Във футбола, макар и рядко, се появяват хора-явления. Те оставят своя отпечатък както на терена, така и в сърцата на феновете. Не парадират с величие, не са егоистични, не са и главни герои в жълтите медии.
Те просто обичат това, което правят и го правят по най-добрия начин. Без значение от отбор, цвят и принадлежност – те са уважавани от много – свои и чужди. Такива са „синята“ легенда Георги Аспарухов, „червената“ - Димитър Пенев, големият Никола Котков, „черно-белият“ Христо Бонев, „жълто-черният“ Динко Дерменджиев и още, и още.
Погледнато днес – различно време и различни легедни. Да, трудно някой може да се сравни с гореизброените, но пък не е и много адекватно да бъде приравняван днешният комерсиален футбол с този през онези дни. Въпреки това и сега имаме играчи, които ще останат завинаги в историята – дали с рекорди, дали с борбеност, дали с отношение към своя тим.
Такива са Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Георги Илиев и не на последно място Живко Миланов. Легенда, защото не постави себе си пред отбора дори и в най-трудните моменти. Защото и на 35 години не отстъпваше по нищо на по-младите. Защото никога не е бил лош пример и винаги е оставял сърцето си на терена.
Да, той няма златна топка и обувка, „Левски“ не е взимал трофей от години, но пък най-голямата „титла“ за феновете са именно такива играчи. Живко никога не е бил прекалено разговорлив или емоционален. Вчера обаче беше различно. И съм сигурна, че той накара много свои и чужди да се разплачат, когато обяви края на кариерата си заради здравословни проблеми.
Някак си не е честно „синята“ му приказка да свърши така. Принудително, без “happy end” и със сълзи от мъка. Чест му прави обаче, че както той спомена – слага край, когато реши, а не когато външни фактори го принудят. Защото е чакал дълго и тайно е знаел какво ще се случи, но никога публично не се оплака или пък пропусна тренировка. Живко е живият пример за младите. За упоритост, борбеност, труд, любов и всеотдайност.
Най-показателно е, че на последната си пресконференция пред медии за любим момент той не изброи титла или купа, мач в Европа или гол във важен турнир. Той заяви: „Казах им и на младите момчета, че най-хубавият миг беше, когато ме извикаха да тренирам с първия отбор. Само да тренирам.“
Май се нарича любов. Не само към футбола, но и към отбора на сърцето ти. Обич, която е непреходна и трае до края на живота. Обич, която именно хора като Миланов разпалват в малки и големи. Обич, която се запазва въпреки всички проблеми.
А проблеми в „Левски“ да искаш... От години клубът се бори за нормално функциониране, а напоследък дори за оцеляване. Сигурно има хора, които понякога се питат: „Заслужават ли тези футболисти цялата тази подкрепа?“
Половината може би не. Но стига и един такъв като Живко, който да напомни какво е „Левски“. Защото феновете обичат клуба, просъществувал именно заради такива като него. Които никога не са се отказвали и които гордо са бранили „синята“ чест.
И тук не става дума за „сини“ и „червени“, а за хора. Защото Миланов е човечен. А случилото се с него ни кара да се замислим, че здравето е на първо място. Има и такива приказки. Не с очаквания “happy end”, но пък с много почва за размисли относно ценностите, важните неща в живота и любовта към отбора.
Статистиката е за фон – нещо като „текста четоха“ във филмите. 231 мача и 12 гола с екипа на „Левски“. 11 сезона, 3 титли и 3 купи. Последният мохикан от „синята приказка“ в клуба. Капитанът напусна кораба... Сега той ще трябва сам да продължи да пътува по синьото море, пълно с подводни камъни.
Без него ще бъде различно – не само игрово, но най-вече емоционално. Но пък ще бъде достатъчно един от юношите да е научил нещо от Живко, което поне малко да го доближи до него. Защото трябва да има и такива, които ще го наследят. А наследството тежи. Както тежи капитанската лента, думата „Левски“ и заветът на всички останали легенди.
Коментар на Десислава Францова, Bulgaria ONAIR







Екстремно зимно време скова части от Южна Африка (СНИМКИ)
Кабинетът "Радев" прие програмата за управление на България до 2030 г.
Централна прогноза
Баща е задържан за побой над 5-годишния си син
Екстремните пожари: Готова ли е България за новата реалност?
Активни потребители: По-евтино е да пиете узо в Солун, отколкото в София
Полицията абдикира: Агресивни деца тормозят и жителите на Варшава
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
Джамахал Хил иска Джош Хокит при дебюта си в тежка категория
Дакота Дичева претърпя операции и на двете си ръце
Пет категории с преборвания за Балканиадата в Копривница
Ислам Махачев и Иън Мачадо Гари се срещнаха лице в лице преди UFC 330
Граничното личностово разстройство повишава риска от сърдечни и метаболитни проблеми
Белтък пази способността на мускулите да се възстановяват
Талията насочва за наличието на сърдечносъдов риск повече от ИТМ
Молекулярен механизъм може да стои в основата на прееклампсията
Коментари
Напиши коментар17:33 | 25 юни 2020 г.
14:57 | 24 юни 2020 г.
13:16 | 24 юни 2020 г.
13:07 | 24 юни 2020 г.
13:01 | 24 юни 2020 г.
Напиши коментар