свързани статии

Покойният Йохан Кройф, да му се свети вечно името, е спечелил един път КЕШ и е написал четири книги. В тях гениалният холандец е описал всичко във футбола. Теория, практика, психология, дори идеология. Неговият връстник Люпко Петрович също има един КЕШ, написал е една семпла биография, която при това не носи никаква информация за визията му за футбола. Всъщност тези, които са имали рядкото удоволствие да работят с него, казват, че философията му се изчерпва с думите "Бацай лоптата, сине". И продължението на български "Ритни я така, че да прескочи стадиона".

Общо взето, утвърденото мнение е, че Петрович дори през 1991 година е бил демодиран треньор, а впоследствие се е превърнал в истински динозавър на първосигналния футбол. Но Люпко винаги печели. Е, почти винаги, но достатъчно често, за да бъде митологизиран. И от него, както и от Димитър Пенев да не се очакват дълбокомислени разсъждения за футбола. Двамата говорят на терена с успехите си, които приличат понякога на ненаучна фантастика.

Какво прави Люпко Петрович толкова успешен, а към това задължително трябва да се прибави и толкова жизнен. Точно след седмица ще стане на 72 години и докато наборите му си броят стотинките от пенсиите и прекарват остатъка от живота си пред кабинета на личния лекар, той се гласи да става отново шампион. Явно е орисан непрекъснато да печели. Нещо има в този лукав сърбин, роден и израсъл в северо-западната част на Югославия. Пораснал в богата откъм съдържание мултиетническа среда.

По-късно открил Америка през мандата на Джими Картър, леко закачил великата епоха на Роналд Рейгън и впоследствие обиколил работно всички континенти. Навсякъде чакан, навсякъде добре приет. Но и той си избира само места, където ще го носят на ръце. Пробвал се е веднъж в Испания за кратко, провалът е бил скоропостижен и оттогава много добре си знае мястото. Той е треньор за екзотични дестинации, големият, световен футбол не го влече.

Още в Бари си е дал сметка, че повече от това няма какво да постигне. И се е отдал на малките футболни удоволствия. Отива само там, където ще го ценят. Или поне на него така ще му се струва! Абсолютен епикуреец, без вероятно да знае какво значи това. Днес Люпко е истинска балканска легенда, футболният Брегович. Макар че сравнението не е много на място, Брегович и Кустурица са доста по-популярни от Люпко в цивилизования свят!

Но Люпко никога не е бил пленник на прекомерните амбиции и дългосрочните планове. Във футбола той предоставя себе си и своя късмет. Цар е на простите решения, но във футбола те често носят успех. Това е всъщност неговата рецепта - да опростява нещата. Точно този подход може да донесе победа на ЦСКА срещу Лудогорец, и то с необходимите 2 гола разлика. Никакви тактически тренировки, детайлни анализи, персонални указания. Без такива като силни и слаби страни на противника. Люпко Петрович ще заложи на това, което му донесе европейската титла. И го направи велемайстор. Стабилност в защита и напред каквото стане. А когато Люпко е с теб, това е напълно достатъчно за успеха.

Шансовете на ЦСКА за чутовен, невиждан обрат в хода на историята този път са цели два. Единият е печелил КЕШ, другият четвърто място в света с маргиналния отбор на България. Второто дори е като да станеш 5 пъти световен шампион с Бразилия или Германия. Двама наследници на легендата Мерлин, но не сръбският певец Дино Мерлин, са упованието на червената общност за съботния мач на "Армията" от 20,15 часа. А съдбата освен смели, още повече обича свои хора. Тези, които Господ носи на ръце.

Естествено, гаранция няма, но в едно съм убеден - шансовете на ЦСКА с Люпко Петрович са поне пет пъти по-големи, отколкото с всеки друг, ако ще той да се казва Гуардиола или Клоп. Това е България и тук винаги нещата са леко ирационални. Сега към рационалната страна на този необикновен съботен сблъсък. За втори път след 2013 година Лудогорец е опрян до стената. Този път обаче е много по-разколебан. И много амортизиран. И много си постлаха да бъдат свалени от върха.

Люпко Петрович е важен сегмент преди мача, но голямата истина е, че евентуалната победа ще е с леко пиров привкус. Защото на "Армията" можеха да стигнат до целта по много по-правилен път. При това състояние на Лудогорец ЦСКА трябваше да има много повече аргументи в директния сблъсък от фактора "късмет на Люпко". ЦСКА трябваше да детронира Лудогорец по всички футболни показатели. Както между другото го направиха в мача за купата в Разград. Но това бяха само 90 минути, а сезонът съвсем не бе толкова равен.

Не можеш да чакаш на Люпко, за да биеш Лудогорец един път от четирите шампионатни мача. Дори при успех благодарение на Люпко ръководните фактори в ЦСКА трябва много реалистично да погледнат на случилото се през сезона. И въобще да не го приемат за някакъв успех. Защото много грешки бяха направени, като най-тежките бяха с треньорите. Без значение кой крив и кой прав, в ЦСКА не трябваше да допускат толкова много промени на най-важния пост във футбола.

Всъщност една от големите привилегии на такива като Люпко Петрович е, че те няма какво да губят. И отново на 72 години той е поставен в позната ситуация. Преминавал е десетки пъти успешно през този формат на футболно съперничество и винаги е излизал победител. Между другото, вчера завърши световното по снукър. В тази велика игра има понятие "удар за нищо". Означава, че можеш да пропуснеш без фатални последици. Точно пред "удар за нищо" е поставен Люпко. Ако вкара топката в джоба, всички овации ще са за него. Ако не успее, кой би го винил!?

Материал на Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"