Бяхме толкова развълнувани и ентусиазирани от подвига на Карлос Алкарас на „Ролан Гарос“, че започнахме мача срещу Португалия с такъв разпален патриотичен дух и мислехме само за победа. Всъщност войските на Луис де ла Фуенте влязоха в „Алианц Арена“ с решителност, амбиция и голямо желание да зарадват 12 000 испанци, които бяха малцинство на фона на португалците. Поведохме с 1:0 с гола на Мартин Субименди и гениалността на Микел Оярсабал. Но подобна радост се оказа измамна. Това не беше Испания, която постави на колене Франция на Мбапе и Дембеле, водейки с 5:1 до 79-ата минута. Десният фланг се превърна в пропаст заради нервността на Мингеса и пищното представяне на Нуно Мендеш, който на моменти изглеждаше като кръстоска между Марсело и Роберто Карлос. А мускулестата звезда на ПСЖ изравни с императорски удар с левия крак.

свързани статии

Испания изглеждаше мощна и направи резултата 2:1 с още едно толкова просто действие, че изглеждаше като детска игра. Оярсабал се освободи за паса на Педри, за да последва смъртоносен завършек. Въпреки това не контролирахме мача и нещо не беше наред.

След пореден пробив по отслабения ни десен фланг вечният Кристианоинтелигентно спечели позиция срещу Кукурея, а Унай Симон не можа да направи нищо, за да попречи на най-великия нападател в историята да продължи да подхранва ненаситния си голов рекорд.

свързани статии

От този момент нататък Испания търсеше решения, като пусна Иско на мястото на Педри. Но нека бъдем честни. Този, който ни разочарова, беше Ламин. Този 17-годишен гений ни разглези и едва се появи на този финал. Почти никога не се измъкна от Нуно Мендеш, а ударите му не бяха опасни. Магията си отиде, а без Ламин ще бъде много по-трудно. Де ла Фуенте го извади в продълженията, това е сигнал за събуждане…

Понякога малко разочарование помага да станеш по-силен. Трябва да отидем наМондиал 2026 г. жадни за слава. С тази група това е възможно.

Томас РОНСЕРО, АС, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС