Азбучна истина е, че една икономика се развива в растеж или рецесия. Съотнесено към футболен клуб Левски, последните две години и пет месеца бяха скоростен растеж. Това твърдение се подкрепя от фактите и сравненията.

Къде бе Левски в началото на юли 2021 година, когато десетина момчетии с раздърпани анцузи тичаха край тъча под ръководството на Живко Миланов, и къде е днес. Къде се беше скрил тогава мажоритарният собственик Наско Сираков заради срама със „Случая Диксън“ и как гордо и уверено сега дава напоителни интервюта. Ще цитирам и любимия му термин за такива изяви –

Фундаментални интервюта

Да, наистина Наско сега е фундаментален и магистрален и има право да е доволен от себе си. Изигра си перфектно картите и постигна забележителен растеж на своя клуб. Сегашната му собственост не е като предишната и неслучайно вече не е само пазител на акциите, а пълноправен притежател.

Свободните съчинения са хубаво нещо, но фактите са единственото меродавно мерило. През юни 2021 година футболен клуб Левски организационно и финансово беше една руина. Никога преди и след това, клубът не е бил толкова близо до фалит и слизане до селските групи. Дори ще го илюстрирам образно – появата на Джо Диксън в онази култова пресконференция и символичното отсъствие на Наско на нея, представляваше широко отворената врата за обявяването на несъстоятелност.

Тогава Левски имаше огромен необслужван дълг към НАП, многомилионни задължения към Хубчев, Насиру и още кой ли не и най-важното – не притежаваше никакъв футболен капитал. А най-важната собственост на един футболен клуб са договорите на състезателите му. По онова време последната опора за съществуването на Левски бе помощта на неговите фенове, чиято подкрепа се явяваше като единствен спонсор на клуба.

Отбелязвам, че 29 месеца по-късно благодарение на далновидната политика на Наско Сираков, единственият пасив на Левски е вече обслужваният регулярно дълг към НАП. Който пак е над 10 милиона лева, но към него има прикрепено желязно споразумение, което клубът изпълнява. И най-важното в казуса с дълга не е важно колко лева остават, а колко са платени. Огромно постижение, е че за година се насочват между 3 и 4 милиона лева към НАП. Колко са фирмите в България, които плащат към НАП годишно толкова много пари!

Към комфортната ситуация по отношение

Дългът към НАП се прибавя вечният договор с букмейкърската кантора на стойност 4,2 милиона лева, но най-важната промяна е, че Левски скоропостижно натрупа солиден футболен капитал. Ако се реализират окончателно сделките за Велтон и Дарлан, и към тях се прибавят приходите от Сонко Сундберг и Роналдо, то лесно може да се изчисли, че Левски се е превърнал в истинска печатница за пари.

Сумите, които излизат в медиите, са спекулативни преувеличени, но по моя напълно достоверна информация сумарно приходите от четирите трансфера плюс трохите от Петрис и евентуалната продажба през лятото на Кордоба спокойно могат да надхвърлят 10 милиона лева. А дори не споменах, че и централният нападател Рикардиньо е сложен на тезгяха.

Всички са чували онази вечна максима „Целта оправдава средствата“. Но Джакомо Макиавели всъщност го е казал още по-точно – за да постигнеш целите си, трябва да се прикриеш. И като се замисли човек и сметне две плюс две, точно това направи Наско Сираков в Левски!

Синята картина към момента

Изглежда дори прекалено розова. Толкова му е широко около врата на Наско Сираков, че дори пуска разни фишеци за нов стадион. Със сигурност такъв няма да има, но някак допълва картината на развитие и растеж. И за светло бъдеще, което е много важно в дадения случай, защото Сираков вече е обмислил добре следващия си ход. А той е връщането или поне задържането на феновете по трибуните. През пролетта Левски ще изиграе поне 8 мача на стадион „Георги Аспарухов“ и нито един от тях не е високорейтингов. И някак зеещите трибуни няма да са добра илюстрация към иначе прекрасната картина в канцелариите на клуба.

Но когато толкова успешно си капитализирал акционерното дружество, можеш с охота да водиш битка на фронта срещу феновете. Дори да се правиш на железен и неотстъпчив. И заплахите, че видите ли, вече никакви солидарни инициативи за събиране на средства няма да се реализират, са като стрелба на прашка по слон. Феновете вече си свършиха работата, когато това беше най-необходимо. И Станимир Стоилов си свърши работата, когато това беше най-необходимо. Сега феновете на стадиона са пожелателни, а Мъри по-добре да не се мярка и да забрави завинаги за клуба, в който си остави сърцето. Така стоят реално нещата, другото са голи емоции.

Тук вечните критици биха се изказали компетентно, че дори написаното досега да е самата истина, а то си е, все пак Левски е шести в класирането, отпаднал е за купата и дори е в реална хипотеза да не достигне до участие в европейските турнири. И че идилията около Левски е оптична измама и клубът ще влезе в неизбежна рецесия. Трансферите ще секнат изведнъж, играта ще е още по-лоша от демонстрираното през есента, букмейкърът може да преосмисли присъствието си заради промените в европейското и национално законодателство, а феновете този път може да не откликнат към евентуална дарителска акция.

И тогава синият Макиавели ще се върне там, където беше с Джо Диксън под ръчичка. Но от последното му интервю лъха увереност, че обратно размахване на махалото няма да има. Неслучайно в мрежата се появи един кратък клип в който Сираков държи мотивационна реч пред отбора след четвъртата загуба на лагера в Турция. Сега нещата ще се държат изкъсо, както подобава на истински собственик. Както беше с неговите трансфери на Старокин, Даске и Рерас. Сега започнаха с Фабио Лима, Охене, анонимния уругваец и вероятно Бастунов. И догодина по същото време няма да се дават фундаментални и магистрални интервюта, защото селекцията не е за всеки, а само за малцината, които разбират от материята. Експертизата в случая със синия клуб е доказано некадърна.

Всъщност най-интересната част от последната медийна изява на собственика е тази за „Левски на левскарите“. Не съм сигурен, че Левски ще фалира, ако сдружението го поемат като собственици – вижда се, че наследството, което ще получат от Наско, е великолепно. Но това и не е толкова важно. Ясно е обаче, че ако „Левски на левскарите“ е мажоритарен собственик, няма да се играят мачове като онзи в Разград на 3  юни миналата година. В една известна песен се пее „Не всичко е пари, приятелю“ и когато феновете на Левски вземат властта, това ще се разбере по делата им. Защото Левски е идея, а не цел, каквато безспорно е за сегашния иначе прекрасен и преуспял собственик на клуба, на който е много трудно да му стигнеш до нивото.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"