Европейският футбол оцеля след най-голямата си криза, като не става въпрос за коронавируса, а за бизнес. Опитът миналия месец на 12 от най-големите клубове на континента да създадат Суперлигата в американски стил се провалиха. Но предложението насочи вниманието към проблемите в европейския футбол и предложи реформа, която би могла да спаси спорта в дългосрочен план, пише Bloomberg в свой редакционен коментар.

Тъй като европейските лиги налагат минимални ограничения върху разходите, клубовете на практика трябва да харчат по-големи суми всяка година, за да придобият и задържат най-добрите таланти в отборите си. Това ги принуждава да преследват всякакви пътища за печалба, дори с риск да подкопаят спортните традиции и институции. Освен че предизвиква фалити и насърчаване на корупцията, системата почти гарантира, че малка шепа богати клубове ще доминират година след година.

свързани статии

На други места спортните лиги са решили този проблем, като просто са ограничили колко франчайзи може да има. Ограниченията на заплатите има в крикета (Индийската висша лига), Ръгби Юнион (Premierhip Rugby) и повечето американски отборни спортове (НФЛ, НБА и т.н.). В повечето случаи отборите имат допълнителна защита на гарантирано участие, независимо от техните спортни постижения. Това е от полза както за собствениците, така и за феновете, което създава равни условия за франчайз в дадена лига.

Например в бейзбола през последните 20 години 14 различни франчайза спечелиха World Series. И все пак Ню Йорк Янкис, въпреки че го спечелиха само веднъж през този период, са най-богатият клуб в този спорт. Лесно е да се разбере защо 12 от най-големите футболни клубове искаха да приложат този модел в Европа. Опитвайки се да го направят обаче, те допуснаха две грешки.

Първата е, че Европейската Суперлига би гарантирала ежегодно участие на големите клубове. Спортните администрации, включително УЕФА и всички национални лиги, са против идеята. Аргументът е, че ще бъде намалена възможността за участие и постижения на по-бедните отбори. Другата грешка е, че клубовете, основатели на Суперлигата, се съгласиха да ограничат своите „спортни разходи“ - включително за заплати и трансфери - до 55% от приходите.

Ограничение на заплатите е нещо, от което се нуждае Европа. Но ограничение на разходите въз основа на приходите просто ще запази непропорционалното
предимство на големите клубове. По-добре да се възприеме ограничение на заплатите в Европа по подобие на американската Националната футболна лига.

свързани статии

Таванът, наложен на американските клубове, определен на 182,5 млн. долара за 2021 г., не попречи на Националната футболна лига да се превърне в най-печелившата спортна лига в света, нито на Далас Каубойс да останат най-ценният франчайз за пет години поред. Таванът помага да се гарантира, че повечето отбори имат равни шансове за победа в началото на всеки сезон.

Въпреки че водещите европейски футболни клубове проявяват интерес към идеята от години, УЕФА никога не се е опитвала сериозно да наложи такъв таван. Сега комбинацията от икономическите щети, в резултат от пандемията, и безпокойството, причинено, макар и за кратко, от перспективата за отделна лига, трябва да даде достатъчно тласък, за да го направи най-накрая. Тавън на заплатите в Европа не би минало без проблеми. Големите клубове трудно биха се съгласили да намалят заплатите. 

Представители на играчите също са се противопоставяли и преди на подобни ограничения. Но ограничението ще попречи на най-добрите клубове да задържат дългосрочно най-добрите таланти, ще направи националните лиги далеч по-конкурентни и по-малко предвидими и ще постави спорта на по-здрава финансова основа. 

Снимка: БГНЕС