, което не се беше случвало от на­чалото на сезона. С третата си поредна победа, и пак без да до­пусне гол, отборът показва, че е устойчив кандидат за титла­та. А грешната стъпка на Левс­ки на "Герена" изглежда, че ще доведе до нова надпревара меж­ду два коня. Трябва да признаем, че такива всъщност бяха голяма част от очакванията преди на­чалото на първенството.

В Русе ЦСКА не изигра най-доб­рия си мач, но си свърши рабо­тата. Дунав, докато имаше си­ли, се противопоставяше дос­та прилично. През първото по­лувреме не даде възможности на ЦСКА за кой знае какви поло­жения. Дори на свой ред Дунав имаше два доста сериозни шан­са да се разпише и при повече класа това щеше да се случи. С течение на времето ЦСКА нало­жи своя начин на игра, който е малко особен, дори може да бъде наречен опростен.

Те не използ­ват средната линия за трайно задържане на топката, а се тър­сят средни и дълги пасове в предни позиции или флангови центрирания. Срещу добре орга­низиран отбор това трудно мо­же да доведе до изненада. От друга страна, ЦСКА разполага с вероятно най-добрата защита в България, но тя има един проб­лем - твърде уверена е в себе си. Това голямо самочувствие понякога позволява на съперниците да създават положения с леко­та, което и видяхме в Русе.

На моменти отбраната изпада в шах и срещу по-класен отбор това може да е пагубно. Конк­ретно срещу Дунав направи впе­чатление и друго. ЦСКА при Ел Маестро винаги играе изчаква­що, когато не притежава топ­ката. Дава възможност на съ­перника да играе с кълбото и разчита на контраатаки. В един определен момент от пър­вото полувреме - може би около 10-15 минути, футболистите на ЦСКА биеха навреме в едино-борствата и се получиха доста остри сблъсъци в средата на те­рена, защото и Дунав пресираше. След този кратък период обаче ЦСКА се върна към нормал­ния си начин на игра.

По отношение на атаката - ЦСКА гради опростено. Но с те­зи индивидуални качества смя­там, че отборът може да играе и доста по-интересно. Все пак срещу отбори от нивото на Ду­нав ЦСКА безспорно няма никак­ви проблеми. Показателна е статистиката, която проче­тох, че от­борът е с максимален актив срещу тимовете след 5-о мяс­то в класирането -12 от 12. А когато ЦСКА надгради настоя­щия си стил, това ще даде ре­зултати и срещу по-големите съперници.

Индивидуално в Русе трябва да бъде отличен Мауридес, кой­то допада с желанието си, връ­ща се дълбоко назад, за да отнема топката, и изобщо не е ти­пичен консуматор. Гори в мачо­вете. Положителното за ЦСКА е, че липсата на най-силния напа­дател не се отрази в Русе - с Десподов нещата можеха да се по­лучат доста по-рано. Джеси в доста моменти се крие в игра­та, дори се стъписва. Ако мачът тръгне добре, той също разкрива какво може. Но ако тръгне накриво, не го търсете. Докато Десподов търси успеха дори когато играта на отбора не върви. Джеси е елегантен, с фина техника, но като харак­тер...

Енрике липсва на ЦСКА, защо­то той не само е бърз и техничен футболист, но и се хвърля здраво дори на лоши терени и срещу агресивни съперници. В това отношение Енрике превъз­хожда Джеси. Включването му в игра ще увеличи силата на от­бора в предни позиции и ще даде повече решения.

Да отправим поглед в перс­пектива. ЦСКА трябва да вни­мава срещу Славия, защото то­зи отбор хапе, когато изглежда най-безобиден. Изобщо няма да е лек мачът. Но ЦСКА трябва да спечели всеки двубой до края на годината. В най-добрия случай през декември отборът ще се изравни по точки с Лудогорец, ако спечели директния сблъсък.