В понеделник ЦСКА ще гостува на Лудогорец в Разград и това ще бъде последният шанс да изиграе поне един добър мач през календарната 2022 година. И веднага правя уточнение, че все пак има един двубой, който армейците проведоха много умно и тактическо правилно и той беше срещу Базел в София. Но както гласи поговорката – една птичка пролет не прави. В огромната си част, футболната продукция в червено бе далеч от представите на феновете на клуба.

И никак не е случаен фактът, че трибуните оредяха. Феновете имат най-различни претенции към водената политика от ръководството, но най-голямото им разочарование е това, което виждат на терена. И при Стойчо Младенов, и при Алън Пардю, и сега при Саша Илич, ЦСКА е далеч от всякаква представа за отбор, който знае какво трябва да прави през 90-те минути.

На моменти играта е пълна какафония, в други доближава древногръцка трагедия. С просто око се вижда, че отборът няма облик. Играчите нямат никаква идея за какво са излезли на терена. Печелят много точки и победи, защото състоянието на другите е още по-лошо. Но в главните мачове следва провал след провал. Последните им 4 двубоя с Лудогорец са в голово изражение 1 на 11, а срещу Левски навъртяха две последователни поражения без отбелязан гол. По нищо не изглежда, че картината ще бъде различна на 10 октомври срещу Лудогорец.

Саша Илич не бе посрещнат със свръх очаквания, нито с кой знае какъв ентусиазъм. И четири месеца по-късно, направеното от сръбската легенда е доста спорно. Без да блести с абсолютно нищо ЦСКА е на челна позиция, но третото поредно влизане в групи се оказа мисия невъзможна. Проблемът не е в резултатите, той е в липсата на перспектива за развитие. Дори най-големите застъпници на Илич трудно ще извадят аргументи, че той води ЦСКА по правилния път.

Във вербалните си изяви Илич е много критичен към подопечните си, но така и не става ясно как точно си представя нещата. А горчивата истина, е че футболистите регресират, вместо да прогресират. Пример е Линдсет, който всички смятаме за качествен футболист. А играта на норвежецът във всеки следващ бледнее все повече. И тук се отчита основния проблем на Илич, който не може да вкара тима във видим прогрес, защото самият той не знае какво точно иска. И загубата от Левски е много показателна във всяко едно отношение.

По заплати футболистите на ЦСКА трябва да са с класи над сините си съперници, но на терена се случи обратното. И това бе вследствие на изчистените функции и яснотата кой за какво е в Левски. А в ЦСКА всичко е размито. И стигаме закономерно и до липсата на лидерство. След серия от селекции, ЦСКА се докара дотам да няма лидери. Имат един Матей, който се приема за твърда величина, но той все пак не е Георги Димитров-Джеки!

Във фаза атака ЦСКА е форма на брауновото движение. Всичко се провежда по теорията на случайните процеси. Няма я насочващата сила, защото не е ясно какво е в главата на Илич. Но пък си има и индулгенция. Предоставили ли са му една голяма група от играчи, но по нищо не личи Саша да има ясна идея какво да прави с тях. И той не е първият, който си блъска главата в стената. Стойчо беше в същата ситуация, а дори Алън Пардю не успя да извлече нищо позитивно от материала, който му бе предоставен.

Ясно е, че щраусът си е заровил главата в пясъка и си има вътрешно оправдания. ЦСКА нищо не играе, но в 10 мача за първенство има 8 победи. И фактите опровергават голите разсъждения за слабата и безидейна игра.

Но сред успехите на ЦСКА се открояват само три – срещу Черно море, ЦСКА 1948 и Славия. И трите победи бяха спечелени с голове през второто полувреме. А и да прибавим фактът, че ЦСКА изигра досега 7 от 10-те си мача на „Армията“. И само веднъж излезе извън София срещу последния Спартак Варна. И това засега е единствената победа на ЦСКА извън столицата за първенство през 2022 година.

Онзи ден ЦСКА постигна типична за сегашния цикъл победа срещу Пирин с 2:1. Трите точки бяха прибавени към актива, но нервите на верните фенове бяха опънати до крайност. Несъстоятелният Пирин, който е в дъното таблицата, създаваше хаос при всяко преминаване на центъра в половината на ЦСКА. А младокът Иван Тасев изглеждаше като Гаринча срещу Христиан Петров. И в ЦСКА винаги все някой супер важен липсва, но защо ли това толкова много им се отразява – нали селекцията бе направена да има по двама равностойни на всеки пост.

И понеже споменах селекция, по този най-важен компонент нещата придобиват вече гротесков характер. Концепцията с топенето на човката е ясна, но защо алтернативата е толкова много видимо лишена от аргументи. Онзи ден излезе финансовия отчет и той се оказа много интересно четиво. Например частта с близо 15-те милиона лева разходи за заплати. Лесно е да се сметне, че чуждестранния легион в ЦСКА е някъде между 20-30 хиляди евро на месец. Това са сигурните им пари, отделно бонуси като онзи за отстраняването на световната футболна сила Сейнт Патрикс.

Заключението е, че в ЦСКА все повече се доближават до Лудогорец в нивото на заплащане. И все повече се отдалечават в нивото на футболно представяне. Всъщност могат да ме опровергаят още в понеделник в Разград. Но така или иначе, приказките че на „Армията“ ловят маймуни с трици се опровергават категорично. Но пък от друга страна с три пъти по-малко разходи за заплати, Левски надигра безапелационно ЦСКА в дербито.

И тук вече следват тежките въпроси за компетентността в управлението на процесите. 28 милиона лева е колосален бюджет за нашите български стандарти. И това, което се получава като резултат срещу вложеното е доста обезпокоително. Тук вече следват въпросите дали този мениджърски екип има качествата да ръководи ЦСКА. И нещата вече излизат съвсем наяве.

Май основния проблем в ЦСКА е, че собственика, изпълнителния директор, селекционера, треньора са едно и също лице. А назначените от него са само за показ и представителни цели, защото без правомощия те няма как да носят отговорност. В ЦСКА винаги има някой като Пламен Марков и Филип Филипов, който се води на работа, а не отговаря за нищо. Саша Илич може да си измие винаги ръцете, както го направиха Стойчо Младенов и Алън Пардю. А и нали не стои без работа, треньор е на великия ЦСКА все пак.

От лятото насам ЦСКА влезе в криза на вярата. Всеки клуб минава през трудни моменти, но затова винаги си има причина. И нормалното е тя да бъде отстранена. В сегашната ситуация обаче не се работи причината да бъде отстранена, а за дискредитирането на онези, които са я извадили на показ. И да влезем в обувките на собственика. Отпадане от Европа, загуба от Левски, почти сигурно поражение в Разград. И къде е светлината в тунела.

Сигурно Илич ще направи супер отбор и ще започне да бие наред през пролетта!? Защо ли не ми се вярва, макар, че както гласи баналното клише във футбола сме виждали какво ли не! Да, идват нови футболисти с добри визитки и потъват в посредствеността. Много им се иска, ама нещо не им се получава.

Поне аз не помня ЦСКА да са били в такава нелепа ситуация. Да нямаш пари и да си слаб го разбирам, но да похарчиш 28 милиона лева и да представляваш това, което си в момента е някакъв пълен парадокс. Или пък следствие на тотална некомпетентност. Струва ми се, че с 28 милиона може да се постигне нещо доста по-различно.

Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема:Спорт"